Лапа, Рио

Рио, разбира се, има своето място, просто то не е това, което пътеводителите сочат -  мястото е El Centro. Колониална архитектура, високи постройки с офиси, исторически кафенета, театър, пристанище, модернистична катедрала, парк и манастир, стара пазарна арабско-еврейска махала, която сега е Китайски квартал.  Вкусният обяд е в един натъпкан с хора от околните офиси бюфет, скрит на втория етаж над сладкарница. Тук дори яхниите имат по-здравословен, почти привлекателен вид, скаридите търпят най-невероятни и вкусни съчетания със зеленчуци и палмовите сърца в салатата са крехки и хрупкави.
Вечерята се пропуска: случва се така, че сервитьорът още не е заявил поръчката четиридесет минути след като сме я направили, което не е кой знае каква изненада в Бразилия. Храната не се дава лесно тук. 

То и без това като култово преживяване в Рио е изплувало не вечерянето, а пиенето на кайпириня в Лапа. Няколкото преки, които се пресичат под каменните арки на стария виадукт, са пълни с чудни заведения с музика на живо: задачата на вечерта е да чуеш всички групи една след друга и да избереш сред тях – изборът е, общо взето, между самба, боса нова и джаз. 

Сядаш навън и поръчваш една кайпириня с две води  - тук тя е с такава сила, че става поносима за пиене само разредена в тази пропорция. Дори така отнема няколко часа да бъде изпита и в крайна сметка успява да направи португалския неочаквано лесен. Докато кайпиринята попива, светът се върти около теб.  Преминаващи тълпи спонтанно избухват в танци, махат с шапки, запознават се, точи се шествие от търговци на фъстъци, вестници и изплетени от палмови листа скакалци. Масите са острови в бурно море, край тях се надигат вълни от радостни хора и жени и мъже от всички поколения пригласят с цяло гърло изпълняваните кавъри.  

Храната не е нещо, което да си струва да поръчаш, дори фъстъците на преминаващия търговец са по-добре. Но хората не изглеждат разстроени от тази работа. Сигурно това са неща, с които човек може да свикне. Може би вкусът е нещо, на което може да му се направи рисет. Да му се зададе нова координатна система, в пустинята. И с нейна помощ всичко да си намери мястото наново – в току-що родения, още неизкусен свят, може би и акаражето, и оризово-бобените яхнии и дори тартарът от зелени домати и космато-калните раци биха влезли в някой квадрант с положителна стойност.  SQN 391, кулинарна поезия. Умами, което предстои да бъде покорено.

(Може да се случи, че сте фен на бразилската кухня. И ако е така, може да ви се прииска да накъсате тези страници на малки парченца и да ми ги натикате в устата. Не си правете труда! Това в Бразилия вече го ядох.) 

• 1
• 2
• 3