Едно от похвалните събития на "Винария 2008" беше организираният от винарска изба "Вила Винифера" мастър-клас "Дефиле на мавруда", наречен от местната преса "една от атракциите на изложението". Обичам мастър-класовете, ето защо се отправих към Конгресната зала в очакване да науча нещо ново за великия български сорт. Беше обявено, че в семинара ще вземат участие български и международни експерти, като Игор Сердюк, гл. редактор на руското издание за вино "Магнум", проф. Георги Бамбалов, УХТ-Пловдив, Михаил Марковски - председател на Българската асоциация на професионалните сомелиери (да не се бърка с БАС – Българска асоциация на сомелиерите) и други, някои от които, признавам си, за мен остана тайна в качеството на какви експерти бяха поканени. Модератор на събитието беше Иван Гарелов.
Семинарът започна с теоретична част, в която Игор Сердюк сподели вижданията си защо залагането на местните сортове може да е само успешен ход в днешния глобализиран винен свят. Бяха изнесени факти за благоприятното въздействие на червеното вино върху здравето на човека и бяха споделени убежденията на българските експерти за дълголетието и великолепието на мавруда. Последва дегустация на мавруд от реколти '07 (розе), '06, '05, '04 и '99. Накрая едно от вече дегустираните вина беше разлято на сляпо, като публиката трябваше да познае реколтата.
Хубавото:  Прекрасната идея е да се говори за вино, да се дегустират различни реколти и да се поканят хора, които да разкажат за различните аспекти на виното. Поканването на външен като сетива и възприятия експерт, който да сподели впечатленията си от един местен сорт, пък и да разкаже за тенденциите в световния винен свят.
Не толкова хубавото, в хронологичен ред:  Още със сядането на масата трябваше да установя, че за участниците от подиума и т. нар. експерти бяха заредени правилни чаши за вино, докато за всички нас бяха предвидени ужасяващите и убиващи всяко вино чаши, познати ни от повечето заведения у нас. Дребнавост, би казал някой, но както споменах в началото, обичам мастър-класовете и посещавам много такива, но това ми се случва за първи път. Модераторът - поднасям искрените си почитания и извиненията на "незабравимия за много поколения журналист", както пишеше в материалите на организаторите, но отривистия маниер, с който той модерираше особено изказванията на Игор Сердюк беше леко не на място. Липсваше критичност и диалог - никой не посмя да каже какво всъщност мисли за дегустираните вина, а около мен виждах по-скоро озадачени, отколкото озарени лица. Може би, подобно на мен, бяха усетили усърдността, с която по време на цялото събитие обилно бе поливана розата на българската национална гордост и бяха решили, че не това е моментът за дискусия.
Не мога да кажа, че вината ме впечатлиха с нещо особено, но това е много деликатна и субективна материя и аз се въздържам от дискутирането й. Историята (и Робърт Паркър) ще съди мавруда ни... И все пак не трябваше реколта ‘99 да е с пурпурно-лилав цвят, а ‘04 - с гранатов.