Ню Йорк: Удоволствието да се чувстваш приятно

Peter Luger съществува от 1887 г. и днес е едно от най-добрите заведения за стекове в Ню Йорк, ако не и най-доброто. В изданието си за 2009 г. "Мишлен" най-сетне удостои прекрасната кухня на тази истинска институция с една звезда. За да вечеряш в Peter Luger през седмицата, е нужно да направиш резервация два дни по-рано, а ако става дума за петък или събота, трябва да се обадиш седмица по-рано. В този храм на стековете не приемат кредитни карти, но пък предлагат специална Peter Luger-карта, с която редовните клиенти могат да плащат.
Без да преувеличавам, трябва да призная, че репутацията на този ресторант в Бруклин е напълно заслужена и докато пиша, още усещам незабравимия вкус на месото, придружено от традиционния спанак със сметана.
Преди да се върна към Peter Luger, ще кажа и няколко думи за Per Se, един от четирите нюйоркски ресторанта с три звезди от "Мишлен". Собственикът Томас Келър, който се прочу с The French Laundry в Напа, Калифорния, отваря Per Se през 2004 г. и ресторантът бързо застава на върха на пирамидата от заведения в Ню Йорк, които са повече от 20 000! За да вечеряш в Per Se, резервацията се прави 3-4 месеца по-рано, т.е. това съвсем не е място, където се отива просто ей така.
Всяко ястие в деветстепенното меню е изпипано до най-малкия детайл и с всяка следваща хапка в устата попада майсторски създадено съчетание от вкусове. Все пак редно е да се подчертае, че Томас Келър е прекарал доста време във Франция при най-големите съвременни готвачи и след завръщането си в Америка използва наученото, за да създаде собствения си стил.
Споделям всичко това за двата коренно различни ресторанта, защото между тях има нещо общо, което ми направи страхотно впечатление. Въпреки репутацията и високото ниво (или може би точно заради него), сервитьорите нито за секунда не ме накараха да се почувствам не на място. Изобщо не се замислих дали ресторантът ми харесва, нито пък изпитах неудобство. Хората се държаха напълно нормално и дори не полагаха усилия за това. Не се сдържах да направя сравнение с ресторантите в България. Освен кухнята, това, което отличава един ресторант от останалите, са работещите там хора. Сервитьорите са лицето на заведението и в много голяма степен именно тяхна е заслугата за впечатлението след всяко посещение. Много малко са обаче ресторантите у нас, където мога да се отпусна, да не съм напрегнат и персоналът да не ми създава усещането, че съм попаднал не там, където трябва. Не говоря за самия сервиз като последователност от точно определени действия, а за естественото поведение. На повечето места у нас сервитьорите знаят кое къде и как да поставят, как да налеят вино, но това, което все още липсва, е отношението. Дори бих казал призванието, защото нека бъдем честни: една нищожна част от сервитьорите в България са такива, защото наистина го искат.