Винена индустрия на спирачка

Трансформацията от промишлено производство в стар стил към модерно винарство в България не мина безболезнено. Тя отне над две десетилетия, но страната ни вече създава качествено вино, а секторът определено е в подем. Какво ще бъде бъдещето му обаче не зависи само и единствено от амбициите на собствениците и маркетинговите им умения. Малцина знаят, че лозарството и винарството са може би най-регулираните в Европейския съюз сектори. Стотици правила действат на всеки етап от процеса – от това какво да пише на етикета до забраната да се засаждат нови лозя. Може ли обаче последното да спъне ръста в сектора? Опасно ли е това, че лозовите насаждения в България са спаднали наполовина за 7-8 години? Засега няма поводи за притеснение, макар че трябва да се внимава, казват специалистите. Всъщност безбройните правила по-скоро помагат на сектора, отколкото да го затрудняват. Затова и България, както и всички други големи производителки на вино в Европа настояват ограниченията да се запазят и след 2015 г. Ето защо.

Океани от вино

Към средата на 90-те години на XX век Европа се сблъсква остро с проб-лема свръхпроизводство. Така наречените океани от вино заливат пазара, притискайки цените надолу, а в същото време започват да променят и профила на участниците в индустрията. Големи производители агресивно опитват да се разраснат за сметка на традиционните по-малки семейни бизнеси, характерни за страни като Франция, Италия, Испания. Семейният бизнес във винопроизводството е твърде важен – той не само гарантира доброто качество на напитката, но обикновено е съсредоточен в неиндустриални, селски райони и помага за икономичес-кото им развитие. Така през 1997 г. общността стига до решението, че в сектора трябва да действат строги правила.

Днес само заглавията на всички директиви, които засягат лозарството и винопроизводството, заемат около пет страници. Верен на себе си, Европейският съюз създава правила, които, от една страна, гарантират качество и работят в полза на потребителите и техния информиран избор. Днес например на етикета можем да прочетем всичко, което имаме нужда да знаем за гроздето и виното – откъде точно идва, кога и как е произведено, къде е бутилирано и т.н. От друга страна, Брюксел слага спирачка пред свръхпроизводството, която се изразява основно в забраната за засаждане на нови лозя.

Озаптяване

Принципът, въведен в началото на 1998 г., най-просто казано, е следният: регистрираните и описани към тази дата лозови насаждения се запазват и всяка страна получава определена квота – 1.5% над тези площи плюс "национална квота" с фиксиран размер, които заедно формират резерв от т.нар. права за засаждане. Тези квоти са възможностите за създаване на нови насаждения – част от тях се дават за презасаждане на стари лозя с нови, а квотата за изцяло нови площи е на принципа на заместването – премахват се стари насаждения и се създават нови в същия размер на друго място, но само за производство на грозде за т.нар. качествено вино – с географско и регионално защитено наименование.
Сборът от резерва и вече съществуващите площи съставят т.нар. лозарски потенциал на всяка страна, който тя не може да надскача.

Въпреки регулациите проблемът свръхпродукция все още е сериозен. Всяка година в страни като Франция и Испания милиони литри по-евтино и непретенциозно трапезно вино биват превърнати в оцет или в етанол, който се влага като добавка в петрола, тъй като пазарът не може да го поеме. Въпреки спирачките проблемът се задълбочи и от силна конкуренция от страните от новия свят, които заляха европейския пазар със сравнително евтина и качествена продукция и доведоха до спад на вътрешното потребление. Така през 2005 г. за пръв път на Франция й се наложи да вземе болезненото решение да превърне в етанол и милиони бутилки качествено вино със защитено географско наименование. "За щастие напоследък европейското винопроизводство започва да възвръща позициите си, а новият свят малко по малко отстъпва. Една от причините е, че производството на вино в голяма част от страните в новия свят бе подпомагано с държавни помощи. Това позволяваше да се поддържат ниски цени. Сега обаче държавните помощи се оттеглят, цените се покачват, а европейците възвръщат интереса си към виното от стария свят", казва председателят на лозаро-винарската камара Пламен Моллов.

Регулациите ще останат

По всичко личи и че регулациите в Европа ще останат. Първоначално бе планирано те да действат до 2015 г., но сега в Брюксел се водят разговори дали действието им да бъде удължено или да отпаднат. Позицията на всички страни с развито винопроизводство в ЕС, включително и тази на България, е, че регулациите трябва да се запазят. "Опасенията ни са, че ако се либерализира режимът и започне свободно засаждане на винени сортове лозя, може да се стигне до индустриализация на производството и у нас. Това ще ощети малките гроздо- и винопроизводители, ще има фалити и обезлюдяване на райони, в които дребни като мащаб гроздопроизводители са развили този бизнес на основата на семейно производство", казва изпълнителният директор на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев. По думите му, от друга страна, всяко такова индустриално производство на грозде съответно и на вино, би влошило и качествата на продукта.

и продължава да спада

Къде обаче се позиционира България и как регулациите се отразяват на сектора у нас.
В предприсъединителния процес от България се е изисквало да декларира с какъв обем от лозови насаждения разполага, на чиято база да се формира и резервът от права за засаждане. "В тези години осъзнахме, че нямаме реална представа какво е състоянието на сектора. Земята беше разпокъсана от аграрната реформа, а и никой дотогава не бе водил стриктна статистика. Така ние подадохме в Брюксел всичко, което по документи се водеше лозя", разказва Пламен Моллов. Площите са около 135 хиляди хектара и на тази база страната ни получава своята квота от права за засаждане – 1.5% над тези площи плюс фиксиран размер национална квота, което съставя общия ни потенциал от малко над 150 хил. ха през 2007 г.

Отношенията в общността обаче се градят не само на доверие, но и на проверки. Брюксел изисква инвентаризация, пререгистриране и ортофотокарта – снимки от въздуха на всички земеделски площи и актуализиране на данните всяка година. "Когато България започна да прави това, се оказа, че документите са едно, но реалността друго. Типичен пример беше Черноморието – много площи, описани като лозя, се оказаха хотелски комплекси. Голяма част от другите площи пък се оказаха неподдържани, почти загинали и според правилата те също не могат да се водят лозя и трябваше да бъдат изкоренени", разказва Моллов.

Така площите с лозя в България от година на година започват да спадат. В края на 2008 г България подава към Брюксел информация за 104 хил. ха, а потенциалът – площите плюс квотите за презасаждане и ново засаждане, спада до 118 хил. ха. През 2010 г. най-после се извърши и картографирането от въздуха, което показа още по-ниски резултати. В крайна сметка най-новите данни на Агенцията по лозата и виното сочат, че в края на 2011 г. площите с лозя в България са под 70 хил. ха, резервът е около 11 хил. ха, а общият потенциал спада до около 80 хил. ха.

Проблем ли е това

"Стигнали сме до точката на реалното производство. Под нея развитието - в смисъла на повишаване на обема с лозя - вече става почти невъзможно. Проблемът е, че за да получиш квота за нови лозя – например 20 ха, някъде другаде други 20 ха трябва да отпаднат. Сред тези 70 хил. ха, които са регистрирани като последни данни, все още има известно количество неподдържани площи, които могат да се отпишат за сметка на нови лозя. Но обемът им е много по-малък от преди", казва Моллов.
Ако България стигне до точката, в която всички регистрирани лозови площи в страната са 100% активни лозя, то няма да има възможност за ново засаждане. Всъщност именно това е идеята на "спирачката" на европейските ограничения.

Това за момента обаче не е потенциален проблем за сектора в България. По-скоро може да бъде отчетено като пропуснати възможности. Заявените през 2006 г. площи са били много по-големи от реалните и са давали възможност на сектора в България междувременно да расте интензивно. И въпреки че бяха създадени много нови изби, потенциалът ни се е свил наполовина. "Това показва, че всъщност такива са възможностите на пазара ни. Не е добре да се допуска площите с лозя да спадат повече, но така или иначе в момента няма недостиг на лозови насаждения, а и никой от производителите не планира голямо разрастване", казва Моллов.

По думите му избите, които притежават собствени лозя, са достигнали максимумите си. Новите засаждения са ориентирани към развитие на някои по-малко известни сортове у нас, но те не са с големи обеми. Тоест действията са в посока подобряване на качеството и разнообразяване на портфолиото, а не към повишаване на обемите на производство. Именно това е и идеята на регулациите и тя води пазара към повече зрялост и отговорност. Реално никога преди на глобалния винен пазар не е имало толкова качествени вина, при това на достъпни цени. И този процес продължава да се развива.

Равносметката

Така на практика правилата в сектора носят повече ползи, отколкото недостатъци, като защитават качественото производство и предпазват по-малките производители от икономически силни индустриални играчи. Тази защита дава свободата на избите да насочват усилията си към подобряване на качеството и към развиване на индивидуалност и чрез тях да се борят за пазарен дял. Още повече че България има възможности да се развива в тази посока – според данните само около една четвърт от произвежданото в България е качествено вино от райони със защитено географско или регионално наименование. От друга страна, в България все още има немалък сив сектор – под прикритието на "домашното производство" немалка част от гроздето се превръща в нерегистрирана продукция и намира своя път и към търговската мрежа, дори в хотели и заведения. Борбата с това явление е друга възможност за светлата част на сектора да се развива. За това и в новия закон за виното, който ще бъде приет съвсем скоро, е заложено експертите от агенцията по лозата и виното да могат да правят проверки в търговските обекти и да търсят нелегалните производители надолу по веригата. Тепърва обаче ще стане ясно дали тази мярка наистина ще има нужния ефект.