Борисов е абсолютен фигурант, реалната власт е на Пеевски

Христо Петров - депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и звезда в рапа, известен с псевдонима си Ицо Хазарта, даде интервю за Youtube канала "Дневен ред" на журналистите Генка Шикерова и Миролюба Бенатова, в което отговори на широк кръг въпроси. "Дневник" публикува есенцията от интервюто. Защо Христо Петров иска да стане евродепутат - може да гледате целия разговор във видеофайла в края на текста.

Защо не се чува гласът на "Продължаваме промяната" - "Демократична България"

Гласът ни трудно се чува. И в ситуацията, в която сме повече от година, понякога е трудно да бъдат обяснени някакви действия. Наистина е трудно, защото хората си представят политиката по малко по-различен начин от това, което тя наистина е.

Вие знаете чии са медиите. Знаете до каква степен... Всеки път когато, условно казано, моят "мегафон" или на някой от моите колеги се включи, за да сподели нещо, да алармира, да съобщи нещо, се включват 200 други "мегафона". Примерите са навсякъде около нас. Примерите са в големите медии, в сайтовете.

Под чия власт са регулаторите

Кошмарно е и в същото време е много интересно, като си вътре и като го гледаш. За втори път в рамките на две години и половина, когато се опиташ да промениш наистина важно нещо - важно, което много съществено би променило посоката, в която върви държавата:

И стана това. Защото всъщност за първи път някой пипна, опита се да пипне там, където е забранено. Една КЗК, Комисия за защита на конкуренцията -

Така че, когато вие имате контрол на тези институции, за вас е все тая кой ви е министър-председател и какво се крещи от парламентарната трибуна.

За Борисов и Пеевски

Не знаехме до каква степен всъщност господин Борисов е абсолютен фигурант в тоя разговор и че реалната власт е на господин Пеевски. Това беше нещо, което по мое мнение се подцени.

Анализ лесно се прави постфактум. Затова казват, че най-точната диагноза я дава патологът. Когато вече си е отишъл човек. Така е. Така че, това е една от грешките, които лично аз, и не само аз - всеки я видя.

Защото реално ние си мислехме, че това в частта с конституционната реформа ще бъде необходим разговор с този трети обект, политически. То се оказва, че то всъщност само тоя обект е другият. Един човек, който е по-добър от всички най-добри завършили НАТФИЗ актьори във България.

...

Няколко от тия хора биха направили на американците пълна програма с хепиенд само и само за да не влязат в "Магнитски". Към момента не ги виждам в "Магнитски", а отдавна са заслужили своето място там и го знаем всички...

За договорката с ГЕРБ за Конституционния съд

Ние имахме договорка да подкрепим кандидата на ГЕРБ за Конституционния съд, а те да подкрепят нашия. ... В случая си е разбирателство между две политически сили. Нашите лидери бяха спрели на една легенда в света на правото в България. Не е коректно да казвам името. Легенда, истинска легенда, безспорна. Невъзможно да бъде пипната за нищо. Един от най-великите български юристи.

Тази легенда, този човек в крайна сметка отказа. Отказа номинацията и се наложи да потърсим друга. Намерихме и се спряхме на господин Белазелков, който има безупречна репутация в юридическите среди, но извън юридическите среди не беше познат. Ако този човек, който първоначално бяхме решили, беше приел, ГЕРБ нямаше да имат очи да сложат тази кандидатура, която впоследствие имаха. Нямаше да имат очи, понеже разликата е неописуема.

Това ми е страшна болка, това е нещо, което няма да спра да повтарям, че го виждам през тия години и искам отново да обърна внимание на това:

Как се конструираше правителството "Денков - Габриел"

Знаете ли какъв ужас имах преди година, когато правихме правителството... Защото мен не ми се слушат глупостите кой бил подреждал, защото аз участвах в създаването на тази конструкция и мога да ви разкажа една възмутителна за мен е история:

Дадох едно предложение на академик Денков за министър на културата. Отново смятам, че е нередно да казвам името на това човек, но аз дадох предложение на един безупречен и абсолютно доказал се човек, който според мен трябваше да стане министър на културата. Имахме известни опасения дали би приел тази номинация и аз се разбрах с академик Денков, че е редно да му се обади той. На сутринта академик Денков казва: "Човекът прие. Остана обаче едно нещо, което първо трябва да го изговори с най-близките си, и другото, от което се притеснява, е, че аз ще му влияя за екипа и че той ще бъде лице на "Продължаваме промяната". Вие имате добри отношения, обади му се и му гарантирай, че ще си избере екип. Няма да бъде лице на "Продължаваме промяната", защото той не е част от нас. И просто му гарантирай, понеже се познавате."

Аз се обадих на този човек и поговорихме доста дълго и му казах: Виж, аз знам, че ти си успешен, знам, че така се случва, че с кариерата си в момента изкарваш много добри пари, но има моменти, в които човек трябва да избере дали, след като си обществено активен, дали не е дошъл моментът да скочиш наистина...

Един час съм го убеждавал. Накрая отказва. Не на мен, на академик Денков. Защо? Включително едно от нещата, които говорих, беше за предишния министър на културата - Наско Атанасов, с когото сме приятели. И аз му казах: Ти имаш лоши отношения към предишния министър на културата, а знаеш ли защо той стана министър на културата тогава? Защото всички като теб казаха не.

И най-бруталното, което стана, беше няколко месеца след като правителството беше избрано. Този същият човек, който отказа да стане министър на културата, ми се обади за един много дребен проблем, за който трябваше да съдействам. Дребен, не негов личен, дребен административен проблем. Може би не толкова дребен, но... И ми идеше да си счупя телефона, стискайки го, докато ми казваше той всичките тия неща. Да го питам: А бе, даваш ли си сметка какво правиш в момента? Ти имаше, в ръцете ти беше... Защо? За да си под навеса. За да може друг да е виновен.

Другото, което отчитам като своя грешка, и не само, беше отношението на така наречения Запад. ... Това го мислят и много хора по принцип, не само в политиката - че има един общ Запад, който много държи в България нещата да се случват по един страхотен, законен и добър начин.

Няма такова нещо. Има хора, които са изключително добре настроени към България, хора, които помагат, хора, които искат това да стане, а именно България да бъде нормална европейска държава с институции като хората с нормална европейска държава. Но има и такива, които нямат нищо против да си играят с местните бандити, стига местните бандити да им изпълняват прищевките. Както беше досега.

Така че това не е тайна и не е за гордост. То е за срам, определено. Но това е истината. Аз говоря за себе си, аз искрено съм вярвал...

За личната си мотивация

Аз съм концентриран в това какво мога да свърша, какви са реалните възможности. Може би в това отношение има все пак, как да кажа, отрезвяване, да си дадеш ясна сметка къде си, какво е възможно, какво не е на този етап. На базата на това, което мина през тия две години и половина, аз знам, че има неща, които са възможни, и те никак не са малко.

Но няма да се откажа. Има хора, които разчитат на нас, на мен, подкрепят ни. Гадно ми е в някакви моменти, когато усещам, че не ги защитавам както трябва и не им защитавам правата. Защото са ме пратили там. Затова имам моменти, в които просто не мога да се справя. И това е супергадно чувство, но трябва да се преодолява.

Защо Георги Гвоздейков остана министър в служебното правителство

Ние продължаваме да сме приятели. И аз имах доста дълъг разговор с него. В крайна сметка неговата теза е такава: има някакви неща, които трябва да се свършат в следващите седмици. Те са свързани с хеликоптерите, обучението на пилотите. И влаковете, за които му се "отели волът", извинявам се за израза.

Това е неговата теза. Аз усетих у него една умора, която е абсолютно разбираема - ако си там, за да промениш нещо, животът ти се съсипва със светлинна скорост.

Аз му казах: според мен няма да те оставят да свършиш работата, накрая едни хора ще те натиснат да си затвориш очите за нещо друго. Неговата теза е, че няма да се стигне дотам. И хубавото е, че остава много малко време, за да се разбере каква е истината. Не знам колко време ще изкара точно това служебно правителство, но по неговите думи тия неща трябва да се случат в близките седмици. Така че, ако не се случат, отговорът ще е ясен.

За отношенията си с лидерите на "Продължаваме промяната"

Аз съм наясно с недостатъците на нашите лидери. С Кирил съм се карал безброй пъти за какво ли не. Знам за случая с масата и той счупи тази маса, защото човекът срещу него е започнал да лъже.

Тези хора дали са перфектни? Не. Дали могат да бъдат много, много по-добри? Със сигурност да. Но това, което съм сигурен, е, че това са първите хора, които аз виждам в моя съзнателен живот (имаше и други такива хора, но бях тийнейджър), които смятам, че са наистина правилните лидери за България и хора, които не са крадци.

Разберете - не може да предадеш някого, който си изпълнява обещанието.

Ето, конкретно, ако питате, много ме беше яд за полетите до Скопие. И съм казвал: защо сега им даваш повод да те бъзикат? Трябвало е много по-внимателно да се видят обективните причини защо го няма това.