Смилянското царство на сирената

Доколкото ми е известно смилянският "Млечен дом" е единственият хотел със собствена мандра. За много хора това място е познато и с името на съсобственичката - Милкана, която сърдечно посреща гостите и ги предразполага да се чувстват приятно. До самото хотелче (защото наистина става дума за малък хотел) са намира мандрата с името "Родопа милк", където се правят невероятно вкусни кашкавали и сирена, много от които са по чужда технология, като пармезан, тилзит, гауда, едам, грюер, кефалотири, пекорино... В това няма нищо странно, тъй като мандрата е изградена със средства от швейцарското правителство. Съчетанието на пари от Швейцария с български труд и желание е дало действително чудесен резултат. Главният технолог Венета може да разказва увлекателно с часове за мандрата и правенето на сирене и кашкавал. Продукцията на "Родопа милк" е предназначена за българския пазар, тъй като се преработва малко мляко - около 2,5 тона дневно. Цялото количество се събира от района на Родопите, в радиус от 50 км. "През летния период преобладава производството на кашкавал, защото киселинността на млякото е по-висока, а кашкавалът си иска по-зряло мляко. Зимата, когато млякото не е толкова живо, разказва Венета, правим повече от чуждите сирена. При тях пък добавяме повече различни култури, за да оформят аромата и вкуса на сиренето." От началото на май до края на август на почит е овчето мляко, от което правят традиционно местно сирене, наричано "бито". Интересното при него е, че се прави от овче мляко и извара. По принцип се приготвя като жълтите сирена, но се смесва с извара. "Навремето се е съхранявало в мехове и така е издържало от единия до другия сезон", разказват домакините от млечния дом.
Със сигурност не сме единствените, които любопитстват за чуждите сирена, които произвежда мандрата. "Швейцарските технолози редовно контролират продукцията ни и дори признават, че нашите сирена са с по-наситен вкус, заради по-богатия тревен", обясни ни Венета.
Интересно е, че първа на бял свят се появява мандрата, през 1994 г., а къщата за гости шест години по-късно, през 2000 г. Като се замисля, няма нищо по-естествено от това, защото би било грехота, ако хората не можеха да се докоснат на място до вкуса на истинското сирене на фона на родопските склонове, с които е заобиколен млечния дом. Между другото, когато седнахме на масата, под навеса на старата мандра, установих, че съм позабравил истинския вкус на кашкавала и сиренето... А и никога не се бях замислял колко разнообразно може да е менюто, основано на млякото и млечните продукти.
Още преди да се настаним около масата обаче старият майстор в мандрата, бай Валентин, ни беше подготвил за предстоящото кулинарно преживяване, като извъртя пред нас, в буквалния смисъл, специалитета "сюндюрме". Царевично брашно и вода се бъркат на печката, като се добавя кашкавал. Изключително просто ястие, напомнящо за качамака, което обаче си има свой вкус. Разбира се, най-важното нещо са продуктите, а тук качеството им е превъзходно. Убедихме се в това, докато се наслаждавахме и на "запеченото сирене". Различни видове сирена се настъргват, разбъркват се с яйца и прясно мляко и всичко това се запича. Със сигурност, вкусът няма да е същият, ако си го приготвя вкъщи, защото тук сирената си имат вкус, а яйцата са с наситено жълт цвят... Всъщност, продуктите са много важно нещо, но за приятната атмосфера допринасят всички хора от млечния дом. Обещахме си, че пак ще дойдем, но за по-дълго.

Още по темата на бр. 106 на списание "Бакхус"