С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Винария 2014 бе шансът на малките изби. Защото големите ги нямаше.

Михаил Ванчев
22 Април 2014, 10:28
Share Tweet Pin it Share

Ще запомня Винария 2014 като изложението на малките винари. Големите – по една или друга причина ги нямаше. Малките винарски изби обаче много достойно представиха качествени вина, най-вече в средния ценови клас. И оправдаха принципа, че едно вино е толкова голямо, колкото големи са мечтите на създателите му.
На Винария 2014 ясно пролича, че малките винари са заели лидерски позиции на локалните пазари и не само мечтаят, но и изнасят своите вина на близките пазари на Балканите.

Впрочем и понятието "малки винари" не може да се дефинира еднозначно, защото на Винария 2014 имаше наистина прохождащи изби със стотина декара собствени лозя и чисто нови винарски изби /например винарска изба "Сопот" на Дочо Шиков/. Но имаше и значими производители като Вила Юстина.
Общото между тях бе, че са членове на Българската асоциация на независимите лозаро-винари. И деляха един общ щанд на Винария 2014, рационално използвайки сравнително скромните експозиционни възможности.

Публиката харесва новаците

Георги Чорбаджаков – технологът на винарска изба "Сопот", казва, че всъщност имам шанса да дегустирам виното от първия им гроздобер. Не му хващам вяра – неговото Каберне совиньон е твърде мощно за млади лози. Оказа се, че съм прав – лозята са засадени през 1999 година, а това е първият гроздобер, от който приготвят вино в собствената си изба.
"Толкова сме млади, че дори нямаме име на виното си, наложи се да убеждавам собственика просто да сложим неговото име на етикетите, за да го представим на Винария 2014", усмихва се г-н Чорбаджаков.
Същото това вино, без търговски етикет и без история, изведнъж взе, че се хареса на масовата публика, която даде предпочитанията си за него и то стана "Вино на потребителя на Винария 2014". Трябва да отбележим, че потребителите правеха дегустация на сляпо и класираха проби.

И така дали това беше шансът на новака? Завъртам чашата с младата напитка, подушвам, отпивам и вече съм готов да браня мнението, че наградата не е случайна. Каберне совиньон Дочо Шиков 2013 отлежава и ще отлежава в 300- литрови български дъбови бъчви поне 12-14 месеца. Това се отнася обаче само за петнадесет процента от прибраното около 65 тона грозде през миналата есен.

Технологична особеност, която прилага Георги Чорбаджаков е винена ферментация, започващо в гроздовите зърна и ръчно потапяне на "шапката". Така се постига по-солидно тяло, подчертават се пловодите тонове, а накрая в устата остава дълъг послевкус отново на червени плодове. Вероятно виното ще бъде подсилено с още доста танини от дъба, което ще му даде шанс да развива и други ароматни и вкусови насоки.
Впечатляваща е цената – 10 лева за бутилка. Мисля, че това е начинът да предизвикаме пазарен интерес, заключи г-н Чорбаджаков.
 
Маврудаджиите от Панагюрище


В бранша доста често казват на винарите от винарска изба "Румелия" – Панагюрище "маврудаджиите". И това изглежда много допада на хората, работещи в "Румелия".
Когато ми предлагат дегустация обаче, започваме с бяло. Панагюрският "Мерул" - Мускат отонел - доста се различава от вината от същия сорт, предлагани на българския пазар. Разбира се, всеки има право на личен избор, но точно това вино ми допада, защото не е от "парфюмираните" еднослойни вина, достойни да обогатят нечия козметична серия, но без никакви достойнства за по-придирчивия ценител.

"Усилията ни са да направим вино, което да бъде фино и елегантно, да те кара "да повториш", казва Димитър Докузанов – главен енолог във винарска изба "Румелия" – Панагюрище. Ние правим вина, а не парфюми, категоричен е той.
На вкус – приятна сухота и невероятно съчетание на свежи леки сладки нотки, които остават и на послевкус.

"Мерул" - Мавруд на винарска изба "Румелия" бе оценен със златен медал на Винария 2014 и това е само следващият от серията отличия, присъдени от изложенията в Париж.
Ето как го описва Димитър Докузанов: маврудът обича да старее, старее бавно и достойно, като не е задължително да отлежава в дъбови бъчви, за да постигне своята златна старост. Той обяви, че вече имат Мавруд реколта 2007 от собствени лозя, отлежавал 2 години в дъбови бъчви и още 2 години в бутилка, който има 30-годишен потенциал за отлежаване!
Маврудът - медалист, който дегустирах на щанда на "Румелия" притежаваше добре отличими пикантни нотки на нос, които пасваха добре на основните аромати на зрели червени плодове. Малко нетрадиционно към подправъчните аромати се улавят и зелени нотки.

Завършваме дегустацията с "Ерелия" реколта 2010, лимитирана серия от 1200 бутилки. Това е виното, в което съм вложил най-много старание, казва г-н Докузанов. "Ерелия" е купаж от четири сорта – Мерло, Каберне совиньон, Мавруд и Сира, като всеки сорт ферментира и съзрява в бъчви отделно. За "Ерелия" мога да кажо само едно, но то е достатъчно – отличен стил Бордо.

Share Tweet Pin it Share
2 Коментара
  • Profile preview
    Нефертити
    23, 59, 22 Април 2014, 23:59

    Качеството води до успехи.

    Предразсъдъците са за ограничените.

    ! Оценка
    -1    +1
  • Profile preview
    izabell
    19, 16, 22 Април 2014, 19:16

    Браво на Румелия,поздравления за първопрохождащите от лозя 1999 година:)

    ! Оценка
    -2

Най-четени статии // за Септември

Реклама »