След зеленото на матча, шамфъстъка и авокадото, "Инстаграм" откри нов цвят - лилавото на убе. Зад екзотичното име стои вид ямс (Dioscorea alata) - кореноплоден зеленчук, традиционен за филипинската кухня от хилядолетия. Неговата грудка може да бъде кръгла, цилиндрична или неправилна, а наситеният виолетов нюанс идва от антоцианините - пигменти с доказан благотворен ефект върху когнитивните и двигателните функции.
Убе е богат на витамини А, С и Е, калий и антиоксиданти, които според изследвания на Университета в Канзас предпазват ДНК от увреждане и намаляват риска от сърдечносъдови заболявания и някои видове рак. Освен това стимулира развитието на пробиотични бактерии в организма.
Често го бъркат с таро (у нас познато като трилистник), но двата зеленчука са от различни семейства. При убе сърцевината е ярколилава, покрита със сиво-кафява кора, докато при таро е бяла с кафяви или лилави петънца. Самият убе има различни сортове - kinampay, sampero, zambal, mindoro - всеки със свой вкус и аромат. Най-ценен е kinampay от остров Бохол, известен като "Кралицата на филипинския ямс" заради наситения си цвят и ванилово-ядкови нотки.
Във филипинската кухня убе се използва основно за десерти заради естествената си сладост, докато таро често влиза в солени ястия като laing и sinigang. Лилавото доминира сергиите за улична храна в Манила, където се среща в комбинации както с местни продукти, така и с вкусове, донесени от испански, американски и японски влияния. Иконичният десерт halo-halo например съчетава крем карамел, тапиока, джакфрут, сиропирани плодове, сладолед и задължително - убе халая, конфитюр от убе.
Убе халая е и домашна традиция. Зеленчукът се вари, пюрира и се готви бавно с подсладено мляко и масло, докато стане плътен крем. В миналото се е използвало мляко от карабао (воден бивол), а след американското влияние - кондензирано мляко, което улеснява приготвянето. Тъкмо продължителното бъркане на сместа около огнището се смята за ритуал, който събира поколенията.

Историята на убе е по-дълбока от модерните му проявления в сладоледи, донъти, чийзкейкове или млечни шейкове. Археологически находки на остров Палаван свидетелстват за употребата му още около 11 000 г. пр. Хр. През вековете често е бил средство за оцеляване - в сухи периоди е оставал единствената култура, спасила цели общности от глад. Ето защо и до днес на Филипините убе се почита почти като божество - ако падне на земята, трябва да бъде целунат в знак на извинение. Дори се споменава в химна на Бохол.
На Запад убе се възприема като ефектна багра за сладкиши, но за филипинците той е символ на култура и идентичност. Въпреки че често трудно отстояват "патент" за традиционни храни, местните настояват: убе е повече от тенденция - той е част от тяхната душа.