С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

На по чаша

Остров Горгона и виното му: последна стъпка към жадуваната свобода

София Павлова
01 Юни 2023, 17:38
Share Tweet Pin it Share

Пълния текст четете в пролетния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в търговската мрежа заедно с Капитал, както и самостоятелно в Elephant Bookstore, La Cave du Moulin, SeeWines, So Ferments, Wine & Co, ресторант Таланти.

Разположен между Корсика и Ливорно, част от тосканския архипелаг, Горгона е миниатюрен изолиран остров с богата дива природа и пищни гледки към Лигурско море. Първоначално е дом на средновековен манастир, докато през 1869 г. не се превръща в селскостопанска наказателна колония. Днес до живописния остров може да се стигне единствено с лодка, но допускането на цивилни е само с изрична покана - Горгона е последният все още активен затворнически остров в Италия. На 255 м надморска височина под знойното тосканско слънце онези, излежаващи своите последни години присъда, се обучават и всекидневно произвеждат едно от най-скъпите бели вина в региона.

Десет декара лозе са засадени в Горгона през 1989 г., но са изоставени чак до 2008 г., когато затворник с опит в лозарството получава разрешение да опита да го съживи. Насажденията от верментино и ансоника са спасени, както и четири реда червено грозде. През 2012 г. се ражда социален винен проект, чийто резултат надминава всякакви първоначални очаквания. За него с нескрита гордост ни разказва Андреа Скаталини - маркетинг мениджър на изба Frescobaldi.




Г-н Скаталини, нека поговорим за началото: как се роди партньорството между затвора и избата?
С идеята на една предприемчива жена! През 2012 г. директор на затвора е Мария Грация Джампиколо. След като тя пробва вино, направено от един от престъпниците (което е направо ужасно), на нея ѝ хрумва, че това може да се превърне в мащабна инициатива, стига да бъдат привлечени правилните експерти. Джампиколо пише на повече от 100 италиански изби с молба за помощ за винопроизводство на най-малкия остров край Тоскана, където лозовите масиви стоят неизползвани. Единствен отговор получава от маркиз Ламберто Фрескобалди - собственик на едноименната изба, потомък на една от най-видните благороднически династии в Тоскана и 30-о поколение винопроизводител.

Предполагам, че този мейл е бил сред по-интригуващите, които маркиз Фрескобалди получил в този месец, че и година. Добре, установяват контакт, какво става после?
Два дни по-късно искрено заинтригуваният Ламберто се качва на полицейска лодка и потегля към Горгона. Джампиколо изрично го съветва да не влага чувства в проекта - все пак това е затвор и отношенията с престъпниците трябва да останат строго професионални. Ламберто, разбира се, се влюбва в неповторимата атмосфера на мястото и в идеята избата му да бъде активен участник в социален проект, свързан с това, което му се удава най-добре. Той се вълнува както от идеята неговата марка да допринася към обществото, така и от потенциала на горгонския тероар.

Доколко съвпаднаха амбициите на този проект да бъде обществено полезен и реалността?
Средният процент на рецидивизъм в Италия е 85%, но за хората, които преминават през Горгона, в началото беше 20%, а сега е 0%. Често, когато пуснат някого на свобода, той се връща обратно към престъпен начин на живот, просто защото не познава друг метод на препитание. Социално-виненият проект дава възможността на всеки да изкара и спести пари, а и да се научи на професионален опит. Това впоследствие създава улеснение за намирането на постоянна работа. Към днешна дата във Фрескобалди на постоянен договор работят 8 бивши затворници.

Значи го има чувството на изпълнен социален дълг. Отвъд това обаче проектът трябва и да е финансово издържан - което изглежда, че е - с цени средно $90 (около 165 лв. - бел.фавт.). Кое ги налага и с какво се отличава виното на Горгона?
Лозята на Горгона растат на тераси, издълбани в стръмните склонове на острова с източно изложение. Почвите са вулканично-шистови и крайният резултат е с винаги страхотни киселини, а балансът между свежестта на верментиното и наситеността на ансониката е самото съвършенство.
Горгона обаче не носи печалба на Frescobaldi. Разходите надвишават приходите още от самото начало с голямата инвестиция в оборудване и човешки капитал, както и с високия наем, който плащаме за лозята. Обикновено нивата на ефективност на лишените от свобода са по-ниски от тези на всички останали. Все пак става дума за специфични условия - макар да са извън килиите си по време на работа, в определено време всички трябва да са под ключ. Отделно виното трябва да бъде транспортирано от острова до континентална Италия, да се бутилира и след това да се дистрибутира. То е изключително търсено в САЩ. Малкото декари също оказват значение, затова и количеството е лимитирано - винаги 9000 бутилки. Не на последно място: качеството на Горгона е високо. То всяка година продължава да бъде сред любимите на шеф-готвачи като Давиде Олдани и Масимо Ботура (чиито ресторанти са с по 3 звезди Michelin), което за италиански бял бленд е истински впечатляващо.
Етикетът на бутилките пък е различен всяка година, обикновено разказващ историята на дивите животни и растения, обитаващи острова. През 2013 например Андреа Бочели написа специален текст за Горгона, който заедно с автографа му се озова на бутилката.



Разрешено ли е на затворниците да пият от виното, което правят?
Не, друг освен главния отговорник в избата няма това право. Да бъдат част от производствения процес за тях е ценен опит по пътя към социалната реинтеграция, но докато все още са на Горгона, не би било редно да се ползват с подобни привилегии.

Как точно се определят хората, които ще работят по дадена реколта?
Frescobaldi наема на ротационен принцип 15 работници в лозето и винарната, с допълнителна помощ по време на гроздобера, като им плаща същото възнаграждение като на работещите в другите винарни на марката. Важно е възможно най-много от тях да могат да преминат през проекта, а и да не се създават погрешни впечатления, че само някои имат правото на тази работа. Общо взето, тече непрекъснат процес по обучение на новобранци. Накрая, когато човекът е освободен, получава солидна сума наведнъж, с която да започне живота си отново.

Какво става след гроздобера, къде се произвежда самото вино?
То се прави на острова в малката винарна, известна като "гаража", където енолозите използват семпли и съвсем традиционни методи. Експертите на Frescobaldi посещават Горгона редовно и по време на събиране на реколтата някой от начинаещите винари се мести на острова за 20 дни, за да наблюдава процеса. След това през зимата готовите бъчви се пращат за бутилиране в имението Ремоле в Тоскана.

Предполагам, че броят на желаещите затворници от цяла Италия да бъдат преместени на Горгона е голям. На какви критерии трябва да отговарят те, за да попаднат на острова?
Всеки хванат престъпник иска да изтърпи наказанието си там! Само че условията са стриктни.

Част втора очаквайте в следващия ни брой през август, когато ще разкажем от първо лице за усещането да посетиш остров Горгона, да срещнеш неговите обитатели и да опиташ виното, което те правят - последна стъпка преди жадуваната свобода.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »