Вино от фронта

Бекаа - зелената долина, отделена със заснежени планини от Средиземно море на запад и от Сирийската пустиня на изток, искри в идилично пасторално спокойствие. С ливадите си, жужащите над цветята пчели и полегатите склонове тя би напомняла Аркадия - ако не бяха танковете по пропускателните пунктове и знамената на "Хизбула" на почти всеки стълб на пътя.

В центъра й, в Баалбек, е митичният храм на Бакхус - най-запазената римска руина в света и едно от многото доказателства, че някога този район е бил централен на винената карта на планетата. Според историците тук се прави вино от 4000 години, от времето на финикийците, и дори според една от хипотезите то е създадено именно тук. Модерното му производство в Ливан обаче е нов феномен.

Само преди трийсет години думите ливанско вино са предизвиквали предимно повдигане на веждите. Единствените производители са били основаното през 1857 г. от йезуитите в Ливан "Шато Ксара", и от 1930-те - "Шато Музар". Вината и на двете обаче докъм 1990-те могат да се определят в най-добрия случай като регионални.

Нещата започват да се променят през 1990-те. На пазара навлиза "Шато Кефрая", основана през 1950-те като производител на арак, а след нея - и още десетина малки изби, силно свързани с френските винарски практики.

Десет години по-късно картината изглежда доста различно. Виненият критик Робърт Паркър обявява по-класните вина на "Шато Кефрая" за "забележително постижение", като дава на едно от тях - Comte de M, 1996, 91 точки. Вината на тази изба, а също и подобрените на "Музар", и особено на бутиковата "Шато Масая", са трайно навлезли на британския, френския и други европейски пазари.

Мишел де Бустрос, собственик на

"Шато Кефрая"

работи от офиса си в Източен Бейрут. От преливащия от луксозни бутици център, през някогашната граница между източната и западната част на града, канцеларията му е сред поредица складове край натоварено шосе. В незабележителна, подобна на временна, постройка, тя не изглежда като ключово представителство на разкошното арабско-венецианско шато в Бекаа.

Самият Де Бустрос дава вид на човек, който не се разделя с драмата на политическите размирици в Ливан. Лозята на избата му в долината Бекаа са видели много експлозии: най-напред теренът е изравнен с динамит за насажденията, после около него са се разигравали драматичните военни действия през Гражданската война от 1975 до 1990, и накрая - бомбардировките на Израел през 1995 и 2006 г.

"За мен това беше период на безскрупулност и припряност", казва Мишел де Бустрос, за когото тази част от историята на избата е съществен елемент от имиджа й. "Периодът на окупацията беше много труден. Заради военните действия на Израел в Бекаа не можехме да стигнем до лозята си, да доставим там бутилките, после пък да си изнесем сандъците с вино", казва той.

Всъщност неговата реколта 2006 г. е спасена. Много по-тежко страда от ситуацията другата голяма винарна на Ливан, "Ксара", чийто гроздобер се проваля заради евакуацията и миграцията на работниците от долината Бекаа.

Но Бустрос има достатъчно основания да помни периода с лошо - един от предходните му енолози, Ив Морар, е арестуван по обвинение в шпионаж по време на израелската окупация и малко като в трагикомичен филм, за да бъде освободен, се налага да докаже винарските си умения на израелците.

2006 г. обаче не е пропиляна - тя е една от добрите реколти на десетилетието, и винарната успява да изнесе поръчаните количества за Франция - нейния основен външен потребител.

"Там има много ливански ресторанти и те искат да предлагат от нашите вина," обяснява успеха си на този пазар Мишел де Бустрос. Популярността на "Шато Кефрая" там обаче има и други причини - винарната от самото начало използва френски уайнмейкъри. След Ив Морар - Жан Мишел Фернандес, работил за успеха на "Шато Ситран" в Медок, и в момента Фабрис Гиберто.

Всъщност някои от вината на "Шато Кефрая" често са сравнявани с  тези от долината на Рона във Франция, въпреки че проявяват и явни различия заради 300-та дни слънце в годината. "Като цяло спецификата на ливанските вина е в силните подправки в носа", казва Мишел де Бустрос.

Иначе из лозята на избата се отглеждат сортовете, популярни в Южна Франция: шардоне, вионие, совиньон блан и мускат пти гра за белите вина и каберне совиньон, сира, каринян, мурведър, сенсо и каберне фран за червените. "Голямото ни предимство е,  отбелязва Мишел де Бустрос, че сме свободни да правим купажи, забранени от законодателството във Франция. Например едно от най-добрите ни вина е 50% сира, донесена от долината на Рона, и 50% каберне совиньон от Бордо."

Така въпреки френските сортове и технолози вината проявяват ясно различима специфика. Леко неприятна при по-ниския клас и очарователна - при високия.  "То е ясно, че нашите вина са южни", казва Мишел де Бустрос, но смята, че те въпреки това напълно се вписват с качеството си в международния пазар. Очевидно е прав - между 1993 и 2003 г. винарната му има 10 златни медала от винени изложения в Бордо, Брюксел, Виена, Лондон, Монреал.

По-скъпите сред вината на "Шато Кефрая" отлежават в дъбови бъчви и всичките се правят по класическа френска технология, с внимателно, ръчно подбиране и обработване на гроздето, бутилиране на място и допълнително отлежаване в бутилките в изба наполовина под земята.

Интересен факт около избата е, че тя е свързана с един от енигматичните местни лидери - главата на най-мощния друзки клан Уалид Джумблат. Политик с изключително противоречива международна популярност, той откупува контролния пакет от акциите й преди десетина години. Но Мишел де Бустрот не обича да споменава името му във връзка с работата на "Кефрая" - казва, че в Ливан няма политици, свързани с винената индустрия.

И ако в Кефрая ситуацията изглежда "Правете вино, а не война", в

"Шато Масая",

бутиковата ливанско-френска винарна в Бекаа, атмосферата напомня със стила и спокойствието си Южна Франция: винени дегустации, неделни брънчове, лавандула и бели гълъби. Както пише "Ню Йорк таймс" през 2005 г., успехът на тази "най-фънки сред всички ливански винарни" се дължи на това, че "последователно отговаря на очакванията на съвременния любител на виното не само с качеството на реколтите си, но и с отношението си към начина на живот".

През лозята, разстлани ниско с гледка към снежните върхове на планините отзад, пътят води към артистично южняшко имение. Минаваш покрай струпаните купове лавандула и дървените маси и столове на верандата и влизаш в затъмнената изба за дегустации и продажби, отвъд която през стъклена витрина се виждат съдове за ферментация.

Оттук алеята минава покрай къщичка с бели гълъби и води към ресторанта, известен в Бейрут като Tanail Property. Популярността му е доста голяма, особено сред бонвиваните в ливанската столица, и резервациите за неделните брънчове се правят седмици предварително.

Но може би най-любопитното място за посещение в имението е личната къща на Сами и Рамзи Гьозен. Партньори на французите Даниел Брюние (Vieux Télégraph, Шатоньоф дьо Пап), Юбер де Буар де Лафорест (ex-Cheval Blanc) и Доминик Ебрар (съсобственик на Château Angélus в Бордо), двамата са хората, които управляват ежедневието на "Шато Масая". Делниците им, колкото и тежки да са, са прекъсвани в напълно френски стил от великолепни обяди. С "Масая" сребърна селекция, както се нарича средният им клас червени вина. Те са купаж от 40% синсо, 30% гренаш, 15% каберне совиньон и 15% мурведър. Всяка от реколтите от последните години има много различен вкус и бленда, но са всичките характерни със силен плодов аромат (при някои от реколтите - на черен плод, при други - на слива) и подправки в носа. Топли, фини и магически вина, които носят много от характера на своя тероар.

Според Сами Гьозен обаче виното, което е най-изразително за лозята на "Масая", е по-семплото, трапезно "Масая Класик". По негово настояване в купажа му е включен малък процент от местния сорт обайде, традиционно използван в приготвянето на арак.

Най-високият клас - Масая златен резерв, е сложен купаж от каберне совиньон, синсо, гренаш, мерло, мурведър, сира и темпранийо при червеното и от шардоне, кларе и совиньон блан при бялото. Червеното, създадено и да се пие веднага, и да отлежава, се произвежда в бутиковото количество от 12 000 бутилки.

80% от виното на "Шато Масая" се изнася, като най-големият пазар е Великобритания. Подобно на другите малки винарни, шест-седем от които правят вина с подобно качество, за "Масая" местният пазар е трудно достъпен  - гигантите "Ксара" и "Кефрая" са много по-успешни заради възможността да си позволят рекламни кампании.

От друга страна, британският пазар се оказва интересна ниша за ливанските вина, след като военните действия на Израел в Южен Ливан карат много хора на Острова да ги купуват от солидарност. Ето как в Англия и покупката на вино може да бъде политическа позиция.

Въпреки че вината на Масая безспорно са успешни и животът в шатото на пръв поглед тече лежерно, под повърхността семейната история е оставила тежки пластове. Сами и Рамзи Гьозен емигрират със семейството си през 1975 г., заплашени от местните военизирани групировки в началото на Гражданската война. Те се връщат едва през 1992 г. заради земята, която, както малко патетично казва Сами, "винаги е била в сърцето ми". "Ако отново напусна, вероятно никога повече няма да се върна", отбелязва обаче той.

Все пак има надежда - игнорирайки напрежението в Южен Ливан, "Шато Масая" продължава да съществува. "Все някак ще се оправим. В Ливан по някакъв начин винаги се оправяме",  свива рамене Сами.

В крайна сметка именно някъде тук според историците Исус е изпълнил първото си чудо, превръщайки водата във вино.