Бихме могли да предположим, че световните кухни включват в рецептите си ядивните растения, характерни за отделните страни. Което е вярно, макар и в определена степен: рецептите на Индия често съдържат пипер, който си произхожда от субконтинента. Маслините са рожба на Средиземноморието и имат дълга история в кухните на Гърция, Турция и Сирия. Но това оказва се, са по-скоро отклонения от нормата - установява Kew’s Global Kitchen Cookbook на Каролин Фрай. Книга с рецепти от цял свят и илюстрации от архивите на Кю гардънс в Лондон.

Любовта на англичаните към ябълковия пай предполага, че на Острова открай време е имало ябълкови дръвчета. Генетиката обаче ни казва, че ябълките произхождат от днешен Казахстан. А любовната афера на Италия с доматите нямаше да е възможна преди Христофор Колумб.

Историята за това как са се развивали различните кухни отразява начина, по който хората са изследвали света в продължение на векове. Всяка национална кухня е приказка за воюващи армии, пионери изследователи, търговци, контрабандисти на семена, както и на гладни колонизатори.

Когато говорим за местна флора, някои народи са благословени с благодатни условия и множество ядивни растения, докато други далеч не са такива късметлии. Перу например познава над 25000 местни растения, страната се разпростира на различни климатични зони: крайбрежни терени, тропически амазонски гори и планинския релеф на Андите. За сравнения малка островна нация като британците в миналото са познавали около 1500 вида - доста скромно. Не е чудно, че Британия е ламтяла за всяко екзотично чуждо растение, което е срещала.

Преди 2350 години по време на походите си Александър Македонски е изпращал семена от различни растения на Теофраст, известен и като бащата на ботаниката. Много от растенията, познати на днешна Европа, са пренесени именно по пътищата на обширната империя на Александър от Изток на Запад.

Най-големият трансфер настъпва през ХVІ и ХVІІ в. с колонизацията на света от Европа. Битката за растенията е била част от експанзията на британците, французите и холандците. Всяка от нациите е създавала ботаническа градина в своите колонии, опитвайки се да докопа и отгледа най-доходоносните спесимени. Джоузеф Банкс, директорът на градините Кю през 1773 е съзнавал потенциалните икономически ползи от подобна активност и е представял Кю като "най-голямата ботаническа обменна на империята."