На по чаша

Някои ги предпочитат екстремни

Албена Шкодрова 13 септември 2011, 21:50
клиент Винарско имение "Драгомир"

брандове: All in one, Sarva, The Project

"И тук вината бяха класни – това винаги ме респектира и ме кара да чувствам още по-голяма отговорност. Дизайнът и на трите бранда е обединен от обща характерна форма на етикета. Старали сме се с колегите от "Драгомир" да постигнем запомнящо се и атрактивно звучене – такова, каквото не може да се види сред националните образци. Драгомир и техните прекрасни вина винаги са ме стимулирали към постигането на категорична уникалност – мисля, че това се забелязва и от други – дизайните ми за тях са публикувани в поне пет специализирани международни издания. Освен формата, и трите етикета са обединени от доста комплицирана полиграфия, каквато не се случва всеки ден."

клиент "Кале Уайнъри", бранд Кале

"Много харесвам този проект първо, защото се спряхме на бургундска бутилка, която много ме привлича като образ и смятам, че с течение навремето това ще бъде бутилка с нарастваща популярност в България. Второ, самият проект стана буквално на един дъх. Имахме доста други стойностни предложения, но това сякаш еднозначно доминира над всички останали. Основният акцент е логотипът на избата, който е изцяло ръчно изработена калиграфия, впоследствие дигитално рафинирана до вида, в който е отпечатана."

клиент Салла Естейт, бранд Salla Estate / premium wines

"Салла Естейт е млада изба в село Блъсково (близо до Провадия). Впечатлен бях както от самите вина, така и от стремежа им да ми партнират и вземат решения наравно с мен.

Тук отново имаме бургундска бутилка. Харесва ми че се спряхме на изцяло черен етикет, който да не е "натоварен" с купища екстри. Получи се сериозно вино със сериозен и много характерен етикет. Променихме звученето на логото, така че водеща тук се оказа линията на хералдиката за сметка на типографската част. За мен етикетът беше и голям експеримент на ниво полиграфия, понеже ползвах особен вид сребърно мастило, с което досега не сам имал никакъв опит. Миля, че желанието ми за пестеливи изразни средства създаде един доста категоричен и стилен етикет."

клиент "Черноморско злато", бранд GP

"Това е редизайн. Беше доста сложна задача – от една страна трябваше да имаме достатъчно допирни точки с предходния, доста консервативен дизайн, от друга – беше необходима модерна и осъзната промяна. Харесва ми какво се получи, защото успях да разделя етикета и физически и смислово на две части – горната концентрираше именно връзките с досегашния дизайн, долната вече трансформираше визията в нужната посока. И тук, както и на много други мои дизайни, съм намерил място за ръчно създадена калиграфия за изписването Grand Prix."

клиент "Анжелус Естейт", бранд Stallion

"Тук работих с едно класно вино и комуникацията с клиента беше гладка. Помогна отличният избор на качествена бутилка, която допълва виното и дизайна. Успяхме да изведем по много категоричен начин образа на Stallion-a (жребчето). Клиентът разпознава този образ, запомня го и го превръща във фундамент на визуалната комуникация на продукта. Бих искал да вярвам, че това вино ще се помни дълго време."

Работата на винаря е тази, която кара човек да купи едно вино втори път. Първият често зависи от дизайнера.

Йордан Желев, известен още като The Labelmaker, притежава много от тази дебютна власт. Автор е на етикети за десетки български изби – сред тях естетските на "Драгомир" и "Анжелус Естейт" и на дълга поредица големи и малки винарни като "Черноморско злато", "Домейн Бойар", "Винпром Русе", "Вини Сливен", "Вила Любимец", "Вила Хисар", "Хан Крум", "Изба Райнов", SallaEstate, "Домейн Мараш". Въпреки валящите поръчки нарастващия авторитет (член на жури за дизайн в ConcoursMondialledeBruxelles) и своите награди (последната - от Винария 2011) той е скромен човек, за който работата е повече съсредоточени, последователни усилия на компютъра или листа, отколкото романтично стихиен творчески процес. Плюс това, казва той, "дизайнът на един етикет е колективен продукт".

Идеално, изображението върху бутилката трябва да дава ключ към нейното съдържание – чрез история или пък настроение. Преживяването от виното обаче е субективно, а и дизайнерът на винени етикети не е непременно и с умения на професионален дегустатор. Всъщност процесът тече по два начина. Единият е, когато винарната много ясно описва какво точно иска – параметрите могат да бъдат много, "понякога дори и за сметка на естетиката", но трябва да се спазят. Има и случаи, когато е зададена малка част от рамката и в ръцете на дизайнера остава много повече свобода за решения. Ето тогава търсенето на собствена посока излиза на преден план. За Йордан Желев това означава да опита виното в естествена среда, т.е. с приятели, а не пред тефтер за дегустационни бележки, и след това да следва емоционалния си спомен. И най-вече – бързо приземява той разговора, "да седна на масата и да работя". Дори и в тези случаи видът на етикета е съобразен с дълъг списък обстоятелства, като например към каква група потребители е насочено виното, къде точно ще се продава, между какви други вина ще се озове.

България, която е преживяла един "бърз, кратък и насилствен Ренесанс", няма свои визуални традиции, включително във винените етикети. В момента производителите на вина се групират в две противоположни крайности, казва дизайнерът. Едните търсят привлекателните предизвикателни изображения, които опонират на класиката – ярки, крещящи и дръзки. Другите пък се стремят към крайно изчистени форми, към визуална опростеност, в която и най-малкото движение отеква. "Хората бягат от по-незабележими, класически етикети. Искат или да са като райски птици, или много лаконични в изказа си. Средата е.... тя е като средната ни класа – уж я има, но всъщност я няма."

Дали тези противоположни търсения е възможно да стигнат до някакви допирни точки, които да оформят национален стил в етикетите, е въпрос, чийто отговор "в момента се пише", казва Йордан Желев. "Избите имат съвсем разнородни виждания. Крайностите се консумират най-добре, защото в тях си свободен в правилата."

Встрани от това и дизайнерите си имат свои си професионални проблеми. "С кирилицата се работи трудно в графичния дизайн. Нямаме и основа, върху която да стъпим.Ако Западна Европа например сега се движи по многолентова магистрала, ние едвам проправяме пътя," обяснява той. "В Бордо от 500 години сигурно правят етикети, в Италия пък, където дизайнът е измислен, си правят каквото си поискат".

В България, макар и така назад в сравнение, някакъв път все пак вече е изминат – потребителите започват да развиват усет към дизайна, а производителите – да внимават какво предлагат и като визия, и като съдържание. "Започнаха да се доверяват на дизайна като лост, който може да активира маркетинга. Да мислят като търговци, в условията на един все по-конкурентен и по-интересен пазар." Затова не е изключено и българските вина някой ден да са разпознаваеми с вида си.

Един от елементите на националния стил, допуска Йордан Желев, може би ще е калиграфията. Самият той е професионален калиграф - "вероятно последният в България". "Добрата калиграфия е привлекателна. Тя, от една страна, тясно се асоциира със западноевропейската култура, която за нас е така магнетична и продава, от друга, всяко нещо в калиграфията е бутиково".

Докато си служи с непрекъснато усъвършенстващите се технологии на предпечат и печат, Йордан Желев продължава да работи много и на ръка. Казва, че това го успокоява. "В смисъл, знам, че ако някой ден светът на компютрите свърши, аз мога и така – с молив."

Да създава в начинаещото поле на българския дизайн, докато западноевропейският немилостиво му блести в лицето, всъщност за него не е отчайващо, а по-скоро стимулиращо. "Ясно е, че сме различни. Въпросът е как да обърнем това в своя полза."

Текстът е от новия брой на списание "Бакхус", който излиза на 16 септември 2011.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK