Грешки на растежа

Силно и искрено се надявам у нас все повече да преуспяват онези ресторантьори и готвачи, които освен талант, разбиране и хъс за работа, имат и културата да налагат нормален език в нашата кулинария и ресторанти.
Разбира се, ние също имаме вина. Далеч не винаги сме били непримирими. Да, темите, с които се занимаваме, определено са податливи към чуждиците. По света има безброй винарски и кулинарни техники или пък храни, които са непреводими и са възприети с оригиналното им название във всички езици. Но ако не са познатите "суфле" или "сорбе", а загадъчните "галантин" или "дюксел"*, трябва обяснение. Нали целта не е да потискаме клиентите в ресторанта или читателите ни? Или греша?
Мисля си, че тази склонност към нелепите чуждици е дори израз на неуважение. Нима въображението на един средноинтелигентен ценител на добрата храна не може да бъде разпалено от "филе от див лаврак на скара", та трябва да е казано на испански "а ла планча"? Има грешки на растежа, вярно е. Но вече е време да се обърнем към нашия език и да търсим в неговото богатство изразни средства за виното, кулинарията и гурме културата (последното го считаме за наложена вече заемка). Ако се използват български думи, където е възможно и логично, те си идват на мястото и се изпълват със смисъл.
Какъв е тогава случаят с думата "кетеринг" - езиков израз на основната ни тема в този брой? Няма българска дума, която дори частично да предава смисъла, който се влага в нея. Затова я приемаме за необходима заемка, както разбирате от английски.
Често е трудно да се определи границата между чуждица и заемка. Но употребата на явни чуждици може да се избягва. Доколкото зависи от мен, поне усилено ще се старая. Дано не се налага в бъдеще да ядем "кебапчета а ла планча"...