Радостно пресушаване на последната реколта

В навечерието на третия четвъртък от всеки ноември сънените улички на малките градчета на североизток от Лион се изпълват с характерния звън на милиони бутилки вино. По пътя към Париж потракването на винените каси става все по-настоятелно и забързано, докато - само броени часове по-късно, точно в полунощ - не се превърне в оглушителна какофония от изскачащи тапи под радостни табели: "Le Beaujolais Nouveau est arrivé!"

Така започва един от най-фриволните, както и най-добре оркестрирани ритуали на винения свят. През същия този ноемврийски четвъртък младото божоле ще се озове по масите в общо над 200 страни, където в крайна сметка ще бъдат пресушени около 65 милиона бутилки от него - близо половината от общото годишно производство на региона Божоле. Немалка част от виното ще изпият американците, заедно с пуйката за Деня на благодарността

Вероятно няма друго френско вино, чиято поява да е толкова ярко шумна и преследвана от противоречия. От една страна, божоле нуво сякаш върви в комплект с фанфари, балони, конфети и всеобща склонност към излишества. В което има логика - изминавайки пътя от лозята до бутилката само за двайсетина дни, то няма време да стане сериозно, а специфичният начин за направата му го лишава от характерните за червените вина танини, оставяйки само лекота и плодовост. Това наред с препоръката за леко охлаждане преди консумация го превръща в откровено купонджийско питие, по-подходящо за поглъщане в щедри количества, отколкото за размисъл над всяка глътка.

Затова и не е чудно, че малцина винени експерти имат положителни оценки за него. Някои са откровено критични: "Логиката зад идеята едно от най-обикновените вина на Божоле - вино, родено от посредствени лозя, вино, едва напуснало каците за ферментация, вино, което не представлява нищо повече от алкохолен гроздов сок - да бъде превърнато в символ на региона, ми убягва напълно", категоричен е американският винен журналист Майкъл Стайнбъргър. Мнението на винарите от Божоле е още по-мрачно. "Възходът на марката "Божоле нуво" беляза краха на останалата продукция на региона - имаме поне десетина отлични сериозни вина, но знае ли някой за тях? Не! Ние сме единствената апелация в света, известна с балоните и конфетите, а не с най-доброто от това, което произвеждаме", оплаква се Жан Буржад, председател на местната търговска организация.

Името, което най-често изплува при подобни изказвания, е на Жорж Дюбьоф, известен още като Краля (или дори Папата) на божолето. Именно той още през 1980-те г. задвижва процеса по превръщането на това малко известно по онова време вино в световна сензация. Днес Дюбьоф продължава да жъне лаврите на идеята си - той е най-големият винен търговец в региона, а шарените етикети на неговото божоле нуво са сред най-разпознаваемите и от двете страни на Атлантика.

Скритият чар на "френската кока-кола"

Отписването на младото божоле просто като "френска кока-кола" или пък единствено като продукт на добре оркестрирана маркетингова стратегия обаче би било прибързано и погрешно. Лековатият нрав на това вино може и да оправдава донякъде пренебрежителното отношение на любителите на сложни вина към него, но именно там се крие истинската му същност. Далеч преди масовата еуфория покрай него, още в началото на миналия век младото божоле е било просто една от есенните радости на фермера. И всеки ноември се е леело свободно из малките кръчми и бистра на Божоле, Лион и Белвил, изпълнявайки първоначалното си предназначение - да услажда празнуването на новата реколта.

А интересът на мосю Дюбьоф към него в крайна сметка дарява Франция с редица други vins de primeur (вина, годни за консумация в годината на производството им според френските регулации). Окрилени от търговския успех на младото божоле, винари от различни райони се захващат да експериментират с процеса за създаването му, ограничен до въглекисeла мацерация, и различни сортове грозде. В резултат на това се появяват поне десетина млади вина с добро качество, засега предимно с локална слава. Като например свежоточервено Анжу от долината на Лоара, което, подобно на божоле нуво, се произвежда единствено от черното грозде с бял сок, гаме. Пак там се правят и вината Сомур - бели от шенин блан и червени от каберне фран. В района на Рона от синсо или гренаш се произвежда розето Тавел, а от региона Лангедок-Русийон, където расте сортът каринян, идва червеното Минервуа. Всички тези вина също излизат не по-рано от третия четвъртък от ноември, съгласно френския закон от 1985 г.

Тенденцията не подминава и съседните Испания и особено Италия, чието леко и плодово vino novello успява да завоюва почитатели още с появата му през 1970-те г., близо двайсетина години преди да бъде официално признато от държавата.

Италианските винари прилагат същия метод за направа като при божоле нуво, но голяма част от използваните от тях 60 вида грозде са местни сортове като санджовезе, барбера, рефоско, теролдего и чилиеджоло. Почти половината от цялата продукция на италианските млади вина, достигаща 20 млн. бутилки годишно, идва от Венето. Със съвсем прилични резултати могат да се похвалят и области като Тоскана, Сардиния, Емилия Романя и Пулия. Сицилианските млади вина, като това от неро д’авола например, пък се славят с по-силния си характер.

Макар да е подходящо за богата палитра от храни - от леки ордьоври и сирена до пици и лютиви супи - италианското младо вино се възприема най-вече като символ на есента. Затова естественият му спътник са печените кестени, поднесени още парещи в хартиена фунийка от някоя улична сергия. А най-приятната обстановка за вкусването на тази комбинация са многобройните фестивали, които се организират в тяхна чест из цялата страна в началото на ноември. Празненствата са характерни най-вече за по-малките градчета и обикновено започват още в деня на появата на vino novello на пазара - 6 ноември. Един от по-известните примери е фестивалът с поетичното име "Бакхус из малките улички", който се провежда ежегодно в Ночи, провинция Бари. Пак на юг, в Леверано, празникът на vinonovelloи печените кестени протича в средновековен дух, с костюмирани паради и улични музиканти, както и с надпиване с вино. В Козенца, Калабрия, ноемврийският фестивал успява да обедини младото вино със свинското (Sagra del vino novello e del suino). Такава комбинация може да звучи старомодно, но всъщност младото поколение е считано за основен почитател на този тип вина.

Виното на свети Мартин

Истинското веселие около vini novelli обаче започва на 11 ноември - Деня на свети Мартин, почитан в по-голямата част от католическа Европа. На този ден според поверието гроздовата мъст се превръща във вино. Интересното е, че както светията, така и празненствата в негова чест всъщност идват... отново от Франция. Там денят му е бил повод за неудържима веселба още от средните векове, тъй като е бил последният празник преди началото на коледните пости. Затова и не е чудно, че покрай всичките тези реки от младо вино и прясно заклани прасета се е появил изразът mal de Saint Martin (буквално - болест на свети Мартен) като евфемизъм за махмурлук, а самият Рабле измисля нов синоним за пиянство - martiner.

Връзката между свети Мартин, който приживе бил католически епископ от френския град Тур, и младите вина не е случайна. Според мнозина историци светецът, смятан за закрилник на винари и алкохолици, всъщност е християнското лице на бог Бакхус.

В Словения и Хърватия например традиционното дегустиране на младото вино на 11 ноември и до днес не става без участието на свети Мартин - то се смята за греховно и негодно за пиене, докато не бъде символично осветено от някой, преоблечен като светията.

Чешкото младо вино пък е изцяло посветено на светеца - то дори се нарича svatomartinské víno. За направата на бялата му разновидност се допускат единствено сортовете мюлер-туграу и фрюротер велтлинер (известен като veltlínské červené rané на чешки), а за червената и розето - блауер португизер и сен лоран (svatovavřinecké). Като резултат белите и розе вината на свети Мартин се получават плодови и суховати, а червените са удивително пивки. Тържественото им отваряне става на 11 ноември точно в 11 ч. сутринта. Спътникът им на масата е печената гъска, отново във връзка със свети Мартин. Смята се, че когато разбрал, че ще бъде избран за епископ, скромният светия се опитал да се скрие сред гъските в обора.

И в Португалия Dia de São Martihno е денят, когато гроздовата мъст се превръща в младо вино и като такова трябва да бъде опитано, по възможност в щедри количества и заедно с печени кестени. Тук обаче то може да бъде намерено единствено по фестивали и по домовете, тъй като от известно време е забранено за официална продажба. Причината за това е прекалено традиционният метод за направата му - известно като água-pé (буквално вода от крака), това вино на практика е виноподобна напитка, получавана от разредено кюспе, останало след пресоването му чрез тъпкане с боси крака. Казват, че най-хубавото água-pé може да се намери в регионите Миньо, Трас-ос-Монтес, Бейра Интериор и Рибатежо.

Облак в чаша - чешкият бурчак и германският федервайсер

Германоезичната част на Европа - Германия, Австрия и Швейцария, както и Чехия обаче са открили начин да се наслаждават на първите резултати от реколтата далеч преди края й. Още в самото начало на есента из Моравия и по поречието на Рейн започват да се леят реки от най-младото вино, което все още не е приключило ферментацията си и балансира на прага на ширата.

Тази златиста, сладникава, леко мътна и газирана напитка, чието алкохолно съдържание започва от 4 процента и достига максимум от 11, може и да не прилича много на истинско вино, но е сред най-обичаните начини за посрещането на есента в тази част от континента.

В Чехия тя се нарича burčákи се смята за традиционно моравско питие. Продажбата му започва още от средата на август и най-често става в наливна форма - заради съдържащите се в него дрожди бурчакът не спира да ферментира, поради което може да се съхранява само броени седмици. Което не е фатално, тъй като и тук най-предпочитаният начин за консумацията му е по различни винени фестивали, известни като vinobraní. Сред по-известните са Карлщейнският (между 21 и 23 септември), Мелнишкият (29-30 септември) и в моравските градове Зноймо, Микулов и Валтице. Според ценителите му бурчакът трябва да се пие със стайна температура и в количество от поне седем литра годишно заради богатото му съдържание на витамин B и минерали. Подобно на останалите млади вина лекият му вкус е измамен и може да доведе до сериозен (и неприятно продължителен) махмурлук.

В съседна Германия това полувино носи романтичното име Federweißer (буквално - бяло като перо), макар обикновено да е жълтеникаво на цвят, а в Австрия се казва Sturm(или буря, вероятно заради оживителния му ефект върху храносмилателната система). По-рядката му червена разновидност се нарича RoterSauser или RoterRascher.

Федервайсерът обикновено се появява някъде в началото на септември и на вкус наподобява сладките пенливи вина. За да се избегне прекаляване с количествата, то обикновено се поднася с плътни, засищащи ястия. Най-класическата комбинация е с традиционния Zwiebelkuchen - вид лучен киш.

А фактът, че както сезонът на бурчака, така и този на федервайсера трае докъм средата ноември, ги прави идеална прелюдия за идващите след тях млади вина от Южна Европа. Според италианците vininovelli стават за пиене до последните дни на януари, наричани "дните на коса" (i giorni della merla). Французите обаче смятат, че младото вино може да изтрае и до следващия Великден. Така че при желание по-близкото запознанство с младите вина и техни разновидности из Европа може да продължи почти цяла година.