Фюжън на село

Самият комплекс, от който тя е част, предлага настаняване в три селски къщи и в два апартамента. Всяка от къщите има собствен чар: старинни предмети, картини рисувани по време тукашните пленери, автентични тъкани - във всяка стая човек може да прекара дълго време, разглеждайки събираните с години и любов красиви неща. А градините са пълни с рози, плочници и запазени ритли.
Но нека се върнем на кухнята. Механа "Жълтицата" изненадва с нещо повече от традиционна кухня. Преди да се вгледаме в менюто, със сядането ни поднасят домашно изпечени черни хлебчета, разядка от четири сирена и чаша студено розе. Менюто се променя според сезона поне три пъти в годината и е плод на фантазията на собственика Атанас Спасов. А за да бъдат приготвени ястията по всички правила на кулинарното изкуство се грижи главният готвач Димитър Димитров. Самият той е трупал опит като готвач във Франция, а в последните седем години работи в баварските Алпи в замъка на немски граф. Шеф-готвачът обича да изненадва гостите и винаги е готов да предложи нещо различно. При нашето гостуване това се оказва десерт, за който е трудно човек да се досети с какво е приготвен. Малко по-рано обаче случайно виждам как той откъсва от градината няколко цвята от бъзовия храст и затова успявам да позная: бъзов цвят в сладка панировка, гарниран със сметана... Иначе, менюто успешно съчетава традиционната българска кухня с изпитани ястия от европейската и дори японската кухня. Ние избираме салата от печени чушки и патладжан и "Планинска салата" - доста наподобяваща шопската, но с различен и изключително приятен вкус, благодарение на дресинга, приготвен с босилек, чесън, балсамико, малко мед. "Сосовете и маринатите променят всичко," смята Димитър Димитров. "За мен те са разковничето, което може да промени вкуса и да превърне ястието в нещо специално и различно."
Стремежът в механа "Жълтицата" е продуктите да са произведени на място. Зеленчуците се взимат от околните градини всеки ден, наблизо има мандра и птицеферма. Готви се в специално изработени медни съдове, в които храната придобива специфичен вкус и витамините не се губят. "Това е ресторант за бавно хранене," обяснява управителката Цветелина Кметска. "Тук всичко се приготвя на момента, забранено ни е дори да си помислим за заготовки, бланширани и замразени продукти. Затова и клиентите, които идват тук, определено могат да се нарекат ценители." През миналата година в комплекса решили да предлагат и скара, но два месеца палили барбекюто и за това време имали едва две такива поръчки. "Отучили сме хората да очакват такива неща." Ние също решаваме да наблегнем на по-интересните предложения. Избираме плато от зеленчуци на грил и хрупкави свински филенца. Изкушаваме се и от свинският джолан в гърне с винен сос и пилешкото в сметанов сос. А татарският бифтек е вкусно подправен и от съвършено прясно телешко месо. За търсещите традиционна кухня са препърженият католишки бабек, телешката саздърма, полята с хрян и дряновският суджук на скара. Добър финал са ябълковият щрудел, приготвен по традиционна австрийска рецепта, турската баклава и къпаната баница. Освен при храните, високото качество е задължително и при напитките. Домакините със сигурност ще ви предложат ароматна домашна гроздова ракия, внимателно подбран е и виненият лист, който също се обновава периодично.
Тук всичко е фюжън, мисля си на тръгване - смесица между традиционното и модерното, между българското и чужбинското - и кухнята, и интериорът на къщите. И когато всичко е замислено и направено с вкус, се получава.

Още по темата на бр. 106 на списание "Бакхус"