Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Людмил Фотев, най-авторитетният бирен журналист в България, предлага близък поглед към плодовите бири и към една от техните възможни употреби - прелъстяването
Никой не е по-голям от хляба, дори от малките хлебчета. Особено когато те са обиколили света и, надживели създателите си и променени до неузнаваемост, са се върнали там, откъдето са тръгнали
С май идва Гергьовден, а с него - агнешко на зелена поляна, най-добре в близост до някоя спокойна, скрита сред разлистили се дървета монашеска обител. Чуруликане на птици, звук на камбана или клепало, гласовете на смирен хор и ромон на бистра вода, а след това апетитната миризма на добре опечено месо и свежа салата – идилия, която често опитваме да превърнем в реалност, и често зрелищно се проваляме.
Ако през този месец още не са ви вбесили с въпроса "а хляб искате ли, колко филийки", то или още не сте ходили на ресторант, или имате много здрави нерви. Или ходите във верния ресторант. Абсолютно неясно е, защо толкова много български ресторантьори отказват да проумеят колко абсурдна е тази практика, каквато, можем от опит да твърдим, няма никъде по света. (Ако в Северна Корея ядяха хляб, може би щяха да я прилагат там.) Феноменът "колко филийки хляб ще желаете", жалък остатък от балкантуристката традиция, се оказа по-труден за преборване от секретните досиета. Все пак напоследък се появиха ресторанти, които се придържат към по-цивилизовани практики, а някои от тях дори си пекат хляба сами. Ето някои от най-добрите примери, които със своето пионерство заслужават нашето облекчено: "Благодаря!"
Фурната - покрито съоръжение за печене на хляб, е изобретена на територията на днешна България, казват международните енциклопедии. Две хилядолетия и половина по-късно столицата ни е с най-лошия стандарт за хляб на Балканите. В повечето ресторанти продължават да сервират "филийки" само при поискване, а класическите квартални фурни с характер, с каквито се изхранва цяла Европа, са сведени в центъра на почти двумилионния град до... четири. Една от тях е холандска и една - алтернативна.
Светлорозово до бяло месо и деликатен, изплъзващ се вкус - размразени в чинията, морските продукти излъчват почти стерилност. Нищо във вида им не издава натоварените с цветовете на Гоген сцени, в които те са изваждани от морето и продавани по пазарите на Югоизточна Азия
Като дете мразех юфка. Тъй като баба ми не зачиташе думата "мразя" по отношение на храната, се налагаше да съм изобретателна.
Само допреди 4-5 години кулинарен форум, какъвто е протичащият в момента престижен Madrid Fusion, беше блян за нашите ресторантьорски среди. Но ситуацията вече е променена. Миналата година на въпросния форум в испанската столица присъстваха над десет от водещите наши шеф готвачи. И ето че от 13 до 15 януари българската секция на европейската кулинарна асоциация "Евроток" организира в НДК, при това много успешно, едно елитно представяне на последните тенденции в кулинарията, наречено "Концепции 2009".
Колкото и да ни плашат с глобалното затопляне на планетата, поне в България зимата все още си е зима, а лятото - лято. Традиционното мото, под което преминава леденият януари тук, е "Колкото по-свинско е навън, толкова по-свинско трябва да е в чинията" - правило, което имаме възможност да приложим многократно във връзка с десетината имени дни през месеца. Свинското може и да е добра защита срещу тънкия режещ вятър или скърцащият под петите лед, но януарското меню има сериозен недостатък и той е липсата на пресни зеленчуци, които да го освежават. Ето три универсални рецепти, с които донякъде да компенсирате тази тъмна страна на зимата. Те могат да се поднесат като салата с традиционния аперитив, да разнообразят менюто като предястие, а са подходящи и като гарнитура на ястие с месо. Вината, които предлагам към тях, имат същата универсалност.
Неприятната зимна мъгла често се простира до пределите на София. Един от лесните начини да й се изплъзнете, е да поемете към Пловдив за обяд. Там имате избор между български ресторант в суфитско теке, италианска остерия в синагога, гурме клуб в обувна фабрика и културен център в сладкарница.
Какво да правите с черупките, костите и корубите на деликатеса пред вас? Ако не знаете - просто проявете здрав разум.
Първият мит, който се пропуква още сутринта, е, че американците ядат по много и лоша храна. В бучащото нюйоркско море от звуци, светлини и миризми бързо изплува култът към здравословното хранене.
Мнозина имат поне един ден в годината, в който им се иска да са Феран Адриа или макар за малко да заемат дясната му ръка, за да се завъртят виртуозно в кухнята и да приготвят най-магическия десерт, изработван някога в домашни условия.
С излизането си, авторитетният кулинарен пътеводител "Мишлен" 2008 предизвика тъга в Париж и триумф в Марсилия.
Неизбежно ще умрете, при това по-скоро рано (от ваша гледна точка), отколкото късно. Затова, постарайте се да преживеете своето парти на века. Ето шест примера на някои, които вече са го направили, и са останали в историята - за добро или лошо
Досега в "Кампания": "Допитване събра през 2007 г. 33 номинации за национален символ. Сред тях девет бяха на храна: баница; боб чорба; бяло саламурено сирене; кисело мляко; кюфте, кебапче; луканка; лютеница; питка с шарена сол; шопска салата. Тези изделия като че са обединени от трудността човек да ги открие с добро качество."
Под ски-пистите на Пирин Банско бавно се разраства в голям курортен град. Най-добрият начин да преглътнеш този преход е да го прекараш из добрите стари механи
Да хванеш самолета, за да се нахраниш на някое ултраспециално място, не е нещо, което повечето от нас правят. Няма спор, че това е скъпо удоволствие и няма как да се превърне в ежедневие. Но може би точно това му е хубавото.
Докато холандският свети Никола пълни чорапчета с канелени курабии, българският е с шаран в джоба
Tърсенето на курабийки, шоколад и сладкиши рязко нараства, а това автоматично отваря нуждата от нови идеи за вина.