Пълния текст четете в летния брой на списание "Бакхус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете заедно с Капитал (ако сте абонат), както и самостоятелно в Elephant Bookstore, веригите Inmedio и Relay, CASAVINO, La Cave du Moulin, SeeWines, So Ferments, ресторант Talents, Мини бар Гурко, Wine & Co., Imperial Gastrohub, Buenas Deli.

Всяка втора част от даден разказ предполага, че читателят вече е запознат с първата. Ако не е такъв случаят, то тук разказваме за остров Горгона в Тоскана - единствената съвременна селскостопанска затворническа колония в Италия, където заедно с отглеждането на зеленчуци, добитък и производството на сирене и мед обитателите й правят най-скъпия бял тоскански бленд за легендарната изба Frescobaldi. Това е и последната стъпка към свободата на излежаващите присъди, които след това се връщат в обществото с придобити умения и заделени пари. Тогава разговорът с избата завърши с директна покана - през юни 2023 ви очакваме на Горгона, за да сте сред първите, които ще дегустират реколта 2022.

Юни дойде, а с него и няколко пищни дни, изпълнени с превъзходно вино, хубава храна, нови запознанства и дълги километри, прекарани в съзерцаване на сразяващо красивата природа на Тоскана. Много се говори за прословутото балканско гостоприемство, но италианците остават абсолютно ненадминати в това отношение и посрещането с чаша пенливо на всяка крачка, придружено от сърдечно разцелуване по бузите, го доказва.
Започнахме с вечеря в Ristorante Frescobaldi в центъра на Флоренция. Няма по-хубав начин да се запознаеш с хора, с които ще прекараш няколко поредни дни, от това да споделите заедно няколко бутилки вино.
Първият пълен ден е отреден за Pomino DOC, което със своите 737 м надморска височина е най-високата винена апелация на Тоскана. В имението (едно от многото им) Castello Pomino Frescobaldi произвеждат пенливата серия Leonia по класически метод и имахме удоволствието да я опитаме във вертикална дегустация, докато ни разказват богатата й история. През XIX век Леония Албици, чиято фамилия е прокудена във Франция от Медичите, се жени за Анджело Фрескобалди. След престой между Шампан и Бургундия Леония проявява

нетипична за контекста на времената предприемчивост

и предлага на Фрескобалди авангардната идея да засадят френски сортове (шардоне, пино блан, пино ноар) на италианска почва с ясната идея да започнат да произвеждат пенливо по метода на Шампан. Резултатът е толкова успешен, че донася на избата златен медал на Световното изложение в Париж през 1878 г.
За да стигнем до Горгона, трябваше да тръгнем от пристанищния град Ливорно. Именно там прекарахме чудна вечер с щедро количество Leonia и легендарния за района специалитет качуко - гъста супа с морски дарове, доматен сос и червено вино. Правилото е, че трябва задължително да съдържа 5 различни дара - по 1 за всяко "c" в името на италиански - cacciucco. За финал - разходка с лодка по внушителните канали на града, чието пристанище е построено от Медичите.




На сутринта след 30 минути плаване акостирахме на Горгона, приветствани от сребристите чайки, кръжащи над главите ни. Девственото спокойствие на острова се усеща още преди прекрачването на палубата и се усилва с всяка следваща стъпка. Горгонската природа е феноменална, недокосната от туристическия бизнес и способна да бъде описана най-добре само от някого като Стайнбек тук царуват едни от най-богатите флора и фауна в региона. След встъпителните слова на Ламберто Фрескобалди тръгнахме заедно с него на обиколка, която завърши с отваряне на първата бутилка реколта 2022 и

обяд, приготвен от горгонските затворници.

Има нещо сюрреалистично в това да се разхождаш из лозя в компанията на въоръжена охрана. Разбира се, става дума за професионалисти на работа, но екипировката им все пак остава вид предупреждение - намираме се на територията на затвор, чиито жители са попаднали тук след тежки престъпления. Породеният от идеализма ми опит да разговарям с един от затворниците на моя несъвършен италиански беше увенчан с неуспех, след като вежливо ми припомниха, че не е позволено свободно да ги заговаряме без предварително разрешение. Разочарованието беше взаимно, личеше си, че и младежът копнее за нещо различно от това поредните журналисти да се снимат с него.




Kолкото повече се изкачвахме, толкова по-живописна гледка ни се откриваше - насажденията ансоника и верментино, сякаш обгърнати от Лигурско море, ни караха все повече да ожадняваме за предстоящото. Усещането да вървиш през населен остров, чиито обитатели обаче не можеш да срещнеш по пътя, е странно. Срещнахме и крави, и кози и прасета, но не и техните стопани. По-късно щях да видя снимките им на фотоизложба в малката галерия, скътана до кея, и да затвърдя убеждението си, че връзката човек - природа е висша форма на терапия.

След продължителната разходка се върнахме в началото на острова, където на просторна тераса с изглед към морето ни очакваха за обяд. Най-накрая видяхме част от затворниците, които бяха разпределили ролите си на готвачи и сервитьори. По езика на телата им, по искрения израз на лицата им се четеше колко много искат да се постараят да впечатлят нас, непознатите, със своя труд. Общуване с външния свят, което им се случва само веднъж годишно, докато не изтекат присъдите им.

"Всяка година се чувстваме все по-горди, а настоящата реколта е особено специална - тя поставя началото на второто десетилетие на нашия социален проект", започва с обръщението си маркиз Фрескобалди, докато ни наливат виното с етикет Gorgona 2022. Етикетът на бутилките е различен всяка година, винаги разказващ историята на животните и растения, обитаващи острова. За 2022 е посветен на дивите орхидеи, цъфтящи тук в толкова много разновидности.

Следва да се запознаем и със съдържанието на бутилката.