С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Храна

Вечерята на Патрисия Кутюр

Невена Панайотова, фотография Елена Спасова
30 Октомври 2009, 13:14
Share Tweet Pin it Share

Идеята, че здравословното ядене е безвкусно, отдавна е отживелица и след като отвъд океана порасналите деца на някогашните хипита превърнаха фюжън кухнята в символ на новото време, тя уверено превзема света, и София.

Скоро ще стане година, откакто първият ресторант с такава кухня в столицата се появи на ул. "Цар Асен". Някъде там между шума на булевард "Витоша", следобедната дрямка на ленивите софийски котараци в задните дворове на старите кооперации и вечната битка за място за паркиране, е номер 45. С този интериор и това меню, Cru можеше спокойно да е някъде в Ню Йорк, Лондон или Монреал. Но е в София. В София е, защото животът е поднесъл изненада Патрисия Кутюр.
С успешна журналистическа кариера в Монреал, преди десет години тя сигурно би се изсмяла, ако някой и беше казал, че един ден ще отвори ресторант в България. Дори когато решава да пренасочи кариерата си, и се явява на конкурс на IFAG (Institut de la Francophonie pour l'administration et la gestion), желанието й е да замине за известно време като преподавател в Ливан или Виетнам. Предложението, обаче, идва за София.

 "Винаги съм искала да пиша и работата като критик ми доставяше истинско удоволствие. Сега ми липсва, но си казвам, че един ден, някога, може и това да се случи отново. Ако не бях тук, сигурно щях да продължа с писането"
Преди обаче да дойде тук, животът й се върти около нестандартният начин да държиш ресторант. Майка й изповядва идеите на хипи движението, детството си прекрарва в комуна в Гаспези, на изток от Монреал, на брега на океана. Преди четвърт век мястото е доста по-диво от днес и природната красота предразполага към по-отворено мислене. "Тогава никой не говореше за био, органик или екологично чисто. Всичко това се наричаше с общото "натурална храна". Майка й Алин отваря такъв магазин, където освен, че продават тофу и соя, има и домашно приготвена кухня. Готварските й умения са добре известни, всичко приготвя с продуктите от магазина си. А всяка сутрин става в четири, за да изпече хляба.

"По това време бяхме вегани, така отраснах. Нищо от животински произход, без компромис. Затова и най-любимите ми неща са вегетариански. Като бонбоните с бадеми и брашно от бадеми - близки са до марципана, но не съвсем. Отвътре са пълнени шафран и черни стафиди", казва Патрисия и се усмихва като дете, със зареян поглед през прозореца. Като че ли някъде там, на улицата, ей сега  ще се появи една кутия точно с любимите й бонбони, ще ги улови с поглед и богатият им вкус ще изпълни устата й.

"Още от тогава за мен здравословната храна покрива всички критерии на гастрономията." И няма как да не изпитва разочарование от всички заведения, където към въпроса се подхожда дилетантски, представата за здравословно излиза от уравнението на вкусното, или не се поднася красиво.

Всичко, което Патрисия Кутюр мисли за храната, се вижда в нейния ресторант Cru.
Веднъж прекрачил прага на не голямото, но стилно помещение, човек се пренася в съвременната артистична Северна Америка. От снимките по стените, небоядисаното парче стена, списанията на френски и английски, черните дъски, на които с тебешир се изписва менюто, кутиите с френски чайове... Сливането на културите е постигнало  хармония, от която по-хармонично май няма накъде.

На фона на всичко това голямата изненада е перфектният български на Патрисия. Тази  лъчезарна жена със стил, който съчетава френски шик с канадска непринуденост, изглежда е от хората, които не обичат само да преминават през местата в своя живот.

На 17 г заминава от дома си и почти няма място на картата на Квебек, където да не е била поне за малко. Влиза в професионалния ресторантски бизнес още на 14 години като сервитьорка в ресторанта на един хотел, а до 27-ия й рожден ден няма нещо в тази сфера, което да не е правила. "Най-много обичам контакта с хората, това е най-хубавото в тази професия."

След като изтича договорът й с IFAG, Патрисия остава в София, защото е вече омъжена, но намирането на работа се оказва проблем. Работи две години във Френския културен институт, след това започва да се занимава с дизайн и постепенно се появява идеята за собствен ресторант. Докато обаче още се чуди как това може да се случи, Диана Бояджиева се обръща към нея за дизайна на новия ресторант, който се готви да отвори след "Пасторант". "С Диана се познаваме, откакто се помня тук." Няколко седмици по-късно двете заедно отваря CRU. Концепцията е изцяло тяхна, всичко, което искат, до най-малката частица, се намества от самосебе си.

"Разбира се, има моменти, в които си казвам, че повече няма да стъпя отново в ресторант. Но минават. Съпругът ми много ме подкрепя, много е горд с мен" и затова продължава право напред.

"По това време всеки ден обядвах в Brasserie и от самото начало занех, че само Джун Йошида може да разбере какво искаме за CRU." Освен Джун, към CRU се присъединява и Деница Дойчева. "Когато с Диана си харесаме нещо, го разказваме на Деница и тя го прави много по-добре, отколкото очакваме в повечето случаи. Странно е, че за жените е много трудно да си намерят място в тази професия."
Освен писането, вечерите, в които приятели й идват на гости, също й липсват, но по-малко. "Имам хиляди бележки с рецепти в едно чекмедже. Някои намериха приложение тук, в CRU."

Много обича салати и приготвянето им често е импровизация на вече съществуващи рецепти. Като тази с фенел и портокали, или авокадо със скариди. Интерпретацията на мусаката е другата й слабост. "В Квебек го наричаме китайски пастет, слагаме пюре от царевица, месо, картофи и солени билки от долното течение на река Сен Лоран." А за десерт обича да приготвя кръмбъл от круши и ябълки. За вкуса си към виното казва, че е изцяло американското виждане по въпроса. Предпочита шабли.
"Не мога да се удържа пред порция пържени картофи с кетчуп. Не бих си купила, но ако са пред мен, не оставам безучастна." Към списъка с нещата, които й липсват от Канада, са широките тротоари и улици.  Другата й слабост, която споделя с Мадлен на Пруст, са желираните бонбони, които обича още от дете. Едва ли би им обърнала внимание, ако се намираха на една ръка разстояние, но сега са се превърнали в нещо като ритуал всеки път, когато се върне в Монреал. Отива право в първия супермаркет и се пренася в детството с пълни шепи, буквално.

Но след прекараното студено лято там, погледът на Патрисия е обърнат към това, което предстои да се промени в CRU. Като да намери място, където да се отглеждат цветя, които да се включат в менюто и един особен вид коприва, от която да се получава сок. Решението на тези въпроси не е от лесните, но така или иначе няма да стане тази вечер. Сега е време да поеме по тротоарите между старите софийски кооперации към дома.

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Anonymous
    Jivka-jivech_bulgarie.777@abv.bg
    12, 26, 06 Януари 2011, 12:26

    Много се радвам за Патрисия и за това,което прави.Аз пък бих я научила на добър български език,ако това не я обижда.Занимавам се точно с това-преподавам по български език

    !

Реклама »