Когато бях дете, храната беше проста - или поне така ми се струваше. Макароните бяха макарони, пицата - пица, а сушито звучеше като екзотична дума от филм. През последните двайсет години обаче израснах заедно с едно поколение, което видя как суперхраните се превърнаха в статус, как фермерските пазари станаха уикенд ритуал, и как авокадото излезе от салатата и се настани на тост в Instagram. Всичко, което някога изглеждаше далечно и "за другите", вече е част от ежедневието ни - и на 30 гледам на храната и като на вкус, и като на културна карта.

Общата маса

Преди общата маса беше за сватби и столови. После стана "най-горещата" резервация в града - да седиш рамо до рамо с 13 непознати и да делиш хляб, масло и истории. В София, Пловдив и Варна този формат се появи в модерните бистра и поп-ъп вечери, където непознати хора споделят меню и бутилка вино, а накрая си тръгват с нови приятелства (и Instagram контакти).

Хлябът на пандемията

В един момент светът се затвори, а ние отворихме фурните. Квасът стана религия, а във Facebook групите за домашен хляб българите си разменяха "стартери" като семейно сребро. Някои от тези пекари днес имат собствени малки пекарни - пандемийният стартъп ефект в най-вкусната му форма.

Събирачите

В света фориджингът стана хипстърска мода, а у нас просто реабилитация на това, което бабите ни винаги са правили. Диви гъби, шипки, трюфели - новото меню на ресторантите често започва от гората. В последните години няколко български шефове вкараха този подход във fine dining-а и го превърнаха в подпис.

Пинсетите

Ерата, в която никой шеф не подрежда чиния без пинсета, стигна и до България - първо в хотелските ресторанти, после и в по-смелите авторски кухни. Пяната, прахът, сферификацията - у нас се появиха като екзотика, а днес вече са част от гастрономическия речник.

Шефът като рок звезда

Готвачите в България вече не са просто "зад кадър". От телевизионни предавания до гастрономически фестивали, те са лица на брандове, говорители на каузи и вдъхновители на млади колеги. Някои от тях имат фенове, които ги следват като концертни турнета.

Храна на екран

От MasterChef България до документални формати и YouTube канали, готвенето се превърна в развлечение. Храната вече не е само на масата, а и в prime time.

Пътешествия с апетит

Когато през 2005 г. No Reservations изстреля Антъни Бордейн в суперстратосферата, започна златната ера на кулинарния пътешественик. След смъртта му през 2018 г., екрани и стрийминг платформи се надпреварват да запълнят празнината - от Падма Лакшми до Стенли Тучи.
Антъни Бордейн вдъхнови и български пътешественици с камера в ръка - блогъри, влогъри и телевизионни водещи, които търсят вкусовете на региона. От Родопите до Черноморието - форматът "пътувам и ям" се адаптира чудесно към нашите терени.

Свинските уши

Ако на Запад това беше част от nose-to-tail философията, у нас е чисто продължение на традицията да не се изхвърля нищо. В селските кухни и днес ще ви посрещнат с чорба от глава или печено ухо - просто вече го виждаме и в градски менюта с модерна презентация.

Кулинарни mashup-и

Бургери с баница, суши с лютеница, таратор с диня - българските mashup-и са в собствена лига. Комбинирането на глобални и локални вкусове стана марка за младата вълна готвачи.

Яйце отгоре

В един момент модата беше ясна: ако се чудиш как да "вдигнеш" ястие, сложи яйце отгоре. Пица, паста, бургер, салата - всичко беше по-добро със жълтък, който се стича апетитно.
От капама до пица, от салата "шопска" в нов прочит до бургер - у нас яйцето отгоре винаги е било опция. Просто сега е и Instagram момент.

Food trucks

Световните тенденции никога не идват у нас в чист вид - те се адаптират, омесват и понякога придобиват съвсем нов вкус. Българската кулинарна сцена за тези двайсет години не просто навакса глобалните вълни, а започна да изпраща свои обратно. И това е може би най-вълнуващият тренд от всички.