Лещен - обикновено и вкусно

Просто кръчмата привлича като магнит - дървените маси и столове сякаш стоят там от векове, добиваш усещането, че поколения местни хора са сядали вечер след тежък ден да пийнат ракия с мезе. И старата костенурка, която достолепно се мотае по плочите, може би им е правилила компания още много отдавна.
Посреща те Юри - домакин и кръчмар. Той умее да предразполага хората, особено ако ги хареса от пръв поглед. С една дума чешит, но е веселяк и си знае работата. А неговата работа не е само да върти кръчмата, а и да приема обаждания за резервации в лещенските къщи, да разпределя и настанява гостите, да следи за всичко. Къщите са 13 (с една до пет стаи) и са мечтата за селска почивка на градските хора. "Попа", "Спорната", "Плевнята" - името на всяка от тях е свързано с историята й. Реставрирани са от собственика Михаил Маринов с изключителна мярка и вкус. Обзаведени са с истинските мебели, черги и домашни предмети, типични за родопско село, но използвани крайно деликатно. Човек разполага с целия уют, топлина и комфорт на един модерен хотел. А когато сутрин излезеш на чардака и видиш Пирин отсреща, май нищо повече не ти трябва. Е, след малко може и да поискаш закуска и кафе. Ако не ти се става от чардака можеш да закусиш и там - я баница, я катми, я филии със сирене и домашно сладко от горски плодове.
Принципът е такъв: кръчмата работи свободно и постоянно. Но гостите могат да хапват и по къщите, каквото си поръчат. Нищо сложно и засукано не правят за ядене, но всяко ястие е истински вкусно. В кухнята се вихрят Христо и Фатме - освен че готвят всеки ден, те правят и туршии, сладка и сокове от горски плодове или буркани с манатарки. Майстори са на заек в гърне или в тиква, но тези ястия, както и пилето в гърне трябва да се поръчат специално.
"Не правим хиляда неща, за да може всичко да е прясно и хубаво", казва домакинът и добавя: "Това кюфте трябва и след 5 години да е същото". Въпросното кюфте на скара е сочно и вкусно, направено от кълцано свинско месо. Да, бих се радвала да ям същото кюфте тук след 5 години. Както и увиач - един вид кълцана наденица или чушките с доматен сос, домашно правен и много ароматен, или хрупкавите тиквички със заливка от заквасено тук мляко. Тъй като имат малко стопанство от кози, овце и крави, млякото е изцяло тяхно. Много от зеленчуците идват от градините на местните хора или от собствените им дворовете в Гоце Делчев.
Хората, които са били в Лещен, рано или късно се връщат. Може би заради мириса на село, заради калдъръма, простотата, заради Пирин отсреща, но и защото ще опитат пак златистите родопски картофи на тиган, домашните лютеница и ракийка и, някой път прясно уловени мренки от реката. Чисто и просто е вкусно. А това е достатъчна причина за едно пътуване.

Още по темата на бр. 106 на списание "Бакхус"