Меланхоличен и със строго северно излъчване, този паметник на ранна индустриална Европа не само е разхлаждащ, но е и чудесен образец на естетиката на "индустриалната археология".

Неокласическият комплекс, една от най-изненадващите забележителности на белгийска Валония, изниква в началото на XIX в като социален експеримент. През 1910 г. Анри де Жорж купува намиращата се в района мина и воден от смесица от бизнес интереси и алтруизъм, се заема с развиването на мащабен, нечувано дързък за времето си урбанистичен проект. След като попада на обещаващо находище на въглища, той решава да задържи работниците си, като им построи цял град. Това, което прави, прилича на демо версия на SimCity, само че се случва наяве и преди близо 200 години.

Две просторни открити пространства са заобиколени от ателиета, офиси, жилища за администраторите, известни като "Замъка де Жорж". Появяват се магазини, конюшни, работни помещения за инженерите, училище, библиотека, обществена баня, салон за танци и болница. Най-съществена обаче е подмяната на старата спалня на работниците с 440 самостоятелни семейни къщи, всяка от които - с градинка отпред, в обичайния за тази част на Европа градски стил.

Миньорите потъват в нечуван за работници разкош и в продължение на около две десетилетия социалният експеримент изглежда, че работи - мината на Де Жорж преуспява, и през 1827 г. той дори започва да строи машиностроителен цех. Утопичният му опит обаче се сгромолясва шумно през 1830 г. заедно с Юлската революция във Франция. Като водещ индустриален комплекс Гран Орну е сред първите, засегнати от протестните действия на организираните работнически движения. Недоволството нараства до такава степен, че при един от бунтовете всичко във фабриките е потрошено и Де Жорж се спасява от линчуване само като се заключва в едно добре оградено помещение при входа на завода.

Така или иначе мината  надживява собственика си - предприемачът умира при епидемия от холера през 1832 г., докато в Гран Орну работят 1500 души. Това, на което тя не успява да устои, се оказва Европейската общност за въглища и стомана - през 1954 г. индустрията е закрита заради наложените от организацията ограничения.

Новото битие на Гран Орну - като пространство за модерен дизайн - започва през 1970-те. Тогава местен архитект започва да реставрира разпадащото се селище и да го използва за архитектурни ателиета.

Днес мястото е собственост на провинция Ено и от 2002 е музей за модерно изкуство, известен с абревиатурата MAC's. Временните изложби обикновенно представят тенденциите в интериорния дизайн и често са освежаващо допълнение към сюрреално празните останки на Гран Орну.

Как да стигнете Гран Орну е на 13 км западно от Монс и на 77 км югозападно от Брюксел. Повечето от пътя минава по магистрали и от столицата на Белгия се стига за час, ако няма големи задръствания. Точният адрес е Rue Sainte Louise 82, Boussu 7301, +32 65 770712. Музеят е отворен всеки ден без понеделник от 10 до 6.

Къде да ядете В музея има семпла и абсолютно забележителна кафетерия, която предлага четири-пет ястия, написани на черна дъска, всяко от които се помни дълго. В топло време може да се обядва и на маси на открито, в тишината на меланхоличния комплекс.

Къде да отседнете Към Гран Орну няма хотел, но ако ви се иска да останете назад във времето, в което музеят ви е пренесъл, опитайте тризвездния Château Saint Jean, Des Masnuy 261 B - 7050 Masnuy Saint Jean - заобиколен с гора замък от XIX век (стаи от 90 евро). Друг добър, и по-евтин, вариант е Hotel St James, Place de Flandre, 8 B - 7000 Mons (стаи от 66 евро).