С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вина

Традицията на гасконците

Любомир Бояджиев
01 Октомври 2006, 10:58
Share Tweet Pin it Share

Конякът е най-известното бренди в света, но арманякът пък е най-старото френско бренди, което се е дестилирало още през ХV век. Гасконците обичат да казват, че в Арманяк римляните донесли лозята, арабите - аламбика, а келтите - бъчвите и от смесицата на тези три култури се родила чудесната напитка арманяк. Второто по популярност френско бренди е кръстено на едноименната област Арманяк, разположена в сърцето на провинция Гаскония, Югозападна Франция и е тясно свързано с историята на гасконците.

През Средновековието арманякът е бил известен с лечебните си свойства, но постепенно се превърнал в изискан продукт за ежедневна консумация. Според Рене Кюзак, историк и един от големите познавачи на Югозападна Франция, през 1461 арманякът бил обичайно срещан продукт по пазарите в областта Ланд. Първоначално тази течност почти свързана с алхимията не можела да се пие, а използвали единствено терапевтичните й качества и обикновено я наричали "пареща вода" или "вода на безсмъртието".

През ХVІІ век холандците купували почти всички вина от френския бряг на Атлантика с изключение на тези от Бордо - запазена територия за англичаните. Холандските търговски кораби започнали да навлизат навътре в страната по река Гарона и така успели да сключат първи договор с винарите от Жер (Gers). Страхувайки се обаче от конкуренция хората от Бордо започнали да спират корабите с вино, които слизали по реката под претекст, че речния път можел да се ползва само за транспортиране на вина от Бордо. Виното било забранено, но не е и алкохолът и така решили да дестилират вината в Гаскония. Холандците започнали масово да купуват в Арманяк големи количества алкохол, които изнасяли за страните от Северна Европа. През 1730, този вид алкохол се е превърнал в незаменим търговски продукт, който обаче търпял последствията от добрите и лошите реколти. За да преодолеят този проблем хората в Гаскония започнали да се запасяват с алкохол, който съхранявали в познатите от галите бурета.

Точно това предизвикало революция в производството: гасконците установили, че отлежаването в дъбови бурета не само променя цвета, но и значително подобрява качеството на алкохолната течност. През ХІХ век производителите на арманяк отделят вече голямо внимание на купажите и следят прецизно процеса на стареене. За съжаление лозята в Арманяк също били поразени от филоксерата през 1870. От 100 000 хектара засадени площи едва една четвърт са засадени наново, но производството постепенно се съживява и през май 1909 фиксирали трите зони за производство на арманяк, а през 1936 са определени и трите контролирани наименования за произход Арманяк (АОС). До Втората световна война арманякът се продавал по традиция в бурета, но потребителите станали по-взискателни и така се появили и бутилките с арманяк, като гаранция за автентичността на продукта. В днешно време около 9 милиона бутилки арманяк се изпиват годишно в над 130 страни по света.

Според декрета за контролираното наименование за произход арманяк може да се прави от дестилацията на бели вина, получени основно от сортовете юни блан, коломбар, фол бланш, бако 22 а. Освен тях обаче се използват и по-малко познатите сортове клерет, грес, жюрансон блан, мозак блан и розе, мезлие Сен Франсоа. Производството на арманяк се състои от три етапа: винификация, дестилация и отлежаване, като и трите са от изключителна важност за качеството на крайния продукт.

При класификацията на различните видове арманяк под внимание се взима възрастта на най-младата съставка.
Trois Etoiles - арманяк, чиито дестилати са държани в бъчви не по-малко от 2 години
VSOP - арманяк, чиито дестилати са държани в бъчви не по-малко от 5 години.
Napoleon, ХО или Extra - арманяк, чиито дестилати са държани в бъчви не по-малко от 6 години.
Hors d`Age - арманяк, чиито дестилати са държани в бъчви не по-малко от 10 години.
Възрастта на арманяка може да бъде изписана на етикета - например 15, 20, 30 и т.н...
Една от особеностите на арманяка, че може да има бутилки с реколта (отлежали не по-малко от 10 години) и тогава върху етикета се изписва точната година на реколтата.


Винификацията се извършва по най-традиционния начин, но сулфатирането и прибавянето на захар са забранени. Интересното при дестилацията на арманяка е, че се извършва през зимата, най-късно до 31 март, на годината следваща реколтата. От известно време крайната дата може да бъде изтеглена със специален декрет. По-голямата част от арманяка се дестилира в казани тип "арманяк", при който протича непрекъснат цикъл. Именно на него се дължи специфичната мекота на арманяка, докато конякът, получен чрез двойна дестилация, се отличава с по-плътен и мощен вкус. Казаните тип "арманяк" са патентовани през 1818 и от тогава насам местните майстори са го усъвършенствали многократно. Всеки от тези аламбици има своя идентичност и едно и също вино, дестилирано в различни аламбици тип "арманяк", дава различно питие. За разлика от повечето видове бренди, които могат да се пият едва след като са отлежали, арманякът е приятен за пиене още след края на дестилацията. На този етап от изработката му той притежава аромати, които ще изгуби по-късно, след отлежаването. Това са аромати на сушена слива, виолетка, дюля... Все още има няколко производители на арманяк, които се придържат към двойната дестилация.

След дестилацията идва ред на стареенето, което става в 400-литрови бъчви, повечето изработени от дъбовите гори в Гаскония и Лимузен. Майсторите на кехлибарената напитка следят постоянно температурата и влажността, които са изключително важни за стареенето на арманяка. През първите няколко години дестилатът старее в нови бъчви и през това време става извличането на танините от дъба и оцветяването на течността. Постепенно се изпарява и част от алкохола (с около 1/2 градус на година). След това течността се премества в стари бъчви, за да се избегне прекаленият акцент на дърво във вкуса. Когато майсторът сметне, че стареенето е достигнало оптимална продължителност, настъпва моментът на смесването на различни дестилати, с различни произход и възраст.

С декрет от 1936 са определени точните райони за контролираното наименование за произход (АОС) Арманяк, разположени на територията на департаментите Жер, Ланд и Лот-е-Гарон. Трите контролирани наименования за произход Арманяк са:
Bas-Armagnac - песъкливите почви тук дават фини дестилати с подчертан плодов характер. Наименованието Grand Bas Armagnac (което обединява десетина общини) е прочуто с най-добрите дестилати за арманяк.
Armagnac-Ténarèze - дестилатите от този район имат голям потенциал за стареене. Тук се произвежда най-голямото количество арманяк.
Haut-Armagnac - от трите АОС Арманяк това е с най-голяма площ, но произвежда най-малки количества. Въпреки, че в наименованието присъства haut (висок, висш) тук не се произвеждат дестилати с много добри качества.
Смесването на продуктите от тези три района дава правото едно бренди да носи името арманяк.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »