Все повече се говори за това как начинът, по който се храним, влияе не само на физическото ни здраве, но и на емоционалното и психичното състояние.
Всъщност това се дължи на връзката между червата и мозъка, известна като "ос на червата и мозъка", която показва, че здравето на червата може да повлияе на настроението, стреса и дори когнитивните функции.
Ферментациите от своя страна, играят важна роля в психичното здраве, като подпомагат баланса на микрофлората в червата.
Разговаряме с Михаела Белорешка - здравен психолог и нутриционист за връзката между осъзнатото хранене, ферментациите и психологията.

През последните 8 години Михаела помага на хора и организации да подобрят физическото и психичното си здраве чрез кулинарни курсове, лекции, обучения и практически семинари за здравословно хранене и начин на живот.

Как ферментиралите храни влияят на психичното здраве и хранителните
навици? Смяташ ли, че те могат да подкрепят баланса между тялото и ума?
Потвърдено е от множество проучвания, че хранителният прием влияе
върху настроението и психичното функциониране, като връзката е
двупосочна, тоест и психичното състояние влияе върху хранителните
избори. Нутриционалната психология изследва именно тези връзки и в
последните години откритията в тази област насочват към все по-
важната роля на балансирания, пълноценен и богат на растителни храни
хранителен режим.
2. Има ли връзка между консумацията на ферментирали продукти и здравето на
чревния микробиом? Как това се отразява на емоционалното и психично
състояние?
Да, основният път да се случи тази двупосочна връзка е през оста мозък-
черва, която се опосредства от чревния микробиом. Това взаимодействие е
основният механизъм на влияние, за който знаем и ще узнаваме все повече
вбъдеще. В едно от клиничните изпитвания консумацията на ферментирали
храни води до подобрения в чревния микробиом и намаляване на
възпалението в тялото. Посредством тези промени добрите бактерии
отделят различни изходни вещества, чрез които комуникират с
автономната нервна система, хормоналната и имунната системаи,
генната експресия и различни мозъчни структури. Тези промени се
отразяват и в психичното функциониране, настроенито, апетита и
хранителното поведение.
3. Какви малки промени могат да въведат хората в своите ежедневни навици, за
да преминат към по-балансиран и здравословен начин на хранене, ако вече са
свикнали със стандартни диети, базирани на месо и преработени храни?
Най-простото и според мен лесно нещо е да се въведат овече растителни
храни в менюто. Резултатите от скорошно клинично изпитване
установява, че дори само добавянето на повече растителни храни и фибри в
менюто стимулира размножаването и процъфтяването на разнообразието
от благотворно микроорганизми в червата. Като под растителни храни се
има предвид не са мо зеленчуци и плодове, но също пълнозърнести храни,
бобови храни, ядки и подправки. Така че целенасоченото включване на

растителни храни в менюто е ключово за здравето на чревния микробиом, а
освен това е чудесен начин на разширим и разнообразим менюто.

4. Смяташ ли, че нарастващият интерес към ферментацията и устойчивото хранене
променя отношението на хората към храната като цяло?
Да, осведомеността за ползите от ферментиралите храни е ключова и
затова на обученията ми често говоря за тях, провеждам птактически
кулинарни курсове и подкрепям хората да пробват и развият това умение,
което ще им служи цял живот! Радвам се да видя и че доста малки и големи
бизнеси в хранителната индустрия припознават идеята за връщането на
ферментацията и я включват в менютата и продуктите си. Тяхната роля е
много важна за изграждане (или възраждане) на културата на хранене на
българите към по-здравословно и устойчиво хранене.
5. Какви са психологическите предизвикателства, свързани с въвеждането на по-
устойчиви и растителни алтернативи, като тези, създавани чрез ферментация, в
диетата на хората?
Основните трудности на хората са свързани с липсата на време, знания,
умения и достъп до качествени продукти. Липсва им структура и
приоритизация в изграждането на хранителен модел. В момента
пространството около нас - и физическото, и дигиталното - е замърсено
от много и противоречива информация, която обърква и обезкуражава
хората. От друга страна повечето от нас живеем в обезогенна среда,
богата на преработени продукти и бедна на достъпни възможности за
здравословно хранене. Всички тези психосоциални фактори влияян на
хранителните ни избори и поведения.
6. Виждаш ли роля на алтернативните протеини и ферментиралите продукти в
преодоляването на хранителни разстройства или неразположения, като
емоционално хранене или склонност към преяждане?
Разстройствата на храненето са многофакторно детерминирани и е важно
да се разглеждат комплексно. От гледна точка на хранително поведение
обаче, имаме доказателства, че чревния микробиом има връзка с хранителни
модели като преяждане, заради нарушаването на сигналите за ситост и
глад, което от своя страна може да доведе до развитие на наднормено
тегло и множество физически проблеми. Преминаването към балансирано и
пълноценно хранене би могло да повлияе тези модели и дс регулира

хранителното поведение към по-здравословно, а оттам и да предотврати
развитието на различни заболявания.

7. Как можем да образоваме хората за ползите от ферментацията и
алтернативните протеини, така че те да не ги възприемат като нещо
"екзотично" или "трудно достъпно"?
Когато говорим на техния език и най-вече когато ги подкрепим да опитат.
За мен винаги това е било най-ефективния начин - въвличането на хората и
изграждането на дългосрочни умения - това връща силата и
отговорността в техни ръце и поощрява развиването на увереност в
способността за грижа за собственото им ментално и физическо здраве и
благополучие.