Мигранти с таланти представят: вкусът на софиянеца в коктейл
Златният юбилей на JRE запозна водещи ресторантьори с българската гастрономия
Trapeza Fest - 29 и 30 юни
. 
. Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Блог
-
Повишени в чин(ията)
снимки: 30 Април 2015, 05:05
Любопитните истории на няколко бедняшки храни, които покориха света
-
Свежо, от Грузия
снимки: 30 Април 2015, 04:16
Два месеца в Тбилиси в очакване на международния пробив на грузинската кухня
-
Зеленчуци, който не яде
11 Юни 2014, 15:11
Как да накараме детето да яде зеленчуци? Правилният отговор гласи: като не го караме, а просто ги поставим пред него.
-
Измислица ли са суперхраните?
08 Март 2014, 12:30
На този съдбовен въпрос търсят отговор в блога на британския "Обзървър"
-
Александър Иванчев, победител в категория "Сладкар"
16 Май 2013, 21:53
-
Пламен Баев, най-добър майстор на пица
16 Май 2013, 21:51
-
Антонио Иванов, "Готвач на България 2013"
16 Май 2013, 21:29
-
В какво се превръщат... баниците?
13 Януари 2009, 17:53
Идеята на еволюцията е всяко създание да пасва на мястото, в което живее. Ако не се вписва, променя условията на живот в заобикалящата го среда. Това е по-редкият случай. Обичайният процес е промяна на самите организми, бавно и за неизвестен, но огромен брой поколения. Ако българската баница беше жива твар, попаднала в столицата на Каталуния, щяха да са й необходими поне няколко хиляди години, за да се превърне в очарователните закуски, които се предлагат в привляклата вниманието ми пекарна в Барселона. Радостно е, че храната се развива много по-бързо от евразийските популации на синигерите например
-
Пето авеню, Банкок: комбо, джъмбо и етно
09 Януари 2009, 04:00
Welcome to The Fith Food Avenue, пише на голяма табела в един от централните търговски центрове на Банкок. Градът, който от 10 години насам е сред моите топ три кулинарнит места в света, се е завъртял в нова посока: комбо, джъмбо и етно.
-
Quo vadis - куо вадис - кво вадиш
07 Януари 2009, 13:03Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: "Виж какво смешно заглавие - "Куо вадис..."
-
Фаст гурме по берлински
06 Януари 2009, 18:08
Немската столица може да се похвали с богатата си улична култура – по тротоари и площади се общува, свири, пее, рецитира, рисува. Дори през зимата. И разбира се, хапва се, и то добре. Местата за "улична храна" или imbiss-ите в Берлин са толкова нагъсто, че конкуренцията закономерно е създала високо качество.
-
Истанбул: На ресторант като на опера
05 Декември 2008, 22:22
"Микла" на последния етаж на хотел "Мармара", в момента е абсолютният фаворит на ценителите на добрите ресторанти в Истанбул. Два мои опита да го посетя се осуетяват заради променено работно време, и когато най-накрая успявам да вляза през вратата му, трябва да призная, че съм леко раздразнена.
-
Ню Йорк: Удоволствието да се чувстваш приятно
05 Декември 2008, 11:47Наскоро имах възможността да посетя два от най-емблематичните ресторанти в Ню Йорк - Peter Luger Steak House и Per Se. Двата са коренно различни по концепция и история, но все пак имат нещо общо.
-
България вече има великолепни вина
03 Декември 2008, 20:51Идеята за конкурса "Българско вино на годината" отлежаваше в главите ни поне толкова години, колкото са необходими на едно класно бордо да покаже потенциала си. Иначе казано, още от създаването на списание "Бакхус" преди близо 10 години имахме желание да организираме конкурс, който да отличи най-добрите и качествени български вина.
-
360 градуса Истанбул. Ресторантът
03 Декември 2008, 20:10
На последния етаж на жилищната сграда "Мисир" на "Истиклал", 360 Градуса е от около две години най-обсъжданото заведение на Истанбул. Държи го южноафриканец – Майк Норман, който освен собственик, е и шеф-готвач. Кухнята е с претенции: ястията варират между модернизирана версия на турските традиционни, до препрочитане на източни рецепти: японски суши, поредица тайландски храни и някои индийски. Но най-забележителната страна на мястото е архитектурата му – както вътрешната, така и екстериорът. Построено на възвишение, то дава панорамна гледка над града, а изгледът към входа на Златния рог е през кръстовете на църквата "Свети Антоний".
-
360 градуса Истанбул. Градът
02 Декември 2008, 19:01
Истанбул през декември (2008) е като София през май (2008). Градът трепти от светлина, като че целият наситен с бликовете на вълните, разплисквани от преминаващите през пролива кораби. Температурата е 17 по Целзий, а топлият въздух, както всеки знае от дете, е отличен проводник на миризми.В случая с Истанбул – преди всичко на море и на храна.
-
Колекция смешни имена на ресторанти
13 Ноември 2008, 17:54След като 25 години тихичко работи като библиотекар, Лин Уестли стана само за седмица една от най-цитираните жени в американския и австралийския печат. Причината е колекцията й със странни имена на ресторанти.
-
Посредственото вино
27 Юни 2008, 17:46Посредственото вино е като посредствения човек. Няма значение дали е добро или лошо, защото по-скоро е нито едното, нито другото. Белег на тази посредственост е липсата на характер и ярко открояващи се особености. Винаги е по-лесно да кажем какви качества му липсват, отколкото да опишем онези, които с трудност едва различаваме.
-
Бургундия си е Бургундия
23 Юни 2008, 17:25На въпроса кое вино бихте взели на самотен остров, повечето виноценители ще отговорят вероятно "бутилка бургундско". И това е така, не само защото доброто бургундско е изключително (то си е), или защото има феноменален вкус (какъвто има), а защото бургундското като никое друго вино по света е наситено с емоция и интрига. Едва ли е достатъчно едно пътуване до френската област, за да бъдат разбрани вината, но и няколко дни стигат, за да се усети тяхната мистерия. Под мистерия нямам предвид само цената им. И все пак какво прави тези вина толкова скъпи?
-
Viva Vinum!
20 Юни 2008, 11:51Няма да е преувеличено ако кажа, че австрийското изложение Vie Vinum е най-добре замисленото и изпълнено от винените салони, на които аз съм била. Не само заради атмосферата (знаeте, че навсякъде тя е приповдигната и силно пропита от винени изпарения), но заради изборът на място, заради перфектната организация, заради хората, заради вината... Давам си сметка, че звучи доста патетично, само че когато минеш през 15 щанда и нито едно вино не те разочарова, започваш да се оглеждаш подозрително и да си задаваш въпроса "дали аз не съм във форма?". Истината е далеч по-тривиална, но и радостна - вината наистина са много добри. Е, поне повечето.