Статията е част от летния брой на сп. Бакхус, посветен на Балканите, който може да бъде намерен на любимите ни места, както и ТУК.

С осем думи, изречени със скептичен тон, започна всичко, за което четете днес.

"Е, как ще гледаш люти чушки на балкона?"

Наскоро бях заживяла в ателие в столичен квартал, а през прозорците си и до днес виждам само още прозорци, антени, простори, полилеи и съседи по гащи. И понеже терминът "градско градинарство" все още не бе така претенциозно модерен, преобладаващата растителност на отсрещните тераси бе класическо соц мушкато. Не точно идилия за прохождащ ботаник.
Аз съм Инка в градинка (Instagram: @inka_v_gradinka) и ето какво научих с упорито любопитство към зеленинките.

Няма такова нещо като "няма място"

Тъй като градското градинарство съвсем не е откритие на пандемичните хипстъри, разположението в пространството зависи единствено от въображение и проучване. На тема място: един от интересните ми експерименти е "висящото" отглеждане на зеленчуци, като в моя случай това са чери домати и люти чушки (upside-down, topsy-turvy). Вертикалният похват нашумява в края на 90-те, след като Кати Морис (казах аз, все едно се познаваме, но всъщност няма друга информация за нея освен следващата) успява да намери начин да оглежда зеленчуци във въздуха, избягвайки вредители и спестявайки доста място. Благодарение на Кати по цял свят поколения аматьори с малки тераси пестим място.






След монтаж на 3 куки на тавана се сдобих с висящи чувалчета саксии с обем по 10 литра, с по 6 растения във всяка от тях - чери домати, люти чушки кайен и халапеньо. Подобни саксии са съвсем постижими за домашна импровизация от кофа, туба, шишета, бризентово чувалче. Тази година за пръв път ще опитам и модулни саксии за вертикална градина (ако ви е любопитно, разгледайте в Instagram на @minigarden.bg).

Рецепта за начинаещи градинари и за търпение

За разлика от вендинг машините и казването на глупости на глас, урбанистичната ботаника няма да даде резултати веднага. Търпението тук е нещо като градинарския еквивалент на предварително загрятата на 200 градуса фурна в кулинарните рецепти - то е първото, което трябва да направим, а всъщност се сещаме за него едва когато вече сме се ядосали, че резултатите не са навреме.
И по стар писателски обичай, за да завършим кръговата композиция и примера с готвенето, ще е правилно да припомня, че и тук рецептите са безброй, но ето важните неща, които да ви ориентират в началото.
1. Какво ще отглеждате: цветя, билки и подправки, зеленчуци? Това решете на базата на светлината, с която разполагате - обърнете внимание на слънчевите часове на деня в бъдещата градина.




2. Проучете до каква дълбочина се развиват корените на избраните растения - от това ще зависят подходящите саксии и няма да се налага да ги пресаждате истерично като мен абсолютно всяка година. Жокер: саксия - има дупки на дъното за изтичане на водата, кашпа - няма дупки и служи за красота.
3. Сезонът на засяването на семената започва за повечето между януари и март, когато се прави разсад. Семенцата се посаждат в малки съдове/форми/кофички, които се покриват с прозрачно фолио или найлон със саморъчно направени дупчици, за да не мухляса цялото творение. Надпишете ги! Знам, че си мислите, че ще ги запомните. Няма. Надпишете кое къде сте посадили.



4. Можете да си вземете и готови разсади, но винаги ги заделяйте настрана от други растения за няколко дни, тъй като всяка почва си идва с буболечките.
5. Като казахме почва, предлагат се готови пакети с различен състав за специфичните нужди. Моят съвет е винаги да използвате качествена почва, защото, както споменах, може да носи различни гадинки. Един от интернетските съвети е да изпечете пръстта във фурна преди ползване, но моя милост e просто твърде мързелива за това. Моите растения оцеляха без "печена" почва, вероятно и вашите ще се справят.
6. Разсадите са още много млади - пазете ги от изстиване. В периода около април или май те вече нямат търпение да са в нова саксия. Но аз изчаквам да ги изнеса на балкона, докато температурите през нощта не стигнат поне 10 градуса. Иначе са "чао".
7. Време за пресаждане е и имате саксия, камъчета (да, те също се продават) за дренаж на дъното ѝ и хубава почва. След посаждането поливате добре, потупвате се по рамото за добре свършената работа и вероятно пиете нещо за кръста, защото това отнема много повече време в навеждане и вдигане на неща, отколкото изглежда на пръв поглед. Всъщност пийте и нещо за удоволствие - из сайта на Бакхус ще намерите достатъчно идеи.



8. Дяволът е в детайлите, когато става дума за поливането, и препоръчвам да обърнете внимание и на това, когато избирате китките за градината. Ако ги преполеете, ще загинат, ако не ги полеете навреме - ще драматизират. Аз чакам пръстта отгоре да е видимо суха, обичайно на 2-3 дни. Не се престаравайте, тъй като неканените насекоми обожават непрекъснато подгизнала саксия.
9. Както вече се досещате, тангото тук е именно с буболечките - могат да съсипят всичко за една нощ. Най-чести и досадни са мушиците, прилични на винарки, а подправките са много сочни за листните въшки. Понякога ще имат листни въшки и белокрилки, и трепсове, и лъжещитоносни въшки, и други буболечки. Има градинари, които пускат калинки в градината да замезват с листни въшки. Това е цяла огромна тема - има домашни съвети, има и препарати, но най-вече има Google.

Всичко и смело!

Търсейки непрекъснато идеи за събиране на повече растения, откривам изключително очарователния свят на зеленинките на другите ентусиасти. Техните опит и идеи може да са ви от помощ, ако сте склонни да приемете съвет от социалните мрежи.
За домашното отглеждане на подправки и зеленчуци има огромно изобилие от статии, книги, видеа, блогове, Instagram и TikTok канали и групи, затова ако все пак се престрашите, скачайте в храстите на информацията. Ето и някои български укротители на зеленини, които следвам с огромен интерес в Instagram:
- @i_grow_lemons
- @tsvetinthegargen
- @gradinatanarobi
- @Ivan_gardening_life
- @urbangardening_sofia

* Когато Инка не е в градинка, е писател, журналист и маркетинг паникьор. Слуша плочи, има дакел и кара кифленска червена кола.

Статията е част от летния брой на сп. Бакхус, посветен на Балканите, който може да бъде намерен на любимите ни места, както и ТУК.