С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Места

О! Ернани

текст и фотография Нева Мичева
13 Октомври 2010, 14:34
Share Tweet Pin it Share

Баската страна, 19 000 жители, овощни градини, каменни къщи, внушителна църква, посветена на Йоан Кръстител, и тридневни веселби по Еньовден с пиршества и "танц на лисицата": Ернани. Първото споменаване на името му е в документ от 1014 г., в който се говори и за неговите ябълкови насаждения. Още оттогава градчето се слави с ябълковото си вино – сидра на испански, сагардо на баски, сайдър на английски (от латинския глагол за опивам, замайвам). Затова и препоръките за посещението му са свързани с ябълките: идете през май, казват от местното туристическо бюро, защото тогава те цъфтят; през септември, за да ги видите отрупани с плод; през октомври, когато пресите изстискват сока им и се носи сладостен аромат. А от февруари до края на май е класическото време за тур през сидрериите: плащате за чаша, зареждате се пред огромните дъбови бъчви и при вика "Чоч!" (txotx е чеп на баски) протягате ръка пред тънката биеща струя, пълните и пиете колкото искате, градусите са малко. Дори от бутилка сайдърът задължително се налива от разстояние: майсторите вдигат високо едната си ръка и сипват в ниско пуснатата друга, за да може стипчиво-киселата жълта течност да задиша и на повърхността й да се образува тънък слой от ситни мехурчета. Мястото, където официално се открива сезонът на новото ябълково вино, се нарича Астигарага, намира се на броени километри от Ернани, от другата страна на река Урумея, и разполага с музей на сайдъра (www.sagardoetxea.com). А Усурбил е третото градче в района със специална роля в производството и дегустацията на ябълково вино: най-добрият вариант за посещение на зоната е да отседнете в по-големия и туристически Сан Себастиан и да обикаляте из Ернани, Астигарага и Усурбил с кола.

Любопитен детайл: международната си известност името на Ернани добива по съвсем косвен начин. През 1830 г. Виктор Юго завършва пиеса с това заглавие – в нея Ернани е главният герой, разбойник и трагичен образ, кръстен така заради спомена от детството на Юго за пребиваването му в баското градче. През 1844 г. е премиерата на операта на Джузепе Верди със същия сюжет, с тази разлика, че в нея Ернани загива не от отрова, а от кинжал. Българската връзка: един от легендарните записи на "Ернани" е с Пласидо Доминго като разбойника, Райна Кабаиванска като неговата любима и Николай Гяуров като злодея съперник.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ

Чилида леку

В мач през 1943 г. Едуардо Чилида, вратар на Реал Сосиедад от Сан Себастиан, пострадва лошо в сблъсък с друг играч. Налага му се да смени професията: става скулптор и се прочува с огромните си пластики от желязо – абстрактни, вдъхновени, ръждиви. В периферията на Ернани е т.нар. "Пространство Чилида", Chillida-Leku – музей на открито, чиито осеяни със скулптури морави заслужават много бавна разходка (през предстоящия сезон е отворен до 15 часà всеки ден без вторник, www.museochillidaleku.com).

Типичният баски площад

"Фронтон", беседка за неделния оркестър, бар и хвърлящи дебела сянка дървета досами църквата – това е типичният център на баските градчета. Този в Ернани е като по учебник, а на "фронтона" (боядисана в зелено Г-образна стена) можете да видите хора от всички поколения да играят на "баска топка".

Камино де Сантяго

"Пътят до Сантяго" е деветвековен пилигримски маршрут, изключително важен не само за вярващите християни, но и за всеки уважаващ себе си пътешественик. Класическата му версия започва във Франция и завършва в катедралата на галисийския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на Яков Зеведеев, но самият преход – пеша или на колело – се прави през какви ли не разклонения на основната траектория. В едно от тях, участъка от Ирун до Бургос, се пада и Ернани, така че през лятото можете не само да срещнете поклонници от всички страни, но и да се присъедините към тях.

  • снимка: Нева Мичева



Как да стигнете?

Ернани е на 20 минути път с градския транспорт от центъра на Сан Себастиан, аристократичния курорт в Бискайския залив, който на свой ред е на час път с автобус от Билбао, града с голямото летище и големия музей "Гугенхайм" (с влаковете на Еускотрен оттам до Сан Себастиан ще стигнете за два часа и половина, но далеч по-живописно). Най-удобно е да посетите Ернани, ако и без това сте в района. Ако не сте – най-разумният вариант е от София да се доберете с евтини самолетни компании като Wizz air, Easy jet или German wings до някой от големите градове "разпределители", откъдето да се придвижите до Билбао (www.flylowcostairlines.org). Всички спирки по пътя си заслужават.

Къде да отседнете?

В Сан Себастиан има огромен избор на хотели, хостели и пансиони www.sansebastianturismo.com. За преспиване в Ернани: www.turismoa.euskadi.net.

Къде да ядете?

В Ернани, в духа на баския култ към доброто хранене, въпросът е какво, не къде. С ябълковото вино вървят орехи и прочутото овче сирене от Идиасàбал, което на свой ред е особено вкусно в компанията на мембрильо – тъмночервено блокче дюлев мармалад. Други възможни комбинации със сайдър са риба треска (bacalao) с печени чушки, омлет с риба треска, бифтек.

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Anonymous
    IlRey
    20, 48, 10 Ноември 2010, 20:48

    поздравления за статията, мн е точна, а за бъдещите посетители пробвайте всичко описано в статията;
    Сан Себастиян е наистина невероятно красив и с уникална атмосфера

    !

Реклама »