Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Новини

Минута е много

Вера Траянова
06 Април 2015, 16:31
Share Tweet Pin it Share

Холивуд обожава блясъка и белите покривки на скъпите ресторанти в Ню Йорк. Но освен с помпозен лукс, познат от големия екран, този град може да се похвали с цяла вселена малки семейни ресторантчета. От Грузия през Полша до Пуерто Рико и Пекин, храната във всяка една от тези гостилници, тратории и пекарни е много повече от сумата на съставките й. В нея има околосветско завъртане, необичайни семейни традиции, и всекидневна борба за съществуване. Кулинарният журналист, режисьор и блогър Джеймс Бу дестилира същността и историята на тези ресторанти в интернет-сериала 1 minute meals. Точно за една минута зрителят надниква в кухнята на даден малък ресторант.

Идеята за сериала възниква, след като Джеймс неочаквано открива, че кратките му филми интересуват широк кръг хора. "През 2012 снимах документален филм на име Sugar Shack за ферма за кленов сироп в Канада." – споделя той. "Филмът се случи между другото - приятелите ми и аз искахме да избягаме за малко от Ню Йорк и заминахме за Канада, в Квебек. Там записахме с камера впечатленията си. Бях изненадан, когато филмът беше селектиран за няколко фестивала и получи награди - никога преди това не се бях занимавал сериозно с кино или видео-изкуство. Заради този успех реших да се опитам да се отдалеча от писането и да се фокусирам върху правенето на филми. Обаче, тъй като работя на пълно работно време и не съм опитен кинематограф, знаех, че следващият ми проект не може да бъде нещо голямо. Форматът нa интернет сериалите (web series) ми се стори най-подходящ да усъвършенствам уменията си. От своя страна пък малките ресторантчета са ми любима тема -  вече съм писал репортажи за тях. Искам да показвам именно този пласт на Ню Йорк, който обожавам - без звезди, без кулинарни модни тенденции и рейтинг. Хората често се учудват, че една история може да бъде разказана само за минута. Трикът е да не покажеш цялата история. В това кратко време трябва да се концентрираш върху най-същественото."

Джеймс посочва без колебание любимия си епизод от сериала – Arepas del Viaje. В него участва 70-годишната колумбийка Мария Пиедад Кано, която е истинска street food легенда,  известна на повечето нюйоркчани, заради прочутите ѝ царевични питки "арепа". Наричат я Тhe Аrepa Lady. "Мария има невероятна история", разказва той. "Почитателите ѝ я ценят, защото предлага фантастична храна и семейството ѝ е изключително любезно. Но животът ѝ същевременно показва, как голяма част от имигрантите в Щатите са принудени да градят всичко отначало - и то да започнат от много по-ниско стъпало, отколкото в родината си. Мисля, че мнозинството американци не осъзнават, колко от имигрантите идват в страната ни с ценни умения и висок ценз, но се сблъскват с невероятни препятствия, заради правни трудности. Начинът, по който Мария изгражда нов живот за себе си и семейството ѝ, е безкрайно вдъхновяващ. Тя успява да създаде нещо истински ценно. Нещо, което според мен въплъщава духа на Ню Йорк."

Въпреки това, малкият бизнес в големия град е нелека задача. На границата между храна, култура и икономика, някои от героите на едноминутните филми са изправени пред съвсем нови предизвикателства. "Определено за малкия бизнес (особено ресторантите) е трудно да се прави печалба в Ню Йорк. Успехът е труден заради ниския марж, нетрайността на продуктите, разходите за регулации и силната конкуренция на големите играчи. Всъщност, това се отнася за всеки американски град. Но ситуацията в Ню Йорк е малко по-особена, защото от една страна наемите са убийствено високи, а от друга - тук живеят едни от най-ентусиазираните и мнообройни гурмани в света. Младите нюйоркчани са добре информирани, търсят качествена храна и с удоволствие пробват нови и различни ресторанти. Чудя се, кой ще е малкият бизнес, който ще оцелее в бъдеще. Опасявам се, че шансовете на етническите ресторанти при все по-нарастващите разходи и стандарт са малки, и те реално могат да се окажат изтласкани от пазара. Следя бизнеса от седем години и ще се опитам занапред да направя подробен анализ на ситуацията", казва младият режисьор.

През май Джеймс планира да пусне онлайн втори сезон на сериала. Целта му е да направи 60 едноминутни филма, които освен в интернет да бъдат показвани като изложба в галерии и на културни събития. "Бих искал да създам неподправен портрет на Ню Йорк. Не мисля, че някоя телевизия ще ми  даде възможност да осъществя тази идея. Телевизионните програми клонят към преувеличаване, фокусират се върху водещия (аз мразя да заставам пред камера), занимават се с "най-добрата" храна. Прекарах голяма част от живота си да казвам на хората къде е най-добрата храна, сега искам по-скоро да им покажа изключителната важност на храната." 

Ето тук един от стоплящите сърцето епизод – Шорена Далакашвили разказва, как всеки в Грузия знае как да прави хачапури. 

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  филм, хачапури, храна

Реклама »