Бамбал
Рецептата
30
40
6
подготовка мин
Печене мин до изпичане
за порции
Накисвате половин килограм бамбал за през нощта. На сутринта изхвърляте водата и кипвате боба. Пак изхвърляте водата и кипвате наново. Намалявате температурата и оставяте да се готви на тих огън без капак. Добавяйте вода, ако се наложи. Измивате ориза (1 чаена чаша), докато му се избистри водата, и оставяте на цедка да почине и да глътне влагата. Нарязвате зарзавата на кубчета (1 зелена и 1 червена чушка, 1 праз, 1 средна глава жълт лук, 3 стръка зелен) и накисвате в гореща вода сушените чушки (3 – 4 броя).
Запържвате праза, лука и бялата част на зеления лук, добавяте ориза. Като се оцъкли, слагате чушките. Леко да омекнат и да пуснат аромат. Добавяте 1 с.л. сух джоджен и още толкова чубрица. Слагате и зеления лук за около 2 - 3 минути. Отцеждате сушените чушки и ги нарязвате. Добавяте ги към ориза с 1 с.л. червен пипер, пресния джоджен и боба и разбърквате добре. Овкусявате със сол. Слагате в тавичка, поливате с водата от боба и от сушените чушки, колкото да покрие, и печете на 180 градуса до готовност. Не трябва да има течност и трябва да е приятно запечено отгоре.
Ние после си направихме и бурито с един кашкавал от Антоново и с печения бамбал. Стана си мексиканско-пирдопска дружба завинаги. Не успяхме да го снимаме, защото го сглобявахме по нощите и гонихме влак, но както казват най-свестните: "вЕрвайте ни", и ви оставят без снимков материал.
Злати, в сърцето си ни завинаги! И ти, и бамбалът ти, и пържените ти кюфтета.
Съставки
Ориз,
средно дълъг - 1ч.ч.
Червена чушка - 1 бр.
Зелена чушка - 1 бр.
Сушени чушки - 3 бр.
Бамбал - 0,5 кг
Праз - 1 стрък
Жълт лук
1 бр. среден
Зелен лук - 3 стръка
Джоджен пресен -
1 ч.ч. само листата
Джоджен сух - 1 с.л.
Чубрица - 1 с.л.
Червен пипер - 2 с.л
Олио
Сол
Лукановата
къща
кликнете, за да видите
пирдопския
фонтан
ЧИТАЛИЩЕ
"НАПРЕДЪК 1869"
Пирдоп
част 2
В търсене на бамбал и посещение в
Лукановата къща
Уикенд в
Пирдоп
ъбудихме се бодри и готови за всичко, което животът ни беше намислил. Истински житейски отличници. Беше ни едно празнично, защото днес щяхме да се научим как да правим бамбал. Така наричат местния сорт зрял боб. "Означава мек като памук", както ни сподели историк д-р Иван Иванов. Правят го с ориз и зарзават на фурна. Този сорт се гледа само тук и е доста капризен. Отличава с това, че е доста едър, много мек и сладък и има лек вкус на ядка. Феноменален е, но ти трябват роднини или дебели връзки, за да си набавиш кило от гореспоменатия. Пак г-н Иванов ни сподели, че в оригиналната рецепта се слагат и пълнени сушени чушки със сместа, която се пече, а именно - боба с ориза и задушените зеленчуци. Разбира се, че всяко домакинство си има неговата рецепта спрямо личните си предпочитания. Едно е общото и то е, че е много вкусно и че задължително се яде с пържени кюфтета. А както всички знаем, с пържените кюфтета никога няма как да сбъркаш.
Отбихме се до местната пекарна - намерихме я по съвет от приятел, когото срещнахме предния ден в града. Казва се "Каменна пещ" и се намира по пътя за жп гарата. Бедна ви е фантазията какъв аромат се носеше три преки по-рано.
Купихме си хляб с маслини и краката ни омекнаха от удоволствие още при първата хапка. Миришеше на зехтин, хрупкав отвън и мек като облак отвътре. Не усетихме кога хартиеният плик остана празен и за малко да се върнем за още един, но часовникът ни върна в реалността, защото беше време за първата ни среща.
С Ивайло Рашев се запознахме, докато бяхме до Базиликата. Оказа се, че е предприемач, а освен това вари и собствена бира. Кръстил я Ivo Pivo, "защото така се казвам", както ни сподели с усмивка. Всички се съгласихме, че за бира се говори, докато я пробваш, и че на сухо такъв разговор е меко казано несериозен.
Веднага ни сподели, че освен, че слуша рок и метъл, има и група, с която, забележете, правят два пъти годишно концерт на Базиликата. Тук за малко мозъчната ни дейност остана на пауза. Представете си метъл и раннохристиянски разкопки, ама всъщност си е доста готик и сме три пъти "Ура!" за идеята и за Иво.
Отраснал е в Златица, поживял е в чужбина и въобще не му липсва суматохата на големия град. Има семейство и както всички знаем, деца се гледат по-добре на въздух и на открито. Обича си родното място и въобще не мисли да се развива другаде. Ние също не намираме смисъл, след като виждаме колко е спокоен и доволен. А бирата му е чудна. Пробвахме от лагера му, че даже си взехме и "за после". Все още вари малки количества, но се вижда, че в единия край на окото му има мисъл да разрасне производството. Поговорихме още малко за музика и с нежелание напуснахме окосената му поляна.
Ден втори
Рене и Джун Йошида тръгват на кулинарно пътешествие до малко познатия град Пирдоп и живописните му околности, за да се запознаят с неговите кулинарни традиции, богата история и възможностите му за почивка и разходка, само на час от София.
Храна, гора и
история с
Рене и Джун
хотел
"Борова гора"
Място за спане
Комплекс "Славци"
Място за хранене
За да се случи всичко, трябваше да отидем до ресторанта на комплекс "Славци", както споменахме по-горе. Посрещна ни една разкошна, китна градина. Знаете какво е да влезете някъде, където всичко е зелено. Като оазис, като първа глътка въздух. Китна, подредена и мирише на живот, ама от хубавите.
Веднага се вижда с колко внимание и любов е направено кръчмето. То цветя, то подредба, то чудо. Всичко си е на мястото и няма нищо излишно. Господарка му е Златина. Не собственик – чиста господарка си е тя. Сама готви в кухнята и със златните си ръце много добре знае какво прави. Има и стаи за пренощуване, ако окъснеете от ядене и ракийки. Препоръчваме горещо да я посетите.
Та, излезе Злати с всичкия си палав чар и чувство за хумор и ни показа как да сготвим тази простичка и много вкусна рецепта. Веднага се влюбихме в гозбата и в нея.
За класическия бамбал тя ползва местния сорт боб, средно дълъг ориз (каза, че задължително избира български, "много е важно"), чушки - зелена и червена, стар лук, зелен лук и праз, сушен джоджен, чубрица, червен пипер и задължителните за гарнитура пържени кюфтета. Ние по-вкусни в кръчма не сме яли, защото на тати са най-вкусните, нали се сещате? Бяха като домашни. Сочни, пухкави, с фино нарязан лук, не онези ми ти с грамадни парчетии хрупкав лук, които обикновено стърчат от кюфтето. Феноменални. Всичко ни беше изключително вкусно. А от бамбала си взехме и за вкъщи. Препоръчваме горещо.
Злати ни даде от личния си боб за нашата версия и пресни, домашни яйца "от петел". Опасна дама.
Ето така, мили приятели, приключи пирдопското ни пътешествие. Преяли, препили, презадоволени и много щастливи. Ние знаем, че ще се върнем, защото срещнахме невероятни хора, с които, ако щете вярвайте, но още се търсим и се мислим. Природата тук е величествена и дори да не сме най-големите патриоти, в този град се почуствахме горди, че сме част от това богатство. Разходете се до там и вижте с вашите очи и най-вече сърца това, което нас ни грабна завинаги.
Обичаме те, Пирдоп, и както казва Арнолд Шварценегер: "I'll be back!"
Бамбал
Interactively myocardinate cross-unit web services before go forward core competencies. Dramatically deliver superior results through world-class value. Objectively simplify wireless initiatives and unique infrastructures. Intrinsicly revolutionize functional mindshare with stand-alone processes. Conveniently optimize cutting-edge infrastructures before prospective portals.
Phosfluorescently reinvent cost effective value before mission-critical intellectual capital. Authoritatively seize extensible platforms with collaborative "outside the box" thinking.
Interactively myocardinate cross-unit web services before go forward core competencies. Dramatically deliver superior results through world-class value. Objectively simplify wireless initiatives and unique infrastructures. Intrinsicly revolutionize functional mindshare with stand-alone processes. Conveniently optimize cutting-edge infrastructures before prospective portals.
Phosfluorescently reinvent cost effective value before mission-critical intellectual capital. Authoritatively seize extensible platforms with collaborative "outside the box" thinking.
Градът е жив, има доста културни събития;
Има много възможности за спорт;
Чисто и спокойно е;
По-евтино е спрямо големите градове;
Децата се гледат по-лесно тук;
1
2
3
4
5
неща за Пирдоп
от Иво Рашев -
МЕСТЕН ПРЕДПРИЕМАЧ
5
Нарича се Еленска, защото е строена от елините (древните гърци) и защото се нарича Св. Илия, а в този район формата на името е диалектна и е Елия. Има легенда, която разказва, че в деня на храмовия празник на църквата от гората слизал елен, който е бил пренасян в жертва. При разкопки са открити множество кости и рога на елен.”, обясняваше ни историкът.
Базиликата се намира на лесно достъпно и величествено приказно място, само на 2 километра от града. Челядинки на корем. Където и да се обърнеш, е пълно с гъби. Можеш да си вземеш децата и да ги оставиш да търчат по поляните, докато си спомняш времето преди тях.
05/05
Нарича се Еленска, защото е строена от елините (древните гърци) и защото се нарича Св. Илия, а в този район формата на името е диалектна и е Елия. Има легенда, която разказва, че в деня на храмовия празник на църквата от гората слизал елен, който е бил пренасян в жертва. При разкопки са открити множество кости и рога на елен.”, обясняваше ни историкът.
Базиликата се намира на лесно достъпно и величествено приказно място, само на 2 километра от града. Челядинки на корем. Където и да се обърнеш, е пълно с гъби. Можеш да си вземеш децата и да ги оставиш да търчат по поляните, докато си спомняш времето преди тях.
04/05
В къщата попаднахме на някаква страшна еклектика. Тя и самата история на сградата, както разбрахме, е изпълнена с обрати, вземания, връщания, пак изземания... Направо ни се зави свят. Задължително е да я видите, щом дойдете насам. Сега има експонати на предмети от бита и снимки на комунистически местни знаменитости. Малко се объркахме от последното, но пък я ползват за литературни четения и се записахме в книгата, че сме били там, което винаги си е кеф.
03/05
Тогава епитропите, сред които и Лука хаджи Павлов, се събрали и решили да преотстъпят къщата за административни цели. Самият собственик отишъл да живее под наем при близки и така къщата му станала първото административно управление на района. Там бил кметът, председателят на Околийския съвет, председателят на Окръжния съд, полицейският пристав - общо 8 стаи, във всяка от които имало отделна администрация. В една от тях бил и настанен временният руски управител. След време на негово място дошъл Тодор Пеев от гр. Етрополе, един от близките съратници на Левски. Отношението към него било изключително топло, защото бил българин и въвел изключително строги правила. До 1927 г. къщата изпълнявала функцията на административна сграда, след което е върната на наследници. Те живеят там до 1969 г., а после, по предложение на Градския народен съвет, е одобрена за превръщане в музей.".
02/05
Разходихме се малко из града и ни направи впечатление колко е чисто и спретнато. Нямаше нито един човек, който да тича нанякъде. Всички спокойно се носеха по техните си задачи и веднага ни обгърна усещането, че имаме цялото време на света. И както отново се бяхме отнесли от красотата на невероятната местна природа, без да си продумаме, стигнахме до Лукановата къща музей.
И тъй като гидът ни Иванов пак беше с нас, разбрахме от него, че Лукановата къща също е един от емблематичните паметници на културата в града. Вдигната е от местния учител, търговец и книжовник Лука хаджи Павлов. От там идва и името на къщата. "Била е построена е в периода 1870 - 1872 г. за неговото семейство, но то живяло в нея само шест години до Освобождението. По това време Златица била водещият център на администрацията на възстановената българска държава, но населението й било преобладаващо мюсюлманско. Когато дошъл временният руски управител, нямало къде да се настани и така се установил в Пирдоп.
01/05
Знаете, че това си е абсолютно задължЕ. Имайте предвид, че нощно време е осветен. Страшна хипстария, препоръчваме на всичките си приятели с плетени обувки, загащени тениски в дънките и стилизирано окосмение по лицето. Топ кадри стават. Всички ще ви завиждат.
02/02
За да си подредим малко мислите, решихме да отидем "на центъра" за по кафе, да видим и да бъдем видени. По пътя попаднахме на супер фото локация - пирдопския фонтан. Веднага си направихме няколко снимки на шадравана.
01/02
02/02
Та, пихме по питие сред местните на мегдана и тъкмо приключихме с така задължителната централна визита и ни се обадиха, за да ни поканят да научим рецептата за бамбал. Изстреляхме с двеста към сградата на бившата пожарна, където в момента се намира комплекс "Славци".
Но, да се върнем към това, което, досещате се, най-много ни вълнува. А именно, рецептата за бамбал.
По пътя минахме покрай читалището, което също носи много история и няма причина пътьом да не споделим, че го има и е с особено разнообразна програма за хора във всички възрасти. Ако ви е любопитно, ето тук може да проследи дейността му - тук.
01/02
Фотограф
Вера Гоцева
идея и
реализация
Видео
Шеф готвачи и ресторантьори, Бакхус посланици и заслужили дейци в борбата за кулинарно просветление. Разпознаваема и колоритна двойка в живота и зад печката. В блога си Funkooks споделят авторски и други рецепти и кулинарни съвети, препоръчват места за хранене и барове. Двамата са собственици мястото за хранене Pop Up Chicken, като освен за него, разработват менюта за ресторанти.
Рене и Джун Йошида
Кои са Рене и Джун?
Начало
Част 1
Част 2
Част 3
Видео
Начало
Част 1
Част 2
Част 3
Специален
проект за
община
Пирдоп
Специален проект за
Пирдоп
Проектът е в партньорство с
Фотограф
Вера Гоцева
идея и
реализация
Проектът е в
партньорство с
Събудихме се бодри и готови за всичко, което животът ни беше намислил. Истински житейски отличници. Беше ни едно празнично, защото днес щяхме да се научим как да правим бамбал. Така наричат местния сорт зрял боб. "Означава мек като памук", както ни сподели историк д-р Иван Иванов. Правят го с ориз и зарзават на фурна. Този сорт се гледа само тук и е доста капризен. Отличава с това, че е доста едър, много мек и сладък и има лек вкус на ядка. Феноменален е, но ти трябват роднини или дебели връзки, за да си набавиш кило от гореспоменатия. Пак г-н Иванов ни сподели, че в оригиналната рецепта се слагат и пълнени сушени чушки със сместа, която се пече, а именно - боба с ориза и задушените зеленчуци. Разбира се, че всяко домакинство си има неговата рецепта спрямо личните си предпочитания. Едно е общото и то е, че е много вкусно и че задължително се яде с пържени кюфтета. А както всички знаем, с пържените кюфтета никога няма как да сбъркаш.
Отбихме се до местната пекарна - намерихме я по съвет от приятел, когото срещнахме предния ден в града. Казва се "Каменна пещ" и се намира по пътя за жп гарата. Бедна ви е фантазията какъв аромат се носеше три преки по-рано.
Купихме си хляб с маслини и краката ни омекнаха от удоволствие още при първата хапка. Миришеше на зехтин, хрупкав отвън и мек като облак отвътре. Не усетихме кога хартиеният плик остана празен и за малко да се върнем за още един, но часовникът ни върна в реалността, защото беше време за първата ни среща.
С Ивайло Рашков се запознахме, докато бяхме до Базиликата. Оказа се, че е предприемач, а освен това вари и собствена бира. Кръстил я Ivo Pivo, "защото така се казвам", както ни сподели с усмивка. Всички се съгласихме, че за бира се говори, докато я пробваш и че на сухо такъв разговор е меко казано несериозен.
Веднага ни сподели, че освен, че слуша рок и метъл, има и група, с която, забележете, правят два пъти годишно концерт на Базиликата. Тук за малко мозъчната ни дейност остана на пауза. Представете си метъл и раннохристиянски разкопки, ама всъщност си е доста готик и сме три пъти "Ура!" за идеята и за Иво.
Отраснал е в Златица, поживял е в чужбина и въобще не му липсва суматохата на големия град. Има семейство и както всички знаем, деца се гледат по-добре на въздух и на открито. Обича си родното място и въобще не мисли да се развива другаде. Ние също не намираме смисъл, след като виждаме колко е спокоен и доволен. А бирата му е чудна. Пробвахме от лагера му, че даже си взехме и "за после". Все още вари малки количества, но се вижда, че в единия край на окото му има мисъл да разрасне производството. Поговорихме още малко за музика и с нежелание напуснахме окосената му поляна.
С