С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вино

Българските отбивки

Текст: Ани Коджаиванова
16 Юли 2015, 00:30
Share Tweet Pin it Share

За петнайсет години идеята за винен туризъм измина целия път от стрехите на мелнишките къщи до футуристичното, готово за полет крило на "Анжелус Естейт". Маршрути като тези през Напа Валей още няма, но виното все повече започва да интригува ценителите с мястото и хората, които го създават

Бариците сякаш греят, подредени в дълги редици пред групата посетители. Те отпиват от чашите – номер три в листата, свежо вионие. Бутилките с още четири вина чакат чинно своя ред, етикетите им дискретно проблясват в приглушената светлина на избата. Гостите слушат разказа на технолога за характеристиките на всяко едно от тях и кимат доволно. Преди това са се разходили сред красиво поддържаните лозя, минали са и през всички производствени помещения. Предстоят им вечеря и нощувка в бутиковия хотел, а на сутринта – може би забавления на открито. Или пък дълго кафе на верандата с изглед към лозята. Или пък чаша вино...
През 1999 г., когато излезе първият брой на списание "Бакхус", тази сцена беше невъзможна. Тогава понятието винен туризъм беше все още слабо познато, единици предлагаха дегустации на място, а още по-малко бяха и посещенията, предимно от малобройни групи чуждестранни туристи. От тогава до сега българските изби направиха качествен скок в жанра и макар да предстои още много работа, преди посетителите да се почувстват като пътуващите из Напа Валей герои от популярния преди няколко години филм Sideways, днес в България доста изби предлагат добри условия за винен туризъм. Някои от тях са истински архитектурни бижута и е удоволствие да ги посетиш и разгледаш. Други  привличат гости, които не просто да опитат и купят от виното им, а и при желание да прекарат там уикенда – да се настанят в луксозна хотелска част и да се отдадат на допълнителни развлечения. Трети пък търсят внимание с нещо неподражаемо или необичайно –  местоположение, добра кухня, интересна архитектура. 

ВИНЕНИЯТ ТУРИЗЪМ 
ТРЪГВА ОТ НОВИЯ СВЯТ ПРЕЗ  90-ТЕ
Може би някой би бил готов да спори, че виненият туризъм в България има корени още в комунистическо време, когато, както и днес, чуждестранни туристи изпълваха  мелнишките кръчми и се наслаждаваха на местното вино. Виненият туризъм обаче е нещо друго – то е сложен продукт, който разчита на обединените усилия на местните предприемачи – винари, ресторантьори, фермери, хотелиери, търговци, съдържатели на атракции. Тяхната задача е заедно да създадат качествено, изразяващо региона и разнообразно преживяване за туристите, по възможност тематично разкрасено и талантливо пакетирано с опаковка от добър маркетинг, така че клиентите да похарчат парите си с огромно удоволстие и да се върнат за още. 
Трябва да се отбележи, че България е малко назад в процеса, но и не чак толкова - модерната идея за винен туризъм датира от началото на 90-те години на миналия век и – може би изненадващо за мнозина – се заражда не в големите европейски винени сили, а в Новия свят. Съчетаването на винарството и туризма е успешно хрумване на производители от Австралия и Калифорния, където бизнес моделът при търговията е традиционно различен от европейския – там производителите разчитат в много голяма степен на продажби на място. Така чрез винени уикенди и турове те успяват да увеличат не само директните си продажби в избата, но и да спечелят лоялни клиенти, на които доставят вино целогодишно (т.нар. cellar to door sales). По този начин се реализира например над една трета от продукцията на повечето австралийски изби, а винарните в Напа годишно привличат близо 20 милиона туристи.
В консервативна Европа моделът е друг - посещенията с дегустации на известни винарски изби по туристическите маршрути са стара практика, но за избите това е просто добавена услуга, а не бизнес. Почти до края на миналия век винарните с прикачени към тях хотели почти не съществуват в Италия или Франция. Успехът на Новия свят в този жанр обаче не оставя безразлични европейците и в края на 90-те години почти всички значими винарски сили в света започват да развиват този нов вид туризъм. 

ОТ ГЛЪТКА НА КРАК КЪМ БУТИКОВИ АПАРТАМЕНТИ
За понятието винен туризъм у нас се чу също в края на 90-те години. И макар предприемачи и клиенти да не бяха съвсем сигурни какво точно би трябвало да представлява той, няколко изби в по-туристическите райони - като Дамяница, Лясковец, Димят и др., все пак се престрашиха да го предложат в най-безобидния му и неизискващ особени инвестиции вид – три- или петстепенни дегустации, почти на крак, с хапка сирене към всяка глътка (а понякога и без) и с бърза разходка сред бъчвите и производствената част. Последната не бе най-живописното изживяване на света, като се има предвид, че по това време "избите" все още бяха предимно винзаводи. 
В следващото десетилетие винарите бяха заети да преструктурират отрасъла, да модернизират старите изби, да инвестират в нов капацитет, да повишат качеството на продукта. И се справиха с тази задача повече от добре. Междувременно и мисълта за винен туризъм сякаш се бе загнездила в повечето от тях. Така между 2005 и 2010 г. в България бяха създадени немалко модерни, красиви и подходящи за посещения комплекси. 
Те се развиха в няколко посоки. Едни предпочетоха да заложат повече на туристическата страна на нещата и да привличат уикенд туристи – като "Старосел". Изби-явления в българското винопроизводство като "Катаржина", "Беса Вали" или "Кастра Рубра" пък решиха да отворят избите за дегустации, но без да се превръщат във ваканционни комплекси – така те държат и фокуса на гостите да е върху виното. Трети пък – като "Миролио", "Копса", "Анжелус", заложиха и на двете – качествено вино и луксозно настаняване в бутикови хотели към избите. 
Може би още не сме постигнали истинската концепция на винения туризъм и усилия трябва да се положат, най-вече за да се пречупи прочутият балкански индивидуализъм, рефлексът всеки да работи сам за себе си. Но индустрията има добър старт, поне по отношение на базата. Ето и някои от най-добрите примери в България.

  • снимка: Бакхус

Todoroff
Todoroff бе един от първите производители на вино в България, който започна да разработва модел на винения туризъм през 2007 г. С него той успя не само да даде тласък на развитието на Брестовица, където е базиран, но и да зададе тон за формулата, която включва комбинация от дегустации с вино и мезе, но също хотел, ресторант и екстра услуги – един самодостатъчен модел на развлекателен комплекс, като в случая развлечението е виното. 
Дегустациите тук могат да са на ниво непрофесионалисти или изцяло индивидуални и по-задълбочени. Естествено виното е в изобилие и в ресторанта с интернационална и традиционна родопска кухня. То е и звездата в първия по рода си в България спа център, в който процедурите са с вино и гроздови продукти.
Мнозина по-елитарно настроени биха поспорили дали това е "най-правилният" път на развитие – тъй като, макар да изглежда "виноцентричен", този модел всъщност експлоатира предимно туристическата страна на нещата – повечето посетители не са запалени винени почитатели и идват по-скоро заради туристическото изживяване. Факт е обаче, че моделът се оказа успешен за времето си, а и до днес се осъществява сполучливо и на други места. 

  • снимка: Бакхус


"Юстина"
Вила "Юстина" близо до пазарджишкото село Устина е един от добрите примери за балансиран продукт. Бутиковата изба е намерила златната среда между акцента върху доброто вино и туристическата страна на посещението в избата, като предлага възможности и за отсядане, както и за забавления, но без да изпада в разточителен лукс. 
Дегустациите тук са в три вариации. Базисният пакет включва разходка по пътя на виното и дегустация на три вина с хапки. При втория пакет вината вече са пет, а има и ВИП такъв с осем вина, част от които са сред топ продуктите на избата. По предварителна заявка могат да се подготвят дегустации с 3- и 5-степенни менюта.
В "Юстина" правят и изнесени дегустации на вината си, могат да бъдат домакин на различни мероприятия, тъй като дегустационната зала е с достатъчен капацитет и е оборудвана с необходимата техника.  
За ценителите на slow туризма избата е създала къща за гости, "Вила Юстина" - на 300 м от винарската изба - модерно обзаведена, с всички удобства, и всъщност на съвсем умерени цени. 

  • снимка: Бакхус


"Миролио"
Винарската изба на Едоардо Миролио в района на село Еленово, на 20 км от Нова Загора, е сред първите модерни и луксозни проекти в България. Винарната, открита през 2005 година, е заобиколена от хълмисти лозови масиви, естествено езеро и зелени ливади, които сами по себе си носят идеята за винен туризъм. 
По-късно се появи и луксозният хотел "Соли Инвикто" с ресторанта и дегустационната зала към него, които  допълниха концепцията за винен туризъм. Бутиковия хотел разполага с 10 стаи с индивидуално обзавеждане. Съобразително и с вкус - по модела на виенския "Сахер", кръстил апартаментите си на оперните диви от операта от другата страна на улицата, - тук стаите носят имената на различни български сортове грозде. Ресторантът предлага избор от типични ястия от българската и италианската традиционна кухня и може да се ангажира и за по-мащабни събития като сватби, фирмени партита и т.н.
Едно необичайно за винения туризъм развлечение додава характер на преживяването – възможността за риболов в местния язовир. Избата си има и малък зоопарк, така че човек може да се озове сред елени в Еленово. 
"Миролио" си партнира и с туроператора VisitSliven.com, който предлага възможности за приключения в региона. 

  • снимка: Бакхус

"Катаржина"
Откритата през 2007 г. изба в един от най-благодатните райони за отглеждане на лозя в България – Сакар, е разположена сред собствени лозя в околностите на свиленградското село Мезек, съвсем до гръцката граница. И за времето си, а и досега, тя е една от най-модерните в технологично отношение.
Едно от гигантските й предимства в евентуална надпревара за сърцата на винените туристи е недокоснатата околност, в която се намира - докато много винарни се налага да се отграждат от архитектурната и битова проза на посткомунизма с високи зидове и друг тип прегради, "Катаржина" печели изключително от отсъствието на каквито и да е постройки наоколо - в някогашната "ничия зона" на южната граница на България. Природата тук е с характерна красота - местността е хълмиста, много живописна и все още прелестно дива, с високо небе, слънце и безкрайно спокойствие. В него избата е разположила модерната си конструкция дискретно - без да го тревожи с натрапчиви вид и присъствие. 
"Катаржина" е само на няколко часа с кола от Истанбул и Гърция и по тази причина работи доста успешно с туроператори и туристически групи. С предварително обаждане предлага винен тур за индивидуални туристи из лозята и имението, с дегустация. Също може да организира обяд или вечеря в запомнящия се ресторант на избата, и да съдейства за настаняване в близките населени места или за посещения на любопитните разкопки и природни куриози наоколо - Глухите камъни, античната вила "Армира", средновековната крепост и тракийската гробница в Мезек, Перперикон, Татули т.н. 

  • снимка: Бакхус

"Кастра Рубра"
Новата изба на Телиш в село Коларово, Харманлийско, е другото архитектурно бижу на Сакар. Името Кастра Рубра - Червена крепост, идва от открирата недалеч ранновизантийска крепост, която била убежище за хората, преминаващи по Големия диагонален път (Via Diagonalis – така се нарича и една от най-успешните серии вина на избата, създадена от френския енолог Мишел Ролан).
Избата е изработена от камък и дърво в хармония с околната среда. Разполага с две приемни - дегустационна зала и стая за гости. В близост до винарната са и лозовите масиви. Екипът предлага разходка по пътя на виното и дегустации на подбрани вина в делнични дни до 5:30 следобед, а турове в извънработно време са възможни с предварителна заявка. 

  • снимка: Бакхус

"Беса Валей"
"Беса Валей" - производителят на едни от най-качествените български червени вина с бранда "Енира", е сред първите изби тип имение в България. Завършена през 2005 г., тя включва винарския комплекс "Беса Валей Уайнъри" и "Огняново Уайнъри", разположени в подножието на хълма над лозовия масив. Красивата ниска постройка е изпълнена предимно с естествени материали като камък и дърво и се слива с природата наоколо – на места буквално: вградена е в скала, която осигурява естествена изолация за отлежаването на виното.
  • снимка: Бакхус


С популяризирането на винения туризъм "Беса Валей" също започна да предлага такъв, но предпочете да го прави в по-семпъл вариант – посещения с винен тур и дегустация в избата, която не разполага с ресторант или хотелска част. Близостта й до София обаче, както и качеството на вината са достатъчна причина тя често да бъде посещавана както от чуждестранни гости, така и от български винени ентусиасти.
Турът се води от професионалните дегустатори на "Беса Валей" и представлява обзорна обиколка на комплекса с продължителност от около час - час и половина, която проследява пътя на виното от лозовия масив до избените помещения. Включва дегустация на три вина. По желание на гостите може да се поръчат и плата или специално меню и обслужване, както и кетъринг. 

  • снимка: Бакхус

"Копса"
Шато "Копса" до с. Московец между Карлово и Сопот е открита през 2007 също с мисъл за винен туризъм, като съчетава винарна с бутиков хотел и луксозен ресторант. Новопостроеният замък, приличен на малка средновековна крепост с четири кули, е на естествено възвишение сред масив от лозя. Днес това архитектурно решение изглежда малко претенциозно сред семплите населени места на региона, но то е препратка към по-старата история – в римско време през котловината е минавал главният път от Тракия за Дунав, а средище на долината бил укрепеният град Копса.
Дали стилът на шатото ще ви допадне или не, е въпрос на вкус. Факт е обаче, че то впечатлява както с монументалност, така и с внимание към детайла.  "Копса" предлага по предварителна заявка луксозен дегустационен пакет с шестстепенно меню и дегустация на пет вина и отлежало бренди в ресторанта, който е интересен с отворената си кухня. За по-непретенциозните пък са класическите дегустации сред бъчвите с три или пет вина и плато сирена и беседа с технолозите на избата. Разбира се, разходката сред лозята, която може да се осъществи и с файтон (!), е приятна опция за допълнение. 
Хотелската част включва пет луксозни стаи, всяка обзаведена в собствен стил и с име на винен сорт.  Допълнение са конферентната зала и просторният двор с барбекю, които говорят ясно за намеренията на собствениците да привличат в "Копса" и хора, които искат да прекарат уикенд с приятели, така и бизнестуризъм. 

  • снимка: Бакхус


Шато "Медово" 
Къде, ако не на преливащото от курортисти Черноморие виненият туризъм би бил чудесна добавка към формулата слънце - море. Учудващо е обаче колко късно индустрията там се досети за тези възможности. 
Извън непреходния Евксиноград, близо до брега е Шато "Медово" в с. Медово, на 15 км от Слънчев бряг. То и е част от винения холдинг Great Preslav, обединяващ още "Винекс Преслав", Винарска изба "Хан Крум", Винарска изба "Тера Антика" и "Шато Росеново" – тук дегустациите са на вина на холдинга.
Шато "Медово" експлоатира модела на етнографския туристически комплекс - в типичен стар български стил и "Улица на Занаятите" с работилници за грънци, сребро, ножове, бакър, тъкани, дърворезби, а също и храни като халви, локуми, кафе на пясък, бяло сладко и дори от старовремските червени захарни петлета!
Комплексът включва малка винарска изба и хотелска част в битов стил, както и открит и закрит ресторант с типично българска кухня, подходящ и за организирани прояви. Нейната ориентация по отношение на клиентите е предопределена от близостта на курорта гигант, което означава и преобладаващи дегустации и вечери за многолюдни групи. 

  • снимка: Бакхус


"Мидалидаре"
"Мидалидаре Естейт" до село Могилово, на 20 км от Чирпан, е сред най-впечатляващите комплекси в България. Той се състои от две части, стара и нова, на километър една от друга. Те обработват гроздето от различни лозя и са  архитектурно разнородни, но и двете се отличават с привлекателните и артистични интериори и екстериори, изпълнени със замах и въображение. Скоро комплексът ще се сдобие и със спа хотел, който ще е разположен между двете изби.
Дегустации са възможни както в новата, така и в старата изба след предварително обаждане. Тук трябва да отворим една скоба и да уточним, че повечето изби рядко предлагат най-хубавите си и скъпи вина при редовните дегустации, освен ако не заплатите стойността на цялата бутилка. В "Мидалидаре" са решили този проблем с помощта на новите технологии - винен диспенсер, който съхранява отворените бултики дълго време. Така в избата посетителите могат да опитат и от най-скъпите вина.
Корпоративни събития, специални вечери и т.н. също са добре дошли, партита могат да се правят както на открито, така и в самата изба. 
От "Мидалидаре" са активни и сами инициират събития, имат си дори календар: през май, юни, ноември и декември тече Midalidare Art & Wine, когато избата се превръща в  притегателен център за хора на изкуството – художници, скулптори, музиканти. 
През юли пък е фестивалът на здравословния начин на живот Midalidare Back to the Nature. 

  • снимка: Бакхус


"Орбелус"
Изба Orbelus, която носи древното име на Пирин – Орбел, и е първият български изцяло биосертифициран производител на вино, отскоро вече има и собствена изба. И то каква. Потънала сред лозовите масиви на петричкото село Кромидово, тя е с форма на... гигантска бъчва. Wow-ефектът е гарантиран още отдалеч. Проектът на архитектите Попова и Гочев е не само оригинален и интересен, но и в пълна хармония с тихия, топъл и успокояващ пейзаж, обграден от седем планини.
Orbelus приемат и гости за дегустация и разходка в избата - засега само с предварителна уговорка. 
Добрите новини са, че плановете включват изграждането на по-добър път към избата и хотелска част. 

  • снимка: Бакхус

"Драгомир"
Наричат изба "Драгомир" градските винари, тъй като те са базирани в Пловдив - поне докато стане готов комплек-сът, който строят в едноименното село. Помещението за дегустации е с модерен интериор, с усещане за добър ресторант, но най-важното – тук отговорите на въпросите как се произвежда виното, къде ферментира, в какви съдове отлежава, как да се науча да дегустирам и т.н., се дават лично от двамата изключително дружелюбни собственици на винарната, които са и създателите на вината. В приятната обстановка на дегустационната зала с чаша в ръка може да се проследи и целият технологичен процес на превръщането на гроздето във вино.
Дегустациите са с по пет вина и подходящи хапки, но по заявка може да се направи и индивидуална програма за дегустация.  Един от ползващите се с голям успех модели е да се организира вечеря с индивидуално изработено четиристепенно меню и гост-готвач. Залата е подходяща и за фирмени събития. Посещението в градска винарна има куп предимства, едно от които е, че космополитният Пловдив не би оставил да скучае нито един гост. 

Предизвикателствата
Това са само някои от най-добрите примери за български изби, помислили и за развитието на винен туризъм, като има и доста други, които заслужават да бъдат посетени - изба "Братя Минкови" до Карнобат, изпълена в типчино български стил, приличното на  крепост шато "Бургозоне" на река Дунав срещу живописния остров Есперанто, шато Windy Hills до Сливен, което предлага и настаняване, хотелският комплекс "Виа Понтика" на поморийската изба "Черноморско злато", към който има и действаща винарска изба, винарска изба "Варна" до Албена, Villa Vinifera в Брестовица или наскоро обновената "Меди Вали" до с. Смочево, която вече има нови места за дегустации, а в близкото село има и живописни къщи за гости. Повечето винарски изби вече предлагат дегустации на място. Това обаче не значи, че всичко протича гладко.
На българския винен туризъм му липсват дестинации - т.е. възможността в рамките на няколко дни да посетиш няколко изби в сравнително компактен регион и да бъдеш посрещнат топло и с нужното внимание (а не с репликата: "Обадихте ли се предварително? Ами днес няма кой да ви развежда..."); да опиташ най-доброто (а не най-евтиното) вино; да се насладиш на местна кухня (например пататник вместо сьомга със сметана в Родопите); да се забавляваш така, както местните хора се забавляват.  
Връзката между традиционните продукти и идентичността на дадено място се описва с непреводимата френска дума terroir, която не се отнася само за виното. Тази връзка има и важно икономическо значение, тъй като е в състояние да съживи и най-запустелите региони. 
Трябва да признаем, че въпреки огромния потенциал в България двата сектора – винен и туристически, все още се гледат с известно подозрение. Не че не бяха направени опити за разработване на винени маршрути – и на държавно, и на  браншово ниво. И на хартия те съществуват - Античният път на тракийското вино, Пътят на Дионисий, Пътят на Орфей... Нито един турист обаче не ги е чувал, освен може би шепата чужденци, които единици туроператори успяват да доведат в България за винени обиколки. 
И макар не всичко да зависи от винарите, има поне няколко неща, които те могат да направят, за да накарат тези пътища да оживеят: да отворят вратите си през празниците и уикендите; да работят с местните производители и фермери; да обединят усилия с колегите си от съседни изби, вместо да се гледат с подозрение. Със сигурност усилията си струват.  

Share Tweet Pin it Share

Най-четени статии // за Септември

Реклама »