Кианти на Струма

"Пейзажът е като в Кианти", си казва енологът Стойчо Стоев, когато за първи път посещава Меди Валей. Избата под село Смочево, в полите на югозападна Рила и най-северната част на долината на река Струма, е на 550 м надморска височина. Преди хилядолетия земите около нея са населявани от тракийското племе меди, което според археологическите находки е сложило началото на лозарството тук и е изповядвало култ към виното. Винарната носи името на племето – "Долината на медите".

Живописният път към нея (същият, който води и до Рилския манастир) е осеян с хълмове и малки лозя. В радиус от 5 км около избата са нейните собствени насаждения - 450 дка с френски посадъчен материал от сортовете шардоне, траминер, мерло, каберне совиньон. Това са единствените масиви с траминер по долината на Струма. През 2011 е създадено и експериментално лозе със совиньон блан. Първата значима реколта за избата е 2007 г. Три години по-късно "Меди Валей" прави впечатляващ дебют на Винария 2011: всички представени на конкурса вина на избата от реколта 2010 печелят награди. От осем проби – пет златни и три сребърни медали.

В години, не особено благоприятни за гроздето, каквато беше 2010, най-ярко личи кои са добрите енолози и философии за развитие. "Фактът, че където и да се появят, вината ни предизвикват сериозен интерес, показва, че сме на верния път. Дегустацията е субективен метод на оценяване, поради което медалите не винаги са реална оценка за труда. Спечелването им  е и въпрос на късмет. Те ни радват, но не са основната ни цел. Важното е не да трупаме медали, а да се утвърдим като  производители на добри, интересни и отличаващи се вина, които да дават облика на Долината на Струма и на съвременното българско винарство", казва инж. Стоев. Той е идеологът на новия екип на "Меди Валей", който през лятото на 2010 започна реализирането на идеята за превръщане на винарната, според собствените му думи, "в перлата на българския югозапад".

Климатът тук е изключително благоприятен за белите сортове грозде. Топло сухо лято с хладни вечери. Постоянен здравословен полъх от планината. Циркулацията на въздуха предпазва лозята от болести. В гроздето се натрупват аромати, които не прегарят от горещините. Прохладният климат благоприятства създаването на балансирани вина със специфични характеристики на гроздето и оттам на виното. Лозята са с югозападно изложение, върху алувиално-ливадни и канелени горски почви, съдържащи много дребни камъчета и карбонатни отломки. Дивите почви не се нуждаят от изкуствено наторяване, на четири години се прибавя само оборски тор. Ограничена и премерена е употребата на препарати за растителна защита.

Отглеждането на лозята за всяко вино на "Меди Валей" е различно. Експериментите започват още с резитбата, от която зависи колко плод да бъде оставен. За най-качествените вина добивът е 400 - 500 кг от декар. За останалите – до 800 - 900 кг. След това принципът е: специално селектиране за всеки сорт и тип вино грозде в оптимална зрялост. За високия клас вино подборът на гроздето е двоен – веднъж на лозето и после при преработката в избата, където на две сортировъчни ленти ръчно се отсяват само хубавите и здрави зърна.

Избата е изградена от български и италиански проектанти и фирми. Тя е на две нива, с капацитет 500 000 литра. На основното ниво е разположено отделението за първично винопроизводство, оборудвано с ферментатори от инокс и съвременни италиански машини и агрегати. Подземната част разполага с изба за стареене на вината в дъбови бъчви (използват се няколко вида френски бъчви с различен произход на дъба), физико-химична лаборатория, цех за бутилиране, дегустационна зала и отделение за отлежаване на бутилирани вина преди реализацията им. Тук техноложката Ивона Георгиева ни показва най-новите вина - от реколта 2011, разлети преди дни във френски дъбови бъчви. Нарича ги "вино бебе". Те ще отлежават под непрекъснато й наблюдение, докато придобият търсената хармония и завършеност.

Виното се прави по различни за всеки сорт и клас технологии. Производството е профилирано в три категории. Вина в масово достъпния ценови клас – сортови, плодови, привлекателни и вкусни. Среден клас – за клиентите с изградена винена култура и по-високи изисквания (серията Мedi's). И елитна серия – за истинските ценители - вината Incanto.

Последните, по всичко личи, са слабото място на технолозите в "Меди Валей". Представени преди дни официално на широката публика, трите вина от серията (Шардоне 2010, Сира 2010 и Мерло 2010) рязко повишават температурата на разговора, когато става дума за тях. Марката Incanto (от итал. Очарование) е била патентована още през 2006 г. и почти пет години е чакала енолозите, които да създадат достойното за нея вино. Това е серия, направена без всякакви компромиси от специално селектирано грозде. Шардонето е класически barrel fermented, ферментирало и отлежало шест месеца в дъбови бъчви. Двете червени също са отлежали в дъбови бъчви, но по 12 месеца. Бъчвите за всяко вино са нови френски, изработени като специална поръчка от три вида дъб. Incanto Chardonnay, Incanto Merlot и Incanto Syrah отразяват визията за развитието на избата: създаването на специфични тероарни вина с уникален характер. Многопластови, завладяващи с богатството си на аромати, вкусове и багри, изразяващи максимално качествата на сорта и региона, както и разбиранията на енолозите за виното, нежността и хармонията.

"Искаме заедно с доброто качество и сортова идентичност на достъпните за обикновения български консуматор вина да наложим и другите - богати и плодови, които да са градация на традициите на региона по долината на Струма. С тази философия рано или късно ще пробием на световните пазари – колкото и трудно да е това при сегашните реалности", убеден е инж. Стойчо Стоев. Той е в основата на създаването и реализирането на винарските концепции на няколко винарни от долината на Струма. Известен е с преданността си към българските сортове. Първият енолог е, винифицирал професионално сорта грозде ранна мелнишка лоза. Убеден е, че рубинът "е отреден да бъде лицето и идентичността на българското винарство".

И управителят на "Меди Валей" Стоимен Горов споделя слабостта към уникалните български сортове: "Нашият траминер е неподражаем. Сирата и мерлото ни в много отношения не отстъпват от френските. Но не мерлото, кабернето и сирата, а рубинът, маврудът и ранната мелнишка лоза (Мелник 55) могат да ни направят световноизвестни. Тези местни сортове трябва да бъдат изведени като символ на българските винопроизводители. Те са атрактивни за чуждите пазари." Горов е оптимист по отношение на бъдещето на българския винен бранш, защото "в момента работим при най-трудните условия, а правим най-хубавите произвеждани досега български вина." Смята, че това се дължи на ентусиазма на винопроизводителите и на технологичната подготвеност на българските енолози.

Стойчо Стоев отказва да назове кое е предпочитаното от него вино: "Моментът, в който един енолог каже "това е любимото ми вино", значи е спрял развитието си." Убеден е, че любимо винаги трябва да е следващото вино. И гледа напред. Предизвикателствата пред него и Ивона тази година са още по-големи: дългата слънчева есен превърна реколта 2011 в много добра не само за белите сортове от лозята на комплекса, а и за каберне совиньона и мерлото.