Георги Атанасов, "Орбелус": Трябва да възстановим разбирането, че България е винена държава

Защо решихте да участвате в конкурса на Decanter?

Да участваш в конкурс като Decanter е задължително за всеки, който иска да докаже, че има продукт от високо качество. Явихме се и защото през цялото време се опитваме да възстановим разбирането, че България е винена държава. Стремим се и да разбием и две клишета: първото, че българското вино не може да е хубаво, и второто - че био-то не може да е качествено. И тук е редно да припомня, че от 2007 до 2018, 6 български вина имат златни медали.

Как бихте представили стила "Орбелус"?

Започвам с био лозарство и винарството, защото те са тази част от историята на "Орбелус", която илюстрира какъв е замисълът и философията ни. Дедите на моя партньор са отглеждали широка мелнишка лоза в Мелнишко в предходните век-два. Ние сме първата изба, която има 100 процента сертифицирано биопроизводство и биовинарство. Въпреки че това означава ниски добиви и сигурен риск - през 2014 г. изгубихме 75 процента от реколтата Но отношението ни към природата като към нещо, което трябва да е запазено за поколенията, изключва дискусията за това как трябва да са обработвани почвата, лозята и виното.

Избата прави малки, кратки серии с прекрасни вина, като се стремим във всяко от тях да има местен сорт. Първоначално заложихме на три червени вина - Мелник, Прима и Гетика, в които се съчетаваха всички виенни сортове, които имахме. Постепенно добихме кураж, и започнахме с вина с един сорт от едно лозе, или с един сорт, но от различни лозя. Така се сдобихме с екзотичните за България сингъли на мурведър и марселан, на пти вердо, на гренаш ноар. Преди година имаше един много интересен местен конкурс за сортове, които започват с "м", на който мурведър на "Орбелус" беше признат за безспорен фаворит.

Кой стои зад тези вина, включително и зад победителите?

На първо място зад виното са лозарите. Имаме коректна, работлива и знаеща лозарска бригада, начело с агроном, които се грижат са повече от 12-те червени и 6 бели сорта. После идва изкуството на правенето на виното - там разчитаме на трима специалисти - Николай Стоянов, Мария и Кирил Миладинови - всички способни и компетентни. Те се грижат за виното от постъпването на гроздето на входа до бутилките при изхода.

Неотдавна чух изказване, че био производството е временно явление, мода. Съгласен ли сте с тази теза?

А аз веднъж пътувах с колата и слушах по радиото доцент, доктор, който обясняваше, че никой не е доказал преимуществата на биохраните и напитките, поради което няма гаранция, че почвите и растенията с пестици и хербициди не дават по-добри продукти.

Но аз знам, че след тези вещества земята трябва да се чисти с десетилетия, а понякога замърсяването е необратимо. Също знам, че за да се запази земята с качествата си сега, би трябвало химическата намеса да бъде колкото може по-ограничена. Ако хората като биологични същества са приспособени да съществуват в свръххимизирана среда, създаването на условия поне през това лозе и вино да отпият глътка чист продукт, напълно си струва и усилията, и средствата.

Какво е състоянието на българския винен пазар в момента?

Никой от пазарните механизми, които правят един пазар свободен, не функционират. Прекъсната е връзката между производител и потребител. По средата й има търговец - филтър, който определя кой да стигне до потребителя - това са търговските канали. Търговците не се интересуват да се развива пазара, нито да се изследват потребностите на крайния клиент. Те са логистици, които местят стоката от едно място на друго. Пример: В Асоциацията на независимите лозаро-винари членуват около 40 изби. Никой търговец до този момент не е направил опит да разбере смисъла и философията на съществуване й, нито да доближи изключително качествените продукти на всичките й членове до пазара. Така че, с една дума - пазарът е замърсен.
Но ние много разчитаме на добрия вкус на жените: оказва се, че в момента те налагат търсенето на пазара!