С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Места

Алмерийски часопис

Нева Мичева
20 Декември 2012, 13:16
Share Tweet Pin it Share

7.00  Ранният автобус от Мохàкар за Алмерùя отключва стар спомен от Севиля – как пристигаме призори, поемаме бавно към пансиона, развеселено соча три момчета, които се суетят пред една кола - "виж, толкова са на градус, че не могат да си нацелят ключалката", а Алехандро отговаря "дай да забързаме, крадат я". Севиля, Гранада, Кордоба или дори Кадис и Малага – това са градовете, които човек посещава, когато ходи в Андалусия, необуздания Юг на Испания, люлка на фламенкото и синоним на жега, хаос и страст. Нищо че е главен град на една от осемте андалусийски провинции, Алмерия си остава скромната малка сестра в тази колоритна фамилия. А Ryan air, Easy jet, Vueling и другите евтини компании изсипват на летището й туристически маси, които я ползват само за транзитна спирка към курортите.

8.30 - 09.15 Най-забележителното по пътя са причудливите сивкави форми на Пустинята на Табернас. А най-забележителното сред тези форми са трите тематични парка, посветени на спагети уестърните: "Мини-Холивуд", "Уестърн Леоне" и "Форт Браво". Тук, главно през 60-те и 70-те, са снимани десетки филми, сред които някои култови като "Добрият, лошият и злият" и "Имало едно време на Запад" на Серджо Леоне. Но не само тогава и не само каубойски, "Лорънс Арабски" и "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" също са на този фон. Това, което е останало от някогашните бутафорни градчета (сериозно ли мярвам вигвами?), е допълнено и разкрасено за туристи, склонни да платят вход, за да пояздят кон под наем, да се снимат с шерифска значка, да седнат в салууна до някой ужкимски трапер и да ометат порция кюфтета за 8.50 евро или (нали сме в Андалусия) да се насърбат с гаспачо за 6.

9.30 Пристигане в Алмерия. Чиято история в две думи е следната: основана е през Х век от маврите и процъфтява като пристанище от първостепенна важност под тяхно управление; бедства от ХV до ХIХ век като част от католическа Испания; заема твърда републиканска позиция в Гражданската война през 30-те, вследствие на което е мачкана и ограничавана от диктатора Франко чак до 70-те, когато живва покрай развитието на инфраструктурата, производството на зеленчуците "под найлон" (25 000 хектара изкуствено поливани и пазени на завет насаждения) и туризма.

10.00 Тук има около 200 000 жители и 320 слънчеви дни в годината. Чувствам се привилегирована по особен начин: нацелвам един от най-лошите дни и пет-шест от най-добрите жители – всеки, когото помоля да ме упъти, се оказва усмихнат и готов да ме заведе лично. Мястото е чисто, приветливо и с множество модерни и арт елементи, което на пръв поглед никак не напомня за прашното, запуснато великолепие – с елементи на бедност и на риск – в Севиля и Кадис, нито за сериозните туристически изкривявания на Гранада.
 
10.15 "La dulce alianza" ("Сладък съюз") е алмерийската Сладкарница на сладкарниците: стари традиции и верни клиенти, ред малки салончета с очарователна атмосфера, 2.90 евро за кафе с мляко и сладкиш право от фурната. Оглеждам се за неща с шикозни имена, които съм си набелязала предварително: "пияна торта на отците миними от Вера" например. Не, отговарят ми, опитайте кордиал и румба от нашите специалитети, милохас, медиас лунас и гласеадо от алмерийските. Несложни рецепти, пресни сладкиши с анасонов аромат, тиквени "стърготинки", стафиди, целувки. "La dulce alianza" е на номер 8 на "Пасео де Алмерия" – стъргалото в стария център (за разлика от крайбрежното стъргало – "Пасео маритимо", успоредно на дългия чуден плаж). 

11.00
В централните хали (срещу розовото здание на театъра "Аполо") всичко е подредено като на картинка. Оглеждам се за прочутото грозде от Оанес, но това през април е изгубена кауза. В големи количества намирам сладки японски мушмули с деликатна стипчива нотка, щайги с безвкусни ягоди, много местни фурми и банани. Любимата тук бакла е по евро килото: отваряш свежите шушулки и хрупаш сочни зърна, както си крачиш по улицата.

11.30 Не ми е ден за музеи: арт центърът CAMA и андалуският фотографски център са затворени за смяна на изложбите в тях; музеят на сеизмологията е твърде далеч, този на зехтина е отскоро закрит, а вратата на елегантната сграда на археологическия е на място, на което не ми хрумва да я потърся. Къщата на киното (висока фетишистка стойност заради преспивалите в нея Юл Бринер, Джон Ленън и др.) отваря само за обиколка с гид, за каквато не съм се записала предварително; по същата причина пропускам и посещението на противобомбените убежища – по време на Гражданската война градът е бомбардиран свирепо, та си прави 4 км подземни коридори, в които побира 40 000 души...

11.35 На 50 метра от убежищата са Алхибес – някогашните мавритански цистерни, в които от извор на 65 км разстояние по специален водопровод постъпвали стотици хиляди литри вода за нуждите на целия град. В момента са изложбени зали: достъпът до тях е свободен с изключение на определени вечери, в които ги ползва само Братството на таранто. Таранто е един от множеството стилове фламенко, родствен на фандангото, а Братството е затворената група от потомци на приятелите, които преди 50 години започват да стопанисват западащите тогава цистерни и да ги използват за частни фламенко концерти (на които и досега не се допускат външни хора).

12.45 Край импозантната катедрала екскурзоводка обяснява: "В Алмерия са снимани над 500 филма... Когато ето точно тук в "Патън" трябва да се появи група гайдари, американският екип се вижда в чудо – къде ти едри светли мъжаги сред местното население? И изведнъж ги осенява! Събират статисти сред летовниците чужденци..." Алмерия си обича филмовото минало: тук и там се виждат табели – "Сега се намирате на мястото на ключова сцена от "Конан Варварина" ("За шепа динамит", "Изчезналият отряд"). Личи, че си обича и растителността – разнообразна, добре поддържана, красиво подстригана, надлежно снабдена с кръгли табелчици с името. 

13.10 Отбивам се в квартален бар да питам за чериган, поиспанченото sheriff’s gun – колкото местен сандвич, толкова и мил спомен от кинаджийските времена на града. Барманът се смее: продълговато парче хляб с каквото си харесаш отгоре – не чакай нищо специално. Малко по-нататък – нещо специално, което не съм чакала: релефът на свети Валентин на площад "Кампоамор". Поставен е там през 2010 г. заради легендата, че мощите на светеца по някое време са почивали в градската катедрала – за три години кръглото ограждение около него е обрасло с катинари, на които двойки са написали имената си (мода от последните години – светилища от десетки катинари, заключили нечия любов, вече има по цял свят, най-често по мостове, но рядко на толкова уместно място). 

13.45 Навсякъде – малки и големи индàло: стилизирана фигура на човек с вдигнати ръце, а над тях – дъга. Или мост. Или небосвод. Или това е просто танц. Най-старият е открит в една пещера именно в алмерийската провинция: скална рисунка от каменно-медната епоха. Казват, че за да действа като талисман, индало трябва да ти е подарен. Хората го рисуват или окачват до входните си врати – Алмерия е пълна с него.

14.10 Заричам се следващия път да взема автобуса и да ида за няколко часа в Сан Хосе: 245 жители, от които 55% – пришълци. Сан Хосе се намира в резервата Кабо де Гата и от него може да се стигне до едни от най-впечатляващите плажове не само в Андалусия: Плажът на генуезците и залива Монсул. По източния бряг на Испания рядко се случва крайбрежието да е такова: нито презастроено, нито свръхексплоатирано. Мохакар, откъдето идвам, е типичен лош пример – старата му част е прелестно бяло градче, кацнало сред възвишения, някогашно убежище на артисти и писатели. Останалото са километри плажна ивица, обточена със стотици хотели и туристически магазинчета.

14.45 Петима от петима запитани в различни места и моменти на въпроса "какво да ям в Алмерия" ми отговарят първо с "Риба на скара!", а после със "Сепия!". Както става ясно, храната в града прилича на обитателите си. Безискусно, прямо, радостно изживяване: от морето – на трапезата с минимум вмешателства. Списъкът ми с очаквания включва и по-сложни локални рецепти: гурульос ("фитилчета" от тесто с шафран, използвани вместо фиде или ориз в месна супа), сопа моруна (супа с телешка/агнешка кайма, леща и зеленчуци) и оля де триго (чорба от няколко вида месо, жито, нахут и резене за аромат). Включва и задължителни места за обяд – рибния "Entremares", класическия алмерийски "Quinto toro".

15.00 Аз обаче в крайна сметка се озовавам в горещо препоръчаното ми крайбрежно капанче Kiosco Las Olas ("Вълните") и си поръчвам "каквото ви е най-вкусно от най-типичното". Четири малки порции –  с първите две се засищам, вторите две са за апетита, който идва с яденето: caballa a la plancha (скумрия на скара), jibia (две малки пълни с мастило сепийки), boquerones (ситни пържени хамсийки), допълнени с мигас (букв. трохи – от грис, запържен с чесън и толкова зехтин, че въобще не се усеща) и паеля с морски дарове. Цената е 5 евро с водата. Откъде купувате тази фантастична риба – питам. От съседния площад "Павия": там е рибният пазар и сутрин е чудно зрелище.

16.00 Време за Алкасаба. След Аламбра (червената крепост) в Гранада, Алкасаба (цитаделата) в Алмерия (наблюдателницата) е най-голямата мавританска цитадела в Испания. Арабите са властвали тук седем века и освен в ред великолепни постройки и малки инфраструктурни чудеса са оставали следа и в езика. Почти всички думи, които започват с ал- са арабски: albahaca (босилек), almíbar (сироп), alquitrán (катран). Тайфа, названието на всяко от малките кралства, на които е била раздробена по-голямата част от сегашните Испания и Португалия, е същата дума, която ние сме усвоили за група, шайка. А името на мохама, прочутата андалусийска пастърма от риба тон, всъщност идва от добре познатата ни арабска дума мушама.

17.00
На излизане от Алкасаба – градини, водоскоци, петли и камбани в далечината, дивно спокойствие – разпитвам момчето на информацията, докато снимам Алмедина, живописния квартал току под крепостните стени. Колко градинари работят по този разкош? Двама. А при такива високи стени няма ли самоубийства? Не, не, смее се. Вярно, когато някой изчезне, полицията обикновено идва със снимка и пита не сме ли го виждали, но инциденти не са ставали. Чия е огромната статуя, която се вижда на отсрещния хълм, докъдето се простират стените на Хайран (някогашен владетел на Алмерия, славянски евнух)? На Христос. А огражденията с антилопи и газели в ниското? Парк за съхранение на сахарската фауна. Да, отваря за посещения, но само след предварителна резервация.

17.30 Както всяка година, през последната седмица на август ще е алмерийският панаир – голямото честване на света Богородица Морска, покровителка на града. Сред песните, пляските, фойерверките, преплуването на пристанището, състезанията по петанк и грънчарство и несравнимото количество манилски шалове (коприна, дълги ресни и фини бродерии), едно от коронните зрелища са борбите с бикове. Единственото, което ми е симпатично в тях, е и единственото, по което коридите в Алмерия се отличават от всички други: merienda taurina. Само тук между третия и четвъртия бик се състои следобедна закуска. За този ритуал най-добрите – "Dulce alianza", "Капри" "Once de septiembre", се мобилизират и произвеждат тонове занимавки за небцето. Как така се казвате "11 септември" питам във втората сладкарница за деня. Заради едно наводнение поне сто години преди ужасните атентати в Щатите – казват ми. Това фигурки за сватбени торти ли са? Да. Може ли да снимам тази с двамата мъже? Разбира се... имахме и с две жени, но свършиха.

18.30 На връщане автобусът минава по различен маршрут. Пътувам към завзетия преди 40-ина години от английски преселници Мохакар посред безкрайни "пластмасови" полета от двете страни на шосето: под найлоните се крият безвкусните ягоди по евро и шейсет, краставици, карамфили. Има едни филми, които ти се иска да изгледаш повторно веднага след като си излязъл от салона. Мисля си за Алмерия и тя е такъв филм. 

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Profile preview
    Нефертити
    20, 35, 11 Май 2014, 20:35

    Красота!

    Предразсъдъците са за ограничените.

    ! Оценка
        +2

Най-четени статии // за Септември

Реклама »