Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Новини

Елзас: Винена приказка

Текст: Ани Коджаиванова, снимки: Магдалина Генова
27 Април 2018, 18:16
Share Tweet Pin it Share

Има пътища, които са по-красиви, по-омайни и по-вкусни от други: винените пътища. Във Франция те са много, но има един, който е особено елегантен и светъл: белият винен път на Елзас. Създаден през 1953 г., той е един от най-старите във Франция, със сигурност и един от най-красивите. Близо сто километра между Страсбург на север и Мюлуз на юг се вият между море от лозя и села, извадени сякаш от приказка.

Елзас има дълга и противоречива история, белязана от войни и периоди на просперитет, болести и благоденствие, добри владетели и владетели - разбойници. През вековете това стратегическо парче земя многократно се е оказвало ту в германска, ту във френска територия, а това го е превърнало в колоритен и самобитен район. Германската култура, традиции, архитектура и храна във вековете са се обогатили с френска елегантност и финес, за да се превърнат в нещо друго - като уникалното местно старо немско наречие с френски заемки, като къщите - германски в структурата си, но по френски обсипани с цветя, като шукрута - много по-фина версия на германския зауеркраут.

Войните на ХХ за щастие не са засегнали тежко наследството на района и днес отбивките по пътя на виното разкриват автентични, потънали в цветове и цветя села, някои от които са съхранили средновековния си вид до такава степен, че ако в един момент срещнете херцог със свитата си, няма да е толкова голяма изненада.

Такива са и вината на Елзас - едновременно ароматни и богати, но със строг и елегантен профил; доминирани от германски сортове като ризлинг, гевюрцтраминер, силванер, но много различни като стилистика в сравнение с другата страна на Рейн.

Ризлингът тук е най-ценният сорт. В традицията на Елзас той е сух, с деликатен и сдържан букет, стегнато тяло и изключителна свежест. С развитието си в бутилката - винаги и само в традиционната за региона разпознаваема издължена Flute бутилка, качественият ризлинг има потенциал да старее, който се измерва с десетилетия.


От ризлинг късен гроздобер се правят и изключителни десертни вина.

Гевюрцтраминерът в Елзас е също толкова важен и е визитка на региона, а в последните години елзаските изби създават и впечатляващи вина от пино гри.

Останалите ароматни сортове като мускат, пино блан и силванер са в основата на по-непретенциозните вина на региона, макар че отделни изби правят от тях шедьоври с неподозирана дълбочина и чар. Единственият червен сорт тук, който допълва това бяло съзвездие, е пино ноар.

Малки количества шардоне се отглеждат единствено за да участват в направата на cremant - качественото пенливо елзаско вино, което се създава по същата технология, както това в Шампан, а и често не му отстъпва и по качество. В Елазас производителите на cremant обаче поддържат цени в пъти по-ниски от тези на шампанското и не са ограничени относно сортовете за направата му - среща се както класическата комбинация от шардоне и пино ноар, така и чистосортови кремани от пино гри, ризлинг, пино блан и дори смели комбинации между тях.

Лозята на Елзас са се ширнали, докъдето погледът стига в долината на Рейн, а част от тях са разположени по склоновете на Вогезката планина, която защитава масивите от ветровете и дъжда. На южните и югоизточни склонове, огрявани най-дълго от слънцето, се намират и най-качествените лозя от ризлинг, гевюрцтраминер или пино гри - тези, от които се раждат респектиращите Grand Cru вина на Елзас.



Над тях се извисяват десетки замъци и абатства - някои устояли на времето, други завещали само крепостни стени и кули, които сякаш бдят над ценното грозде.

Спускайки се по пътя на виното на юг от Страсбург, едва ли има неправилна отбивка сред близо 70-те лозарски села. Септември и октомври е време на гроздобер и неспирни празници. Всеки уикенд в някое от елзаските села се случва фестивал на виното и храната: шира или вино, шукрут, пушен бекон, наденици, кишове, терини, млади орехи, хрупкави багети, миризливо сирене мюнстер, канелени сладкиши, а защо не и бира или плодова ракия - в Елзас ги има в изобилие.

Но ако наистина сте тук за виното, то интуицията бързо ще ви заведе при избите с Grand Cru вина. Първо, защото няма нужда да ги търсите с лупа - само 4% от лозята на Елзас са във високата категория, но 51-те апелации са разположени почти равномерно по дължината на района и на практика повечето села имат по няколко производителя с Grand cru лозя.
Въпреки че базовите вина в избите на Елзас се предлагат с много добро съотношение между цена и качество, това важи в още по-голяма сила за Grand Cru вината - средната цена от 12 -13 евро за бутилка от актуална реколта е значително по-ниска в сравнение с други реномирани винени райони.

Дегустациите в избите на Елзас имат някои особености. Те са безплатни, но очакванията към посетителите са да закупят вино. Домакините в повечето случи са мили и гостоприемни и опитват да балансират вниманието си между тези, дошли специално да закупят по-голямо количество вино и обикновените туристи, които си тръгват с бутилка или две. Ако сте от втория тип, етикетът подсказва, че е редно да поискате сравнително къса дегустация - 3 до 5 вина в ценовия клас, от който смятате да закупите. Повечето изби са отворени целодневно в делнични дни - със или без обедна почивка, но за групови посещения с обиколка из именията или специални дегустации се изисква предварителна уговорка.

Макар елзаските производители да имат вековни истории и да са познати в цял свят, в масовия случай те си остават фамилни изби, в които е заето цялото семейство - вече осмо, девето и дори понякога дванадесето поколение.

В края на септември - в разгара на гроздобера, така в работно облекло и до контейнерите с ароматен гевюрцтраминер намираме семейство Пфистер - Андре и Мари Ан. Domain Pfister в Dahlenheim - само на десетина километра от Страсбург, е сред най-уважаваните изби в северната част на Елзас, а Андре Пфистер е един от пионерите на модернизацията на производството на региона през 80-те, заменили традиционните големи бъчви със стоманени съдове. Избата е известна с елегантните си сухи вина и кремани, които са еталон за района, а специалистите й предричат още по-бляскаво бъдеще - заради екологичния и честен към природата подход и заради осмото поколение в семейството: Мелани Пфистер - талантлива, пълна с енергия и желание за експерименти.



Ризлингите и гевюрцтраминерите на Domain Pfister от двете местни Grand Cru апелации - Engelberg и Silverberg, с изключителната си стегнатост, пълнота и свежест, лесно поставят летвата пред всички следващи. Но в Елзас конкуренцията е голяма.

Продължавайки на юг, няма как да подминете градчето Оберне (Obernai) с очарователния му средновековен център. Следите от благоденствие в миналото му са запазени в големите стари цветни полудървени къщи, над които се извисяват двете кули на катедралата, ренесансовият кладенец, високата 60 метра камбанария, старият пазар за царевица и т.н. По уличките примамват ресторанти, сладкарници, пекарни и магазинчета за деликатеси.
Оберне е идеална отправна точка към винените села на региона и много туристи предпочитат да отседнат тук, вместо в забързания и пълен с туристи Страсбург.

Десетина километра южно в Мителбергхайм (Mittelbergheim) пищните цветни фасади отстъпват на впечатляващи каменни къщи с натурална визия. Селото официално е класифицирано като едно от най-красивите във Франция и е почти слято със съседното - Бар (Barr). Традицията на винарството е от ХVІІ век и старите семейни гербове гордо висят над именията, а на практика всяка трета-четвърта къща е изба. Вината от локалната Grand Cru апелация Sotzenberg се отличават с изключителна минералност от варовиковите хълмове, на които са разположени.

Една от интересните изби тук е Domain Gilg. Разгръщайки каталога на винарната, проличава респекта към гроздето и природата.
Правят такива вина, каквито лозята и тероара са предопределили през годината, а не такива, каквито производителят иска те да бъдат.

Така например Gilg не предлага вина от реколта 2014, тъй като не е била добра; Grand Cru ризлингът от знойната 2015 е в категорията Moelleux - на практика полусухо, с висока остатъчна захар, докато същото вино реколта 2016 е сухо и опънато като струна. И двете обаче изпъкват с богати нюанси, финес, минералност и потенциал да стареят с десетилетия.

Колкото по на юг слизаме, толкова по-хълмисти и красиви стават пейзажите, концентрацията на изби расте, а вината са все по-изразителни и с все по-богат профил. В средната част на винения път, около красивия Колмар, наричан най-елзаският град, се намират елзаските перли - Риквир (Riquewihr) и Егишем (Eguisheim).

Усещането тук е сякаш времето е спряло в ХVІ век. Пешеходният център на Риквир прелива от имения с безброй пастелни цветове и е разрязан на две от улица, чиито краища свързват крепостните порти на селото. То е дом на някои от топ избите на Елзас, но най-голямата звезда е Hugel, който е еталон за сух елзаски ризлинг. Над 90% от вината на Hugel се изнасят и избата по света се е превърнала в синоним на качествено елзаско вино. Избата е собственик на едни от най-ценните парцели в лозето Schoenenbourg, а зад яркожълтите етикети на бутилките седят вина с наистина забележителен характер.

Dopf&Irrion от своя страна привлича посетителите с качествено и богато портфолио и комфортна красива дегустационна, където може да се опита огромно разнообразие от вина - от топ гранд крю вина от стари реколти до интересни кремани - например такива от пино гри с опушени нотки.



Егишем пък претендира да е родното място на винарството в Елзас и през 2013 г. с гласуване е определено от французите за "Любимото градче на Франция". Има защо: това е приказен свят, сякаш малко нереален, който пренася туристите в стари времена. Обикаляйки по концентричните му кръгови улици, няма да сбъркате ако се отбиете в именията на Albert Hertz, Leon Bayer или Paul Ginglinger и да откриете очарованието на местното топ лозе Eichberg. Вината от този тероар се отличават с елегантност, минералност, но и богати плодови аромати.

В най-южната част на винения път пейзажите стават полувертикални - лозята са разположени все по-стръмно стъпаловидно по склоновете на хълмовете, короновани с големи бели надписи на гордите изби-собственици - подобно на холивудския символ. Гроздоберът тук се случва изключително ръчно, често с помощта на коне и въжета. Но усилията си струват.

Сред съзвездие от изключителни изби, ярко свети и Schlumberger в село Гебвилер (Guebwiller) под най-високата точка на Вогезите. Вината на "Шлумберже" са като вселена, която бавно разкрива, слой след слой, все повече, по-дълбоки и комплексни нюанси. Актуалните реколти на избата излизат на пазара поне три години по-късно. Дори базовата серия - Prince Abbes, е в състояние да впечатли и най-критичните винени почитатели, а ризлингът, пино грито и гевюрцтраминера от четирите Grand cru лозя на "Шлумберже" - Saering, Spiegel, Kessler и Kitterlé, са чиста наслада за сетивата, с огромен потенциал да стареят. Десертните вина на избата - т.нар. Sеlection de Grains Nobles, се произвеждат само в най-добрите, най-специални години. При гевюрцтраминера това се е случвало например само 11 пъти от 1945 г. досега, при пино гри - едва шест пъти, а още по-специален е ризлинга с едва три реколти: 1945, 1971 и 1999.



Винената историята на фамилията Шлумберже започва в началото на ХІХ век, а днес тя е сред номинираните за най-добра изба в Европа на тазгодишното издание на конкурса на WineEnthusiast.

Винената приказка Елзас може да бъде разказвана и откривана още много дълго. А веднъж попаднал в нея, човек разбира, че е изпил сякаш само чаша вино. И със сигурност знае, че ще се върне за остатъка от бутилката. И този път - с още по-голям куфар.
Храната на Елзас

Елзаската кухня в основата си е германската кухня от отсрещната страна на Рейн, претърпяла известни промени през годините и придобила доза френска изисканост.

Ако трябва да посочим едно ястие - символ на региона, то това е шукрутът, или елзаското кисело зеле. Думата е местна вариация на немското sauerkraut (кисело зеле). Местната особеност е в това, че тук зелето се реже изключително фино (предлагат се специални курсове за това умение) и се подправя с хвойна, докато ферментира в големи дървени каци. Традиционно шукрутът се предлага, богато гарниран с месо - наденици, няколко вида бекон и варени картофи. Въпреки че ястието е оригинално германско, регионът дотолкова се припознава с него, че в Елзас се намира и "Столицата на шукрута" - Кройтергерсхайм (Krautergersheim), където в края на септември се провежда ежегодният фестивал на шукрута с музика, шествие, много бира и щедри порции. Изумително е да види човек колко много усмивки може да предизвика киселото зеле.

Елзас е известен с ароматното сирене мюнстер, на което е посветен цял Път на сиренето - из долината на едноименното село, на двадесетина километра западно от Колмар. Производството му датира от векове, като оригиналната рецепта идва от манастирите в региона, които са били първите производители. Днес десетки производители и дори специална къща-музей са с отворени врати за посетители, за да им покажат как се прави прословутото местно сирене и разбира се, да опитат и закупят.

Ресторантите в региона предлагат предимно традиционна кухня - шукрут, тарт фламбе - местна "пица" на пещ с лук и бекон, шпецле - паста със сирене, baeckeoffe - мариновано телешко и свинско, печено в глинен съд с картофи, лук и др., но също и класически френски специалитети като лучена супа или киш. Най-добрите ресторанти с традиционна кухня са отличени в местния френски кулинарен гид - Gault&Millau.
Елзас е популярен още и с гъшия си дроб, който се произвежда в региона от ХVІІ век, с множеството си терини и пушени месни специалитети. Печивата са разнообразни, но най-популярни са бретзелите, кексовете със сливи, както и с канела.

Тази статия е част от последния брой на списание "Бакхус", подробности за който можете да видите ТУК.

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Profile preview
    Костадин Иванов
    08, 21, 29 Април 2018, 08:21

    "Така например Gilg не предлага вина от реколта 2014, тъй като не е била добра; Grand Cru ризлингът от знойната 2015 е в категорията Moelleux - на практика полусухо, с висока остатъчна захар, докато същото вино реколта 2016 е сухо и опънато като струна."
    ============
    Виж ти... Колко съм бил близо до майсторите. И аз правя виното каквото стане, а ако не го бива, заминава за казана.

    Еретик

    !

Реклама »