Негово величество фалафелът е сред най-разпознаваемите ястия на Близкия изток. Среща ни буквално зад всеки ъгъл - златиста топка от нахутена смес, поднесена с усмивка като комплимент от продавача на дюнери, докато чакаме поръчката си. А понякога - като пълноценна порция безмесни кюфтенца, сервирани с хумус, свежи салати и майсторски подбрани подправки и текстури.
Фалафелът е честната, утешителна храна, която ни е спасявала в най-късните часове, когато всичко друго е затворено.
Малцина обаче знаят, че зад тези скромни на вид топчици стои интересна история, преплитаща традициите на няколко народа.

Израелците твърдят категорично, че фалафелът е сред техните национални ястия. Палестинците обаче остро възразяват, определяйки това като "кражба" на традиционна арабска храна. Към спора се присъединяват и ливанците, които също претендират за фалафела като част от собствената си национална кухня, а йеменците стигат още по-далеч, заявявайки, че именно те са неговите създатели.
Разбира се, този спор далеч не е само въпрос на кулинарна гордост - той отразява дълбоко вкоренените политически и културни съперничества в региона.

Всичко започва от Египет

Въпреки множеството претенции от различни страни в Близкия изток, най-вероятно фалафелът води началото си от Египет - макар и без конкретни данни за година или точно място на създаване.
Любопитен момент в историята на тези нахутени кюфтенца е свързан с изследователите Пол Балта и Фарук Мардам Бей. Те посочват, че фалафелът се споменава в египетската литература едва след британската окупация през 1882 г. Причината за късната му поява остава неясна, но според тях обяснението може да се крие в самата колониална история.
Според хипотезата им британски офицери, свикнали да консумират пържени зеленчукови кюфтета в колониална Индия, помолили египетските си готвачи да адаптират рецептата с местни продукти. Така фалафелът се появява в Александрия - най-голямото пристанище и основен център на британско и европейско присъствие в региона. Първоначално основната съставка е баклата, която освен, че се отглеждала в големи количества, бързо се
утвърдила като основна храна в египетската кухня по време на династията на Мохамед Али. Александрия е ключовият трамплин за фалафела и той бързо се разпространява из цялата страна, придобивайки изключителна популярност. На юг дори става известен като та'мийя - буквално преведено "хапка храна". Египет е завладян от пържените постни кюфтенца и тяхната слава бързо излиза навън. Малко след Първата световна война, фалафелът достига до границите на днешен Ливан, а през 1933 г. Мустафа Сайюн отваря първия фалафелен магазин в Бейрут. Пътят на фалафела не спира до тук. Разпространението му поема на юг по Червено море към Йемен, на север по Средиземноморието към Турция и на запад към Либия. Всички го обичат и всички твърдят, че оригиналната рецепта е тяхна. Фундаментът е един, но всеки народ дава своята щипка история, променяйки леко съставките според местните вкусове или в съответствие с отглежданите култури в региона.

Фалафелът днес

Днес, фалафелът е завладял не само страните в Близкия Изток, но и цял свят. Безспорно той присъства основно в менюто на ливанските ресторанти, но неговото място в европейските градове, като че ли се очертава на сцената на уличната храна. Във всяко място за бързо хранене, предлагащо дюнер, суджу или шиш таук, абсолютно задължително присъства и звездата на днешната статия. Достъпно, бързо, питателно, но какво всъщност се случва с качество на фалафела като street food предложение?

Когато говорим за индустриално производство, качеството на любимите фалафели еизмеримо с това на панираните пилешки хапки с корнфлейкс, сиренца, лучените кръгчета и всички останали разновидности на полуфабриката. Превръщането на "хапката храна" в бързо оборотна стока не само рязко сваля качеството, но и все по-бързо губи популярността сред младите потребители. Дори наскоро чух определението "кюфтенце от пясък" заради сухата текстура, лишена от вкус и изпържена близо до точката на прегаряне.

Спасителите на фалафела и надеждата за светло бъдеще

Разбира се, че имаме добри герои, които пазят любовта към тази емблематична храна за Близкия Изток, и самите те с бавни крачки, успяват да променят всеобщото мнение, че фалафелът не е евтин компромисен вариант храна. Оригинални рецепти от Ливан и не само, замесено тесто на място, което се оформя със специална формичка и след това топчетата се изпържват до съвършената хрупкавост на коричката. Да, фалафелът може да бъде
изключително вкусен, а също така и доста полезен, тъй като, изключвайки пърженето, той се поднася с щедро количество свежи салати, млечен и таханов сос и комбинация от хумуси. Няма да ви караме да обикаляте всяко кьоше из столицата, затова грижливо подготвихме малък списък с препоръчани места из София, където ще ви накарат да погледнете на фалафела с друго око. Хора и локации, използващи истински продукти, имащи отношение към историята и пренесли частичка от културите си тук:

- I Love Falafel, ул. "Ангел Кънчев" 2 - Името говори достатъчно за мястото. Мили и
усмихнати ливанци, правещи едни от най-пухкавите и сочни фалафели, със зеленикава
сърцевина, която идва от типичната за Ливан комбинация от свежи зелени подправки.



- Georges & José, ул. "Г. С. Раковски" 85 - Барът с гастрономическа храна на Ивайло
Игнатов и Живка Тренчева е място, което би изненадало мнозина с изумително вкусни
интернационални предложения, но и с едни от най-добрите фалафели в града. Шеф Игнатов
е изпипал всеки детайл от ливанската рецепта до съвършенство, предлагайки свеж и много
ефирен прочит на нахутените топчици с отлично балансирани сосове и листни салати.



- Santé Middle East, ул. "Преспа" 2 - Очевидно ливанците са хората с най-голямо
отношение към фалафела. Това го доказва и третата препоръка на място, което отвори
врати преди месеци. Част от едноименния ливнски ресторант, Santé Middle East предалага
изключително високо ниво улична храна, а тяхната вегетарянска купа е сред
предложенията, които носят своя оригинален почерк. Класическа рецепта за фалафели (без
зелени подправи), патладжанен дип, хумуси, свежа салата, таханов сос и постни лозови
сармички.



- Dönerstag, Галерия Подлез, бул. "Черни връх" 1 - Новата локация на любимото място за
дюнери предлага забележително вкусни фалафели, отлично изпържени и вървящи с
авторски прочит гарнитури.



- Hummusbar, ул. "Граф Игнатиев" 46 - Любовта им към нахута е известна из цяла София,
а фалафелите им са истинско кулинарно удоволствие. Оазис за вегетарианците, но и
точното място за всеки почитател на източната кухня.



- Electro Camel, ул. "Дякон Игнатий" 4 - Едно от новите места за
източносредиземноморска кухня в центъра на града, което допринася за малко по-
здравословната страна на уличната храна, съчетавайки история и традиция. Всички
рецепти, включително и на техните фалафели, са майсторска комбинация от авторски идеи
и микс от разнообразни продукти, дело на готвачи с дълъг опит в кулинарията на Изтока.