"За мен арменската кухня е комфортна храна, която създава домашен уют", казва Ани Шакарян-Маринова – гост-готвачът на "Арменско гости", поредната тематична вечеря в поредицата "12 вечери на любителите готвачи" на списание "Бакхус". Няма как да не се съгласим, още повече че претенциозните ни сетива бяха напълно задоволени и едва ли някой от присъствалите на арменската вечеря на Ани не би се съгласил, че храната беше наистина вкусна, пълноценна и цветна. Интересът на Ани към кулинарията заема свободното й време, в което тя е запален кулинарен блогър. Вкуснотека (www.vkusnoteka.bg) е нейната виртуална библиотека от вкусове. 

Заради голямата диаспора в страната, арменската кухня е добре позната и обичана от българите. Ани споделя, че не е имала и никакви трудности да намери нужните й за вечерята продукти. Дори арменският хляб 'лаваш' вече се произвежда и у нас.
Арменската кухня е вкусна по един много семпъл начин – топъл и земен. И когато я опитваш, сякаш наистина усещаш връзката на този древен народ с неговата земя, с традициите му. 
Същевременно, обаче, това е и една от най-старите кухни в Азия, а и в света, и е попила наследството на не един и двама завоеватели, всеки оставил своя отпечатък и в кулинарията - перси, римляни, монголи, византийци, араби и турци. Това е направило арменската кухня богата и многопластова. Но тя е успяла да съхрани и собствения си характер и дори на свой ред да го привнесе и разпространи своето собствено влияние. Така например част от ястията, станали популярни на Балканите и в Европа чрез Османската империя, са всъщност с арменски произход – като например лозовите сармички "толма".

Подобно на много други източни кухни и арменската разчита на продукти като булгур, жито, нахут, леща, стафиди. Много популярни са всички бобови култури. Сред най-често използваните зеленчуци са патладжани, чушки и домати. Много от тези продукти срещме многократно и в четиристепенното меню, което Ани е приготвила. 
Но преди това, още няколко думи за самата арменска кухня: тя има сложна и дълга технология на готвене, като вариациите на тема риба, мляно месо и пълнени зеленчуци са безброй. Едни от най-характерните ястия са хоровац (месо на скара), пасуц долма, пилаф, кешкек (сварено жито с пилешко месо), мантъ, патлиджан кебап (силкме), кутаб и много салати с пържени зеленчуци. 
Като цяло е популярна със своята екзотичност, присъща на Близкия изток, както и с пикантност, поради употребата на много подправки като чесън, кимион, бахар, кардамон, а също така канела и много зелени билки.

За арменското гости е характерно изобилието. Арменските трапези са малък празник – денят започва с лека закуска, продължава с умерен обяд и завършва с богата и калорична трапеза на вечеря. Вдигат се много и шумни наздравици, разказва Ани.
Нейното "Арменско гости", чийто любезен домакин и този път беше демонстрационният ресторант ShowHow на фирма "Томеко", започна с предястие от три части. Схторац –  патладжанени рулца с плънка от цедено кисело мляко и чесън. Хумус – малко по-гъст и по-подправен от арабския вариант. И едно от най-характерните за арменската традиционна кухня ястия – кешкек,  от пасирано жито с пилешко месо. В случая Ани бе успяла да постигне много приятен нежен и млечен вкус.

Предястията бяха придружавани от традиционен арменски хляб "лаваш". От древни времена той се приготвя във специални глинени пещи, вкопани в земята - "тонир" (в Индия известна като "тандур")  и представлява тънки кори от неквасено тесто - само с вода, брашно и сол, без мая и консерванти.  Известен е със своята ниска калоричност. Корите се полепват по стените на пещта, докато се изпекат.

Макар да са известни и с добрите си коняци - марката "Ной" е прославила Армения по света, по отношение на алкохола арменците са силно повлияни от Русия, а добрата водка е традиция и предпочитан избор.
В случая тя беше арменската водка Medvedevka, която се произвежда от житен спирт. Благодарение на вносителя й - фирма "Варт", научихме, че филтрирането й става с помощта на кокосов въглен, обогатен със сребро, както и с петкратни мембранни филтри.

Втората стъпка от арменското гости беше и най-цветната – салата от нахут, маслини и чушки и магданоз. Тази салата е много добре балансирана, като зелените подправки носят свежест, зехтинът и нахутът дават мекотата и чувство за ситост, а маслините са акцентът, който придава завършеност.

Стигаме и до основното ястие – силкме, или патладжан кебап. Приготвено от телешко месо, запечено с пържени патладжани, пържени печени червени чушки и доматен сос, с това ястие Ани наистина беше успяла да улови домашния уют на тази богата кухня.

Двете ястия бяха придружавани от бяло и червено вино Armenia wine ANNIVERSARY, предоставени също от "Варт". Серията е посветена на 20-годишнината от независимостта на страната. С тях успяхме да се запознаем с една по-различна традиция във винопроизводството, характерна с ранна беритба – заради топлия климат в страната гроздето бързо натрупва захари и е много трудно да се направи наистина сухо вино. Ето защо гроздето се бере преди да е достигнало зрялост. След това виното дълго отлежава в бъчви. Арменските вина може би няма да допаднат на всеки, но със сигурност са интересно и различно изживяване – най-малкото заради факта, че те се произвеждат от изцяло местни сортове, като доскоро е действал и закон, който забранява да се садят вносни сортове.

Прочистваме небцето с дегустационните води Acqua Panna & S.Pellegrino, предоставени от нашия партньор "Авенди", и продължаваме към десерта.
Арменците много обичат да се подслаждат със сладкиши, които често изобилстват от масло. Едни от най-популярните от тях са арменска гата (вид сладка баница направена от масло, брашно и захар), баклава с орехи, както и алани (пълнени с орехи и захар сушени кайсии) и ануш абур (ашуре) - с жито, ядки и сушени плодове.
Именно на добре познатото и обичано и в България ашуре се беше спряла и Ани. Нейното ашуре беше със сушени плодове, които са много характерни за арменската кухня, но се отличаваше с още две неща: щипка настъргани лимонови и портокалови корички, които в комбинация с топлия дъх на ядките създаваха твърде привлекателен аромат; и тайната съставка – розова вода, която прави ашурето още по-омайно. Както винаги десертът бе поднесен с дванадесетгодишно уиски Chivas Regal. 

А за да бъде усещането за арменско гости завършено, Ани беше подготвила и малка изненада - кратко представление на момичетата от школа за арменски народни песни и танци – Наири, София, с ръководител Емма Шахинян.