Ампелографията остана до голяма степен на заден план, откакто техниките за идентифициране чрез ДНК анализи позволиха безпогрешно да се определя произходът на различните сортове грозде. След като беше открит древният и благороден произход на пино ноар, след като сира се оказа негова "внучка" и след като се доказа, че зинфандел, примитиво и църльенак каштелански са един и същи сорт, сега на авансцена излиза един слабо познат сорт, отглеждан на много малко места, и то в само в Швейцария: гуе блан - "разплодният бик" на лозата; "баща" на шардонето, а също и на ризлинга. Но с различни "майки".

Историята датира от III век. Според д-р Карол Мередит, изобретател на ДНК-анализите за генетика на лозята, гуе блан може да е сортът, лозичка от който римският император Проб (276 - 282 г.) подарява на галите. Сортът произхожда от Панония – днес западна Унгария и източна Австрия. Проб е останал в историята и с това, че анулира декрета на Домициан, забраняващ отглеждането на лозя на север от Алпите.

В средните векове гуе (gouais) вече е най-разпространеният сорт в североизточна Франция и централна Европа. Засаждали го бедните хора, по плодородните земи, докато благородниците отглеждали пино по слабо плодородните склонове (д-р Мередит твърди, че всички сортове пино са идентични). Филоксерата унищожава изцяло гуе във Франция, но сортът оцелява в Швейцария и Австрия под името гвес (gwäss) или хойниш (heunisch).

Отглеждан векове наред близо до пино, гуе има хиляди възможности да се кръстоса с този сорт. Поради крайно различния си географски и генетичен произход (пино произлиза от Vitis allobrogica, потомка на диви лозя от алпийската зона на Франция), кръстоските му имат хибридна сила и лесно се разпространяват. Това обстоятелство обяснява огромното количество потомци, които гуе и пино са нароили, идентифицирани чрез ДНК анализи от д-р Мередит в калифорнийския университет Дейвис. Сред тях са например шардоне, алиготе, боноар, фран ноар от От-Сарн, гаме блан глорио и гаме ноар.

На други места сортът гуе или гвес си е общувал отблизо с други местни централноевропейски сортове и оттам идват някои от най-познатите днес кръстоски. Това сочи, че гуе е баща на много от сортовете и е променил съществено европейската лозарска сцена. Последните проучвания показват, че кръстоската между гуе и траминер (или още саванин) е произвела пти меслие и обен, а от брака на траминер с една дива лоза са се родили ризлинг и елблинг. Вероятно историята с родословията при лозите не свършва дотук. Със сигурност предстоят нови открития.