С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Ревю: Пиемонт от Tenuta Carretta

Андреа Пунчева
07 Април 2021, 15:00
Share Tweet Pin it Share

Изразените впечатления и мнения в това ревю са субективни - както и рецепторите на всеки човек.

Това ревю е изцяло независимо и не е финансово обвързано по никакъв начин с производител или търговец. При нужда то може да бъде актуализирано и в такива случаи редакциите ще бъдат упоменати.

В "Бакхус" вярваме, че е ограничаващо трудът на стотиците хора, участвали в производството на всяка бутилка, да бъде оценен единствено по точкова система. Затова и нашите ревюта се стремят към по-честен, открит и подробен подход.

"Бакхус" призовава: консумирайте с удоволствие, любопитен ум и мярка.

Вечер, посветена на две от трите големи "Б"-та на Италия - Бароло и Барбареско*, това гласеше покана към екипа ни неотдавна - покана, на която не че не можем да откажем - просто не искахме. Тези апелации в Пиемонт са известни с някои от най-призрачно деликатните, същевременно обладани от характер червени вина. Няма други такива. Нос на роза и, ако имате късмет - трюфел. Имахме късмет.
Чакат ни 6 бутилки, всички са част от портфолиото на Tenuta Carretta - избата на Едоардо Миролио. Неговите български вина може и да са направени с мисъл за масовия български потребител, но италианските са друга бира, така да се каже.
Важно е да се отбележи, че дегустацията е по инициатива на Tenuta Carretta и имаше международен характер с онлайн уебинар - разбирайте, професионалисти по цял свят се събират пред екрана и заедно гледат представянето на избата, докато дегустират. Съответно не всички вина са достъпни навсякъде. Моят опит да открия някои от бутилките тук, на българския пазар, удари на камък. Нека това не ви отказва, ако някое от описанията ви грабне - по всяка вероятност предстои да бъдат по-достъпни.



Langhe DOC Podio 2018


Сорт: 85% небиоло, 15% барбера
Отлежаване: 6 месеца в 500-литрови френски бъчви, 12 месеца отлежаване в бутилка
Цвят: рубиненочервен
Вкусове и аромати: Носът е интензивен, няма две мнения - очакваните вишна, череша, дори зряла ягода са тук, но първата ми реакция беше на изненада - макар и цветът на виното в чашата ясно да издаваше, че е съвсем друго животно, носът първо навяваше асоциации с пино ноар от по-топъл климат заради една типично негова землистост. Когато оставите виното да отпочине и да си поиграе с въздуха - и то не за 10-15 минути, а за доста по-дълго, то най-накрая се отплаща. Крайният резултат е значително по-индивидуален и богат нос, отколкото първо изглежда, че ще получите. Долавят се нотки на корен, подправки, на така заветния трюфел - също. Имаше и нещо, което ме човъркаше като дескриптор - хем до болка познато, хем не можех да се сетя какво е, но накрая ме осени - виното има отчетлив аромат на листа черен чай.
Структура и танини: "Определено влиза грубовато", това сочеха първите ми записки. Ако от небиоло не очаквате танини, значи не сте пили небиоло досега. Или сте имали огромния късмет да го пиете само в най-улегналите, добри и балансирани негови изражения, за което бих завидяла благородно. Проблемът с тази бутилка беше смесица от двата фактора: грубостта идва, разбира се, на първо място от сортовите характеристики, но и от малкото време, което е минало от брането до момента на консумация - все пак това вино не е от апелациите с изисквания за дълго отлежаване преди пускане на пазара, т.е. 2018 все още не е съвсем готово за пиене. И все пак: въпрос на вкус. Танините дават структура и виното определено е структурирано, може да се консумира и сега, може и да отлежи още. Има добри киселини, сочно е, добре балансирано. Усеща се, смея ли да я нарека така, една "мъдрост" в чашата. Послевкусът е дълъг, запомнящ се.
Струва ли си: Да. При ориентировъчна цена около 30 лв., макар че не се продава в България, бих купила 3 такива бутилки и консумирала по една на година, за да видя как се развиват. Вярно, не всеки цени Пиемонт колкото мен, но вярвам, че виното е достатъчно богато и многопластово, че да има какво да се открие и като вкусове, и като развитие с времето, а и като преживяване като цяло.



Barbaresco Garassino 2016


Сорт: 100% небиоло
Отлежаване: 12 месеца в 500-литрови френски дъбови бъчви, минимум 24 месеца отлежаване в бутилка
Цвят: рубиненочервен с оранжев ръб по чашата


Вкусове и аромати: Виното започва плахо на нос. Тук се съгласявам със заявката на производителя, че това е едно елегантно изражение на апелацията Барбареско - дори и след значително време, прекарано на въздух в чашата, течността вътре си остава интровертна и би подхождала най-вече на спокойна вечер у дома с някое по-задълбочено четиво и протяжно отпиване - сякаш разговорите и по-големите компании я отказват да "поговори". Все пак първият аромат, който се долавя, е ванилията - очевиден белег на дъба и индикация за по-модернисткия подход на избата, но за щастие бъчвата също е сдържана. Следва неинтензивен, но иначе богат на съставки букет от череша, червена боровинка, кожа, подправки, тютюн, анасон дори.
Структура и танини: "Ръбато, но отминава бързо", казват записките. И наистина - чудесен пример за приликата между виното и човека - това Барбареско е като млад човек на 20-и-няколко с малко дръпнат характер, който не говори много. Но когато ви опознае, виждате потенциал и многопластовост - да, все още се държи незряло, но пък чете много и мисли, преди да говори. Та и виното така: тихо, но с характер. Танините омекват сравнително бързо и на петата глътка вече са по-кадифени и заоблени, без да отпускат юздите на структурата, все пак. Има нещо "лепливо" като характеристика - няма как иначе да бъде описано. Търсещо внимание, може би. Киселините са налични, вино е свежо като за баланс на "бутоните", с които първо влиза заради танините.
Струва ли си: Да. Ориентировъчната цена е около 45 лв., което за Барбареско е повече от добре.2016 г. е смятана за много добра реколта в Пиемонт, вината са добре структурирани, гроздето е узряло, с отлични условия по време на беритба. Смятам обаче, че му е рано за пиене. Още минимум 1-2 години в бутилка имат потенциала да оформят течността по един много по-зрял начин. Знаете правилото - небиоло изисква минимум 5 (ние го пихме на 4,5 г.) години, да не кажем 10.



Barolo Cascina Ferrero 2015


Сорт: 100% небиоло
Отлежаване: 24 месеца в големи славонски бъчви, последвани от 36 месеца в бутилка, преди пускане на пазара.
Цвят: рубиненочервен с оранжев ръб по чашата


Вкусове и аромати: Виното е с изявени и интензивни аромати, т.нар. fruit-forward, както ще го откриете в учебниците. Сини и черни горски плодове са по-отчетливи тук, за мен основната асоциация бяха сини сливи и касис, усещат се лилави цветя, сушени листа тютюн, лакрица, подправки, трюфел. Усеща се пищно на небце, пълно е и на аромати, но все пак стегнато. Дъбът също се усеща.
Структура и танини: Вино с плътно тяло, дело на много топлото лято в региона от реколта 2015. Очаквано, киселините са по-малко в сравнение с предходното вино именно заради температурните и климатични условия, но както се казва, "Всеки може да направи добро вино в хубава реколта, въпросът е как се справяш в трудната". И тук до голяма степен са се справили, макар и да има залитания в тази посока, виното все пак не е мармаладено. Но горещините носят и друг ефект- покачване на захарите и съответно - на алкохола, който е по-ангажиращ небцето, отколкото би било препоръчително.
Струва ли си: Трудно е да се каже. Виното не беше сред предпочитаните ми на дегустацията, но освен въпрос на вкус, оценката дали си струва е и въпрос на съотношение между цената и качеството - трудно, предвид факта, че виното е практически неоткриваемо онлайн. Ориентировъчно цената би следвало да е от порядъка на 70-80 лв. Лично за мен не би бил първи избор, но не значи, че в подходящата ситуация не може да донесе със себе си много приятни моменти.


Roero Bric Paradiso Riserva 2016


Сорт: 100% небиоло
Отлежаване: 18 месеца в 500-литрови френски бъчви и 12 месеца отлежаване в бутилка
Цвят: рубиненочервено с оранжев ръб по чашата
Вкусове и аромати: Много богато вино, превърнало се в любимец за повечето от дегустиращите, а името му не подвежда - преживяването е райско и ме подтиква дни по-късно, докато пиша, спонтанно да си купя бутилка - не задължително тази, но защо пък не - с някое особено добро небиоло от Пиемонт. Правя вметване тук, че Роеро е апелация извън Бароло и Барбареско, но отново е със статут на DOCG, т.е. най-високото в италианското винено законодателство. Bric Paradiso е името на лозовия масив и за него има документи, датиращи от 1878 г., че принадлежат на Tenuta Carretta. Комплексен нос на зрели горски плодове, чемшир, черен пипер, а след време на въздух се развива и доста значителен букет от цветисти аромати. Интензивни са, а когато отпивах от чашата, през цялото време имах усещането за гора и зеленина, има отчетливо землисти нотки и трюфел. Виното е забележително сложно на нос и небце.
Структура и танини: Като кашмир - гладко и меко на допир, но здраво и издръжливо при напрежение. Усеща се живо, пъргаво, дори скокливо - много добър баланс на киселините и тялото. Да, танините първо влизат грубо, но в цялото общо преживяване не са те онова, което прави най-значимо впечатление. Послевкусът е много дълъг, остава с минути да радва пиещия го.
Струва ли си: Бих казала да, ако знаех точната цена, тъй като отново не е лесно достъпна информация, но всъщност дори и без нея отговорът е същият. Все пак, става въпрос за цена около 90-ина лв., но виното неслучайно се оказа сред любимите на дегустацията. Призрачно красиво и отличен пример за качествата на Пиемонт като един от най-забележителните винени региони в света.



Barbaresco Riserva Cascina Bordino 2015


Сорт: 100% небиоло
Отлежаване: първоначално в 500-литрови, а после в по-големи славонски бъчви за общо 36 месеца, последвани от отлежаване в бутилка минимум 14 месеца
Цвят: рубиненочервен с виолетови оттенъци


Вкусове и аромати: сдържани, особено на фона на предходното вино. Напомня в сдържаността си на вино №2, но малко по-улегнало - в случая заради отлежаването в големи бъчви, които са поомекотили танините. Все още липсва онази зрялост, която само времето може да даде с още години отлежаване в бутилка. Ароматите са на вишна, сушени горски плодове, трюфел и вече познатите листа от черен чай. Има една лека препратка към пино ноар заради комплексността на небце и нос.
Структура и танини: Свежестта е водеща, виното е живо особено за такова с етикет "Riserva", с което се обозначава допълнителното отлежаване в дърво (имащо потенциал да "изяде" тази живина). Езикът изтръпва от танините, сякаш се наежва от тях, но това бързо отминава, и остава спокойна, чиста енергия под формата на плод. Послевкусът е дълъг. Алкохолът е по-отчетлив, отново поглеждам коя е реколтата и разбирам защо.
Струва ли си: Трудният достъп до бутилката и информацията около нея отново правят отговора труден, особено предвид факта, че виното е ангажиращо, но някои от другите вина в сходна ориентировъчна ценова група са по-забележителни. Ако харесвате елегантно Барбареско, то да, бутилката е достатъчно представителна.



Barolo Cannubi 2015


Сорт: 100% небиоло
Отлежаване: минимум 38 месеца, като от тях поне 24 са в дъб, последвано от минимум 9 в бутилката
Цвят: рубиненочервено


Вкусове и аромати: Дъбът не е сред водещите на нос аромати, но е особено, че в споделената с нас информация няма по-детайлно описание на отлежаването от това, което повеляват изискванията за апелацията Barolo DOCG - какви бъчви, колко точно отлежаване, и т.н.Оттам нататък нещата обаче се подобряват. Букетът е богат: сливи, черен чай, тютюн, дива роза, чемшир, лакрица, подправки, дори и минералността, така отчетлива при вина от Стар свят, тук е на по-преден план. Има една горчивина и нотки на катран, които са много по мой вкус, но знам, че не на всеки ще се харесат. Глътката като цяло изпълва устата и радва.
Структура и танини: свежестта е по-забележителна от предишните вина, а танините = макар и налични, са доста елегантни. Послевкусът обаче е пострадал тук и е със средна дължина - нищо общо с вино №4, например.
Струва ли си: Да. Виното е сред моите любими в рамките на дегустацията. Цената би била малко над 100 лв., което за добро Бароло от тази реколта е реалистично. При възможност бих препоръчала стандартния подход - вземете 6 бутилки и отваряйте една всяка година, за да проследите развитието. Започвайки от 2022 г.

*Третото е Брунело ди Монталчино в Тоскана, естествено - 100% санджовезе.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »