Пол Бокюз почина на 91 години в същата стая (намираща се директно над ресторанта му), в която е роден, край обичния му Лион. Рядко ресторантьорската гилдия, при това в цял свят, е толкова единодушна: отишъл си е гигант. Отишла си е епоха. Отишла си е фигура без аналог в днешния ден.

Пол Бокюз е сред най-влиятелните готвачи на поколението си и успелите в най-голяма степен да полвияят на следващите. Той е един от основателите на Nouvelle cuisine, която измества царувалата до момента традиционна кухня на разточителните порции ястия, потънали с тежки сосове.

Новият подход към кулинарията се налага безапелационно - трябва да се пази автентичният вкус на продукта, да има стремеж към лекота и да се използва всичко местно. Довежда тази философия до съвършенство заедно с ментора си Фернан Поан в ресторант La Pyramide във Виен, Франция, въпреки че години по-късно, в типичния си стил, я описва като "мини порции в макси чинии".

Точно в този ресторант той експериментира, създава ястия, стилове, техники и подходи, които проникват далеч отвъд френската кулинария.

През 1956 г. започва работа в семейния си ресторант до Лион - L'Auberge du Pont de Collonges. След две години получава първия си Michlein. През 1965 г. ресторантът вече е с три звезди. Там са и до днес.

В днешно време няма значим готвач, който по един или друг начин да не е бил обучаван, повлиян, или вдъхновен от Пол Бокюз.



През 2011 г. е обявен за Chef of The Century от Culinary Institute of America.

През 1987 г. той дава началото на най-голямото кулинарно състезание в света и до днес - Bocuse D'or.

Президентът Еманюел Макрон го нарече въплъщение на френската кухня. "Самото му име обобщаваше френската гастрономия с уважението към традицията, както и с изобретателността си". И добавя: "Днес готвачите в Елисейския дворец и в цялата страна плачат в кухните си".

Пол Бокюз е легенда и заради внушителния си характер - независимо дали заради хапливия си език и чувство за хумор и сарказъм или извънбрачните си връзки, слабостта към жените и светлата страна на живота. Сам успява да превърне името си в марка, далеч преди времето, когато кулинарните телевизионни формати и медиите започнаха да превръщат готвачите в знаменитости.

Le Monde цитира думите му: "Обичам жените, а в днешно време живеем твърде дълго, за да изкараме живота си само с една. Работя така, сякаш ще живея до 100 години, живея така, сякаш утре е последният ми ден."

В своята съболезнователна нота футболният тим на Олимпик Лион го нарече символ на града. Антъни Бурдейн каза, че той е неговият герой от самото начало на кариерата му. "Прекараното време с него беше чест и сбъдната мечта".

Ресторантската му империя - от Франция и Швейцария през Щатите до Япония - е оценявана на 60 милиона долара.

И все пак безценното е вдъхновението, което даде на поколения в занаята си по света.