С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Храна

Големите творци и храната: А. П. Чехов

Владислав Христов
24 Октомври 2022, 09:24
Share Tweet Pin it Share

Добрите разказвачи на истории в световната литература не са толкова много, а тези с афинитет към кулинарята са си направо рядкост. След мъглива Англия и култовия за британците хуморист П.Г. Удхаус се отправяме към царска Русия с майстора на краткия разказ - Антон Павлович Чехов, с чиято помощ ще надникнем в кухнята от края XIX и началото на XX век. Тук е важно да отворим скоба и да отдадем нужното внимание на най-важния продукт - картофа.

През 1839 г. по време на управлението на император Николай I гладът бил на път да разклати цялата държава и предвидливият държавник наредил да се засаждат масово картофи. На всеки възрастен е трябвало да бъдат безплатно произведени по 105 килограма картофи. Въпреки че недоволството на населението довело до "картофени бунтове", гладът бил овладян, оттогава зеленчукът станал "втори хляб" за руснаците.

  • снимка: Pixabay



Разбира се, отделните прослойки консумирали съвсем различна храна. Бедните хора карали предимно на елдена каша, блини и пелмени, а махмурлука го "лекували" със супа солянка. За сметка на това дворянството си позволявало доста кулинарни удоволствия по тогавашната европейска мода. В графствата готвачите често били "внасяни" от Франция, което коренно променило хранителните навици на руската аристокрация. Нека си припомним само историята на легендарния Бьоф Строганов и ще разберем доколко френската кухня е сложила печат върху руската.

  • снимка: Cottonbro, Pixabay



Връщаме се към главния ни герой - А.П. Чехов. Израснал в семейство на бивш крепостен селянин, младият Антон прописва поради липса на финанси. Немалка част от персонажите му обаче си остават представители на буржоазията. Този пасаж от разказа "Годеница" е показателен за порядките в богатите руски домове:

"Надя беше вече на двадесет и три години; от шестнадесетгодишна мечтаеше да се задоми и най-сетне е годеница на Андрей Андреич. От приземния етаж, където бе кухнята, през отворения прозорец се чуваше как там бързат, как тракат ножовете и хлопа летящата врата; миришеше на печена пуйка и на мариновани вишни".

Да, пуйките, тези северноамерикански птици, по онези времена в Русия са били сигурен белег за богатство. Няколко описания от разказа "Дуел", също ни пренасят в атмосферата на дворянството:

"След като се облякоха, влязоха в павилиона. Тук Самойленко беше свой човек и за него се пазеха дори отделни прибори. Всяка сутрин му поднасяха кафе, висока ръбеста чаша с вода и лед и чашка коняк; отначало той изпиваше коняка, сетне горещото кафе и накрая водата с леда. Това трябва да беше много вкусно, защото след цялата тая процедура очите му ставаха маслени, той приглаждаше с две ръце бакенбардите си и казваше с поглед към морето: - Изумително великолепна гледка!", "На другия ден, в четвъртък, Маря Константиновна празнуваше рождения ден на своя Костя. Гостите бяха поканени през деня на баница, а вечерта - да пият шоколад", "Лаевски се изми на един ручей, прочете утринната си молитва и му се дощяха чай и горещи бухтички със сметана, каквито се поднасяха на закуска всяка сутрин у тъста му".

  • снимка: Engin Akyurt, Pixabay



Сладострастието, с което руският класик се отнася към кулинарията, си проличава най-ясно в разказа "Сирена". Там цялото действие се върти около това как след един продължителен конгрес, група съдии, говорят за любимите си ястия. Сред всички тях изпъква "изумителната кулебяка"! Всъщност това е традиционен руски пирог с плънка, приготвена от запържено телешко мляно месо с лук и надробените в него сварени яйца: "Кулебяката трябва да е апетитна, безсрамна, в цялата си голота, та да те изкуши. Намигаш й с очи, с един замах отрязваш голямо парче от нея и чувствено движиш пръсти по повърхността му. Започваш да го ядеш, а от него тече масло като сълзи, пълнежът е мазен, сочен, с яйца, кайма и сладък лук".

След това почти еротично описание с разказа "Селяци" ще се върнем при ниските слоеве на обществото, които въпреки ограничените си възможности не спират да мечтят:

"Влезе мъничкото плешиво старче, готвачът на генерал Жуков, същият, на когото му беше изгоряла шапката. Приседна, послуша малко, пък и той взе да си спомня и да разказва разни минали истории. Свесил крака от печката, където седеше, Николай слушаше и разпитваше все за яденетата, дето ги готвели по господарските къщи. Разправяха за различни видове кюфтета, за разни супи и сосове и готвачът, който също така много добре си спомняше всичко, изреждаше такива яденета, каквито сега нямаше. Имало например едно ядене, което се приготовлявало от говежди очи и се казвало "утринно пробуждане".
- Ами кюфтета марешал правеха ли тогава?- попита Николай.
- Не. Николай неодобрително поклати глава: - Ех, и това ми било готвачи
!".

Големият урок на Чехов - бедността не е порок, важно е да имаш богат вкус за живота.

Очаквайте следващата ни литертурно-кулинарна спирка, ще бохемстваме по американски с Франсис Скот Фицджералд.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »