Лошото време свършва преди Пловдив
Софиянци, много от които считат отскачането до Пловдив за почти делнично удоволствие, сочат най-различни аргументи за своята слабост към този град. Някои от тях се позовават на красотата на архитектурата, други се опиват от срещи с призраци от миналото, трети потъват из галериите и антиквариатите. Истината е, че за тях Пловдив би загубил доста от чара си, ако не беше симпатичният му, устойчив бохемски живот.
Дори в най-лошите за гастрономите времена през 70-те и 80-те, тук винаги са се намирали приятни и живописни места за ядене и пиене. Многобройните преминали и понякога останали тук етноси са създали доста пъстра кулинарна картина, в която един от най-класическите пловдивски ресторанти се е разположил в суфитско теке, много други са в някогашните домове и фабрики на богати еврейски фамилии, арменски храни разнообразяват повсеместно менютата, а гръцки и турски сладкарници разточително обливат всичко с меден сироп.
Докато местната бохема наводнява по-непретенциозните кръчми, по-скъпите компенсират с меценатство, като се опитват да въведат изкуството под различни форми като част от интериора или концепцията си.
Категориите заведения са най-разнообразни - от тип "стари славни кръчми" до chill-out клубове и от претенциозни, скъпи ресторанти, до места, в които още отзвучава соцът. Но ако трябва да обобщим препоръката си, тя е: Идете!
Арт вдъхновена и вдъхновяваща арт храна
Онези от нас, които са надхвърлили 25, са свикнали след разходка извън времето по стръмните калдъръмени улици между изящните възрожденски къщи да се озоват например в "Алафрангите". За жалост чудните някога кръчми от този тип, където се събираха да свирят най-добрите джаз и рок музиканти в града, сега са като забравени от бога.
В Стария град обаче има поне два ресторанта, които отсрамват и са не само кулинарен епицентър, но и сцена за някои добри джазмени, както и място за изява на художници.
Ресторантът на бутиковия хотел "Хеброс", извоювал си през 2003 г. приза "Ресторант на годината Бакхус - Chivas Regal" е все така място от класа. Неголемият салон в стара възрожденска къща е обзаведен с антикварни мебели и старо пиано, а авторите на платната по стените винаги са сред най-интересните съвременни пловдивски артисти. "Хеброс" притежава и прекрасна лятна градина, където вечер при голям късмет човек може да случи дори на изпълнения на Милчо Левиев, при някое от прескачанията му до България.
Тук менюто е кратко, с чести промени и с отбрани фини вкусни ястия - в момента например супа от бри с круша, орехи и ванилия или телешко филе с магданозен сос. А също и сладко от смокините в градината или други деликатеси като жълтокехлибарения на цвят хайвер от риба сивен.
Винената листа е богата, професионално подготвена и обслужването е на ниво - човек дори става свидетел на малко шоу: ястията се поднасят в един и същ миг на всички от масата и сервитьорите повдигат капаците над тях едновременно.
Екипът на "Бакхус" явно не е единственият, който се вдъхновява от храната в "Хеброс" - през ноември тя инспирира Ал ди Меола и трима местни джазмени спонтанно да направят джем-сешън в ресторанта, където вечеряха след концерта си в града. Според вътрешна информация вдъхновяващото меню е включвало леща, телешко с горски гъби и ориз и десерт от шоколадов мус с кедрови ядки и домашно приготвено кисело мляко и домашен сладолед от боровинки.
Неотдавна на най-централната староградска улица "Съборна" се появи още един по пловдивски буржоазен и класен ресторант, "Филипополис". В приземния етаж на възрожденската Хаджи Алекова къща, той има една от най-чаровните тераси на Стария град и е част от художествената галерия, в която е превърната реставрираната и обзаведена с впечатляващ размах къща.
Управляван от амбициозни и очевидно компетентни хора, ресторантът вече е на нивото на цялото арт място, където между другото са изложени платна на художници като Цанко Лавренов, Давид Перец или Данаил Дечев и Казаков.
В салона за хранене също са окачени чудесни картини, а в интериора е наблегнато на стила и класата на старата пловдивска аристокрация. И тук вечер музиката е на живо, а най-главното е, че въпреки малко по-пространственото меню и дългите обяснения в него храната е много вкусна и красиво поднесена. Извън някои успешни класики като агнешко със спанак, основна насока е фюжън кухнята и наред с по-популярни рецепти като пиле със смокини има и авторски хрумвания като руска салата с черен хайвер и маринован артишок, поднесена върху червено зеле и овкусена с лайка или задушен в лозови листа лаврак, овкусен с бял пипер, кимион, червен лук, лимон и задушени зеленчуци. Върху винената листа може и още да се работи, но определено във "Филипополис" имат отношение към виното, още повече че в менюто дори предлагат определени комбинации на ястия с вино. Опитайте някои от леките десерти като пълнен лимон с ягодова гранита.
"Одеон" е още един артистичен ресторант - вече извън Стария град. На пъпа на Пловдив, точно до разкрития през 2004 г. малък античен театър. Ресторантът на елегантния семеен хотел е любимо място на хора от градския елит - вероятно поради едновременно изисканата си и домашна атмосфера. Част от масите на лятната градина гледат към разкопките, а салонът изпълнява и ролята на малка художествена галерия. Тук храната е семпла, с чисти вкусове и приготвена от чудесни продукти, без претенции за следване на модни тенденции и без стремеж към някаква особена креативност. Човек може да очаква добре приготвени класики като огромна свежа салата, домашни на вкус печени чушки с доматен сос или сарми и чудесен шницел.
Виното във фокус
"Фадо" е може би най-кулинарното място в Пловдив. И най-нестандартното. Поне като местоположение. Постоянните клиенти на ресторанта във фабриката за обувки със същото име изминават доста път до "Кукленско шосе" 12 - за да ядат като и принадлежат на кръга от ценители. Ресторантът е с удобен и модерен, италиански тип интериор. От бутилките, кулинарните книги и гурме съставките, изложени във витрини, веднага става ясно, че тук храната е третирана като изкуство. Сред правещите впечатление предложения са различно овкусени току-що изпечени хлебчета, забележително ризото с манатарки, френската класика охлюви с масло и чесън, патешко и еленско. Главното е, че всичко е много вкусно, приготвено на момента, и то с разбиране. Виното също е избрано внимателно и подхожда на този модерен гурме средиземноморски стил в храната. Не забравяйте да попитате накрая дали няма ръчно приготвени бонбони с пълнежи от кестен, марципан или ванилов крем.
"Хемингуей" може би е най-старият по-изискан ресторант в Пловдив и е много приятно да се увериш, че доста добре поддържа своята класа. Собствениците са страстни виноценители и познавачи, така че там изборът на вина е богат и добър. Няколкото ястия от обедното меню са вкусни, а и вечер рибните и други специалитети в средиземноморски стил са на ниво. Относително новият "Мемори" също е интересен, въпреки някои недостатъци в обслужването. Дизайнерският интериор е приятен и изпипан до последния детайл, което донякъде се разминава с по-скоро традиционната и дори в някои отношения кръчмарска кухня. Но на виното се обръща достатъчно внимание, а месата се приготвят добре, тъй че вечер обикновено е пълно и има приятна атмосфера. "Амстердамъ" в Капана, с идея за елегантна ретро холандска бирария, също е с прекрасна атмосфера, а и с професионално съставена винена листа. Храната е малко по-далече от съвършенството - изпълнението на ястията не отговаря напълно на високите амбиции.
Италианската връзка
В Града на тепетата, или по-точно в Града на изчезналите тепета, живеят и работят доста италианци и това вече личи по многобройните автентични италиански ресторанти. Всъщност човек би очаквал да са дори повече. "При Лино", настанил се в необичайната и изящна сграда на стара синагога, вече доста години предлага качествени прошуто, сирена и други деликатеси от Италия. Много добри са домашно печените хлябове, пастата с по-семпли сосове и патладжанът на фурна "Пармиджана". Италианец е и собственикът на кварталния "Пикантино" - типично, семейно, непретенциозно, дори леко кичозно, но уютно място за хранене с автентични пици и паста.
Последното италианско откритие за пловдивските гурме ценители се нарича "Остерия Ла Фавола". Заема просторно помещение в нов делови център с розов цвят, който няма как да се обърка. Намира се между бул. "6-ти септември" и Марица, близо до Археологическия музей. Ресторантът предстои да се докаже, но засега заявката е много висока - талятелите с неро ди сепия (мастило на сепия, използвано в средиземноморската кухня) и морски дарове и тортелините със заешко рагу в бульон са забележителни. Главното действащо лице в кухнята и съсобственик на ресторанта е италианец, вещ в южноиталианската кулинария. Ежедневното меню на остерията предлага непрестанно сменящи се две-три сезонни салати, една-две домашни пасти, няколко основни ястия. Всеки понеделник се обявяват предложенията за храна и вино за предстоящата седмица. Салонът с особено елегантен и празничен интериор излъчва празничност и предразполага към разточителство. В януарските студове човек само може да си помечтае за една лятна вечер по италиански на терасата - още една причина да чака с нетърпение смяната на сезоните.
Контрасти в захарен сироп
Заради някогашното омешване на етносите в града, заради стръмните сокаци и даже заради името на едно от тепетата, Таксим, Пловдив в известен смисъл напомня Истанбул. Не по мащаби и многолюдие, разбира се, но по пъстрота и многообразие на пластовете история. По същия начин и тук ориенталските сладкиши са на почит. Казват, че сладкарницата на солидния стар "Тримонциум" е вярното място, където да се яде казандиби - леко карамелизиран от едната страна пудинг от мляко и пилешко месо, считан в миналото за един от върховете на отоманското сладкарство. Не случвам точно на този десерт, но в панорамния бар е фантастично да се отпуснеш в светлите кожени мебели и с поглед към тепетата - ашурето е чудно. Сладкарите на хотела правят и някои австро-унгарски десерти, сред които гарашът е доста добър.
По мнение на пловдивски ценители и познавачи на ориенталските сиропирани сладкиши най-добрата баклава в града е при арменците - неугледна сладкарничка, запазила изцяло своя соц облик. Семейство Вартабедян продават там произведени собственоръчно баклава и кадаиф, които наистина си заслужават. Те имат отскоро нова работилничка извън града, където имат намерение да пекат и други сладкиши с домашно качество.
Съвсем в началото на "Отец Паисий" - успоредната на пешеходната улица, до хотел ДОдеонУ, погледа привлича една промоция, изписана ръчно на малка дъска: "Агнеса + ябълков фреш = 3 лв." Звучи примамливо. И се оказва истина - в разчупено, артистично местенце зад голяма витрината на улицата, точно до галерия "Сариев", е ArtNewCafe. Тук си свободен да правиш каквото ти хрумне - да почетеш от някоя от книгите в колекцията на заведението, да изядеш парче домашен сладкиш, или да погледаш подбор от най-успешните и авангардни късометражни филми на Future Shorts. Собственици и идеолози на заведението са Веселина и Катя Сариеви, чиято фондация стои зад "Нощта на музеите" в Пловдив - един ден в годината, когато стотици хора обикалят безплатно галериите и музеите, и техните специални експозиции, чак до сутринта.
Заведението отразява в голяма степен тази концепция - то самото е миниатюрен център и насърчител на новото изкуство и съвсем закономерно е вече най-известното пловдивско кафене в София.
Ако се чудите какво още би могло да бъде кръстено "Бътерфлай", отговорът е - гръцка сладкарница. Тази е в началото на квартал "Капана". Голяма е и с не твърде чаровна обстановка, но тулумбите, тригуните и баклавите привличат много народ тук. "Дриймс" пък се нарича една симпатична сладкарница отново на "Главната", където сами правят десертите си - пак смес от ориенталска и средноевропейска традиция.
Най-шумното, оживено и претъпкано място за сладки (в случая и ледени) удоволствия е в италианския сладоледен салон Afreddo, съвсем в началото на главната, между площада на "Тримонциум" и театъра. Това си е типична модерна сладоледаджийница, с огромен бар и декоративно-индустриални тръби по тавана. Обслужването е точно и бързо, а палитрата от сладоледи е наистина богата, при това вкусът им се доближава до италианския оригинал, само са малко по-тежички.
Вкусно и непретенциозно
Симпатичен наследник на прочутите едновремешни кръчми в Пловдив са разни ресторантчета с етно оттенък или просто вкусни квартални заведения. "Класик" в градинката до бирената фабрика е едно такова народно място, където вечер не можеш игла да хвърлиш. Предлагат популярна кухня, като например телешко сукалче на фурна с картофено пюре и други примамливи чорби и ястия от местната градска традиция. В центъра се намира пък арменското ресторантче "Ереван". Малко навъсеният собственик е стряскащ на пръв поглед, но в кухнята му се готвят отлично телешко с праз, сарми, както и прочутото арменско ашуре с розова вода. Най-добрият турски ресторант в града също е съвсем семпъл на вид и с неочакваното име "Бразилия", но пък храната е автентична и вкусна. Прочути са с един изключителен телешки дроб, приготвян по селска рецепта от Анадола, както и с вълшебния турски десерт, наречен кюнефе. В квартала западно от центъра, на ул. "Дружба", отлично е семейното квартално ресторантче "Гастро кинг" - въпреки претенциите си към короната, то готви вкусна семпла храна.
Всичко изречено дотук може да е полезно, но в случая с Пловдив е многословно. Просто станете една събота, качете се на колата, без да закусвате, и тръгнете. Стигнете ли в Пловдив, стомахът и носът ви ще ви отведат където трябва. Все пак, сложете "Бакхус" в джоба - за всеки случай.
Ресторанти "Одеон", ул. "Отец Паисий" 40, тел. 032 622 065 Сладкарници, кафенета Хотел "Тримонциум", ул. "Капитан Райчо" 2, тел. 032 605 028 |