Приключенците

В началото на април тази година отчаянието на поляците достигна своя връх. "Всичко лошо идва от Русия, дори и времето", опитваха се да се шегуват мръзнещите по спирките, докато снегът в родината им не спираше да вали, а температурите, няколко седмици след официалното пристигане на пролетта, отказваха да се помръднат от -10°C в по-дружелюбна посока. Още един леден фронт от Сибир замрази държавата. Дебатът къде е Полша - в Източна, Централна или дори Западна Европа, няма край, но за всички е ясно едно: що се отнася до времето, Полша е северна държава със седеммесечни тъмни зими и капризни лета, през които е хубаво винаги да имате пуловер, лек шал и чадър подръка.

При тази метеорологична обстановка не е учудващо, че Полша е един от водещите производители на водка в света (спорът за произхода на това питие е още един повод за напрежение в отношенията с Русия). Посещението дори и на най-малкия квартален магазин е достатъчно, за да се види колко развито е производството на водка в страната, с марки като Belvedere, рекламиращи се по страниците на списания като Vanity Fair.

И все пак въпреки богатия избор производителите имат повод за притеснение. В родината – или в една от родините -  на водката се пие все по-малко водка. Пазарните проучвания говорят за годишен спад от по-малко от процент, но тенденцията е дългосрочна.

Още по-притеснени са пивоварите. Поляците са на трето място по консумиране на бира в Европа, с около 150 литра на човек годишно,  но спадът е от около процент на година, въпреки бума на малки, регионални марки от последните няколко години.

Какво тогава пият поляците? Питието на това лято беше сайдерът, но от няколко години насам един сегмент се радва на сравнително постоянен, около 20-процентов, годишен ръст. Виното.

През последното десетилетие поляците откриват тази алтернатива. По-възрастните, които познават добре единственото достъпно през близкото минало вино "София" (Полша дори фалшифицира марката, което е причината и до днес българското вино тук да има в най-добрия случай съмнителна слава), и младите потребители заедно се образоват във все по-често изникващите магазини за вино и винени барове. Те имат много работа - поляците са на последно място по консумация на вино в Европейския съюз.

В един от новите магазини, непосредствено до Ректората на Техническия университет във Варшава, селекцията прави впечатление. На рафтовете наред с дежурните италиански и чилийски вина се намират етикети от Уругвай, Боливия и Израел. Португалското vinho verde, охладено и готово за употреба, е на промоция. Цените започват от 10 лева и стигат до 150 - 200 лева. Как върви бизнесът? "Не се оплаквам. Поляците научават все повече за виното. Разговорите с чаша вино в ръка вървят по-приятно от тези с шотове водка. Дори студентите - вечните пиячи на бира, предпочитат вместо четири-пет бири да си купят една бутилка добро вино", радва се собственикът на магазина.

Промяната е наистина голяма. Толкова голяма, че поляците от все по-големи потребители, постепенно се превръщат и в производители на вино. Упоритостта е полска черта, което донякъде обяснява защо в държава, чийто климат до скоро се считаше, че автоматично изключва производството на вино, вече има около 700 хектара лозя (за сравнение съседна Словакия, отличен и традиционен производител, има 15 хиляди хектара) с около 400 производители - от малки, полулегални винари, до изби - доставчици на президентския дворец.

Всъщност виното има традиции и по полските земи. Както показват археологическите разкопки  още през IX и X век, то е било популярна напитка в двореца Вавел в Краков. През XIII век Сандомерж, приказно градче в югоизточна Полша, получава разрешението на краля да изнася вино за цяла Европа. Това, разбира се, ще да е било още преди времената на глобалното затопляне, което в Полша засега е с обратен ефект - началото на май 2012 г. ще бъде запомнено с краткотрайния снеговалеж.

Първите полски винари са най-предприемчивите сред католиците - монасите. За вдъхновение се сочи близката Чехия - в Моравската област виното не е новост. Впоследствие обаче комбинацията от войни, трудни зими и евтин внос от държави като Унгария, където отглеждането на грозде е по-лесно, оказва пагубно влияние върху полското винарство. Неговите традиции през вековете се съхраняват само частично в района на Жельона Гура (Zielona Góra, Зелена планина), на малък участък, предвидливо скрит между Чехия и Германия. През миналия век полското законодателство успешно възпрепятства малкото желаещи да развиват винарството в страната с множество бюрокрация и липса на визия. Така,

Когато Полша започва да открива виното,

по рафтовете на магазините липсва каквато и да е следа от полското му производство. То обаче съществува дори и когато никой, освен малката група посветени, не подозира за това. Войчех Бонковски, един от водещите полски винени критици, главен редактор на популярния винен портал winicjatywa.pl, се определя като ветеран. "Ех, колко време мина, откакто изпих първата си чаша полско вино!", започва разговора той. Млад е, затова и годината не може да е толкова далечна. Тя е 2001. Мястото е полското Прикарпатие - планинският район в Южна Полша, където още от 80-те години се провеждат микроексперименти с лозя за вино.

Някъде по същото време Барбара и Марчин Плохоцки, еколожка и агроном по образование, усилено проучват възможностите за винено производство в Полша. "Пълна случайност", казва за първите им стъпки Барбара Плохоцка. Започват с малко лозе в Прикарпатието, "за да си починем", но бързо става ясно, че почивката ще се превърне в сериозна работа.  Изборът за нови лозя пада върху района на Сандомиеж, на 300 км от техния дом. Разстоянието не е проблем - семейството пътува постоянно, като балансира между грижата за лозята и работата от понеделник до петък.

Говоря с Барбара в първия ден на гроздобера в Даромин. Петък е. Семейството още не се е преместило да живее тук за постоянно, "но сега сме само на 180 километра разстояние. Все повече се приближаваме", смее се Барбара, която си е взела почивен ден от общината, в която работи, за да помогне на съпруга си, който "вече почти напълно е посветен на виненото производство". Освен тях върху четирите хектара в Даромин, "където имаме дори праскови и кайсии, тоест слънце", работят още трима сезонни работници, с допълнителна помощ, когато е необходимо. Миналата година избата Плохоцки – Winnica Płochockich, произвежда 14 хиляди бутилки, които продава основно в ресторанти и специализирани магазини. Тази година надеждата е за три нови марки в портфолиото. "Лятото се оказа милостиво", което тук означава слънчево. Първите вина излизат от избата през 2008 г.

Гроздоберът започва и в осемте области на Полша, в които има условия за отглеждане на лозя (територията им покрива горе-долу половината от страната). Winnice Jaworek в Югозападна Полша, с 20 хектара и 50 хиляди бутилки годишно, е сред най-големите производители на вино в страната. Следващите големи производители, с повече от три-четири хектара, оформят група от 10 - 15 фирми. Много от останалите малки изби, за да избегнат правните капани, по думите на Бонковски "съществуват по "полулегален начин". Това означава, че официално не можете да купите техните вина. За сметка на това може да купите солети за 20-30 лева, с които гратис ще получите бутилка вино. Дано да харесвате ризлинг, шардоне, гевюрцтраминер, пино гри, силванер, сейвал блан, бианка, мускат Одеса, регент или рондо - сортовете, които вървят успешно в Полша. Често това са хибридни сортове, взети на заем от Германия, и селектирани да издържат суровите зими. Основният цвят е белият. От първите обещаващи или добри бутилки с полско вино, поне по думите на моите събеседници, не са минали и пет години.

Любителите на полското вино най-често използват една дума, за да го опишат в първите години на неговото възраждане. Тя е "аматьорско". Преди десетина години винари стават основно земеделци без опит, а дори и без интерес към виното като напитка и начин на живот, но пък със земя за лозя. Новата дума сега е "надежда". Само преди няколко години критици като Бониковски приканват някои полски винари да си намерят ново занимание. Едни го правят, а други просто продължават да опитват, с помощта на професионални консултанти и повече инвестиции. "Приятно изненадан съм. Има далеч по-важни и лесни неща в Полша от производството на вино, но не всеки слуша разума си. Прави им се вино. Вино, което от година на година става все по-добро", отбелязва Бонковски. Едно от доказателствата е, че все повече полски винари се връщат от международни, по-често регионални изложения с дипломи и медали. Но крайната цел е още далеч.

Междувременно очакванията са, че

Виното ще привлича все повече производители

Причината може да е истинският интерес към него или обикновената сметка - в Полша то е продукт, обещаващ висока възвращаемост, което не може да се каже за картофите или морковите. В малкото магазини, до които полските вина достигат, цените започват от около 25 лева и могат да минат дори 60. Не е евтино. За сравнение - добро вино от Чили може да се намери и за 10 лева -  минималната цена, на която полското вино излиза от избата. Предвид високите разходи, данъци и проверки, с които трябва да се съобразяват производителите, цената не може е бъде по-ниска, обобщава в своето наскорошно изследване Войчех Босак от полския Институт за лозята и виното. Цената и климатичните трудности, възпрепятстващи производството, поставят полските вина в една категория с тези от Англия, Белгия и Холандия - не масови, сравнително скъпи и разчитащи на патриотизма на консуматорите.

Засега поведението на полските консуматори е повлияно от патриотизъм, "но дори и той ще престане да действа един ден като аргумент. Трябва да сме готови за този ден с наистина добър продукт, който да се продава именно затова - защото е добър, а не защото е полски", коментира енологът Пиотр Стопчински. Хващам го в последния ден от отпуската му, затова можем и да поговорим. Работният график на Пиотр по неговите думи изглежда така: "В Полша има 16 области. В осем от тях се отглеждат лозя. Аз работя в шест от тях." Той е енолог на няколко фирми, които заедно имат 40 хектара. Въпреки заетия му график той е най-често откриваем в Двореца Миеженчин (на откриващата снимка) в Западна Полша, до който се стига по-бързо от Берлин (200 км), отколкото от Варшава (450 км). Полската преса бързо кръщава района полската Тоскана - сравнение, което Пиотр като че приема с голяма резерва. Има право. Образован в Калифорния, с опит в добри винарни в щата, в това число и в Napa Valley, Пиотр пристига в Полша на почивка със съпругата си, също енолог. Работната му виза предстои да бъде подновена, но това, оказва се, не е необходимо. Дворецът се приготвя за първата си реколта и си търси енолог. Пиотр приема предложението за ужас на родителите си, които предпочитат синът им да е енолог в държава с истински развит винен пазар.

Дворецът е първият, и всъщност единственият, полски винен курорт. Тук гроздето и виното са всичко - ще ги намерите на масата, като питие или ястие, или в спа центъра като главна съставка в маската, приготвена само няколко минути преди разкрасяващата процедура. Вината на Двореца стигат и до един друг дворец - този на президента в центъра на Варшава. Ако не сте на прием при президента, за да опитате тези вина, ще се наложи да попътувате - стратегията на фирмата е да не продава вино в специализираните магазини. "Така то се превръща в по-особено преживяване. А и гостите ни така вместо 50 лева за една бутилка харчат по 1000 - 1500 лева за една седмица в нашата компания", казва Пиотр.

През добра година Дворецът произвежда максимално 15 хиляди бутилки вино - от сортовете ризлинг, шардоне, пино гриджио, рондо, регент. Пиотр си позволява да е изключително капризен - ако  един хектар дава 2 - 2,5 тона грозде, той използва около един тон. Времето е изключително решаващ фактор в работата на избата - преди две години Дворецът произвежда само... 400 бутилки вино. Наистина толкова ли е силна любовта към виното в Полша, че малката група производители продължава да се сражава със суровата зима и честите летни бури и градушки?  "Студеният климат има своите предимства", убеден е Пиотр и започва да разказва за богатите аромати, които само чакат времето да застуди, за да се разкрият напълно. "Ние ги затваряме в бутилка, в която алкохолното съдържание е по-ниско, но пък ароматите напълно компенсират разликата."

Нещо наистина се променя в Полша

От септември вината на Двореца стават не само за пиене, но и за инвестиране - един от полските инвестиционните фондове за пръв път включва в портфейла си и полски вина. За Пиотр Стопчински с това започва нов етап в мисленето за виното в неговата родина.

Законодателството като че ли също най-накрая отчита потенциала на винарството, дори и в Полша. Това лято с поправките в закона винарите най-накрая получават правото да бутилират вино извън лозята си - стъпка, която особено ще подпомогне малките производители.  Междувременно през април добрата новина за полското винарство пристигна от неочаквано място - от Американската академия на науките. Според нея в резултат на глобалното затопляне традиционни винени региони като Бордо и Тоскана ще загубят от 19 до 73% от своите производствени възможности. "Печелившите" ще са държави като Канада, Полша и Китай, където климатът, поне на теория, би трябвало да стане по-благоприятен за производството на вино. Полша през 2050 г. може да е гигант във винопроизводството, гърми докладът.

До 2050 г. има много време и проблеми за разрешаване. Да започнем с това, че винарите в Полша, колкото и малко на брой да са, не са обединени в силна структура, която да защитава интересите им. Вместо това производителите предпочитат да си сътрудничат на локално ниво, без особен интерес какво се случва в останалите области. Един от новите примери е именно Сандомиеж, където три изби наскоро обединиха силите си, за да рекламират по-успешно региона като винена дестинация.

Липсата на каквато и да е реклама на национално ниво донякъде обяснява защо въпреки големия интерес на поляците към виното, мнозина от тях още не знаят за полското производство. Същото важи и за много от посетителите на международните винени изложения. "Представи си реакцията на българите, ако някой направи снежен човек през юни в България. Общо взето, така ни гледат по изложенията", разказва Пиотр Стопчински.

Критикът Бонковски не счита това за проблем. "Никъде не е казано, че Полша трябва да е голям производител. Това не ни е необходимо. Ние не сме България. Напълно ни стига да правим просто добро вино." В избата на Плохоцки Барбара намира време и да прегледа пресата. На корицата на едно от списанията с Барбара четем заглавието "Полските вина: ще детронират ли френските?". Ще се получи ли наистина? "Забавно заглавие. Не, разбира се. Френските вина са си френски. Нашите са полски, различни. И това им е хубавото."

Пиотр Стопчински се радва, че Полша стъпка по стъпка започва да настига съседни държави с много по-дълги традиции. "Вече имаме вина, които биха могли и да минат за добри австрийски или немски. Има напредък." В личен план Пиотр смята, че е на правилното място. "В Америка работех върху 700 хектара и няколко години не бях виждал бюрократ. Една добре смазана машина, истинско удоволствие да се работи. В Полша имам 40 хектара, но проблемите и предизвикателствата нямат край. Да не говорим за климата. Ако някой е в състояние да направи добро вино тук, след това би се справил с тази задача навсякъде по света."

Какво да пием според Войчех Бонковски

44 Winnice Dziedzic / hiBnoza 2011
Winnica Srebrna Góra/ Seyval Blanc 2011
Dom Bliskowice / S.&12
Winnica Jaworek / Pinore 2011Winnica Zadora / Rondino 2011