С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

"На гости на Виетнам" с Ан Фам

Ани Коджаиванова
02 Февруари 2016, 09:39
Share Tweet Pin it Share

Кухнята на Източна и Югоизточна Азия може да бъде описана с много думи: лека и здравословна, интересна, комфортна, понякога предизвикателна. За западната цивилизация обаче тя вече отдавна не е "екзотична", защото от десетилетия е намерила мястото си в мултикултурната градска среда. Китайски, японски, корейски, тайландски или виетнамски ресторанти могат да бъдат открити на всеки ъгъл в Берлин, Лондон, Париж, Ню Йорк или който и да е космополитен град. И докато китайската, частично и японската кухня донякъде са познати и в България, макар и силно пречупени през местните особености, останалите напълно отсъстват от родната кулинарна сцена – за жалост на тези, които са имали възможността да се докоснат до тях и да осъзнаят какво изпускат.

И все пак: глобализацията, възможностите за пътуване, тематичните медии и засилващото се желание да опознаем света са натрупали огромно кулинарно любопитство към тази част на света. Поне за това говори огромният интерес към виeтнамската вечеря от поредицата "Вечери на любителите готвачи" на сп. "Бакхус" с гост-готвач Ан Фам, която се проведе в края на миналата седмица на обичайното си място - демонстрационния ресторант Show How на нашите партньори от "Томеко". Доказателствата: нито един празен стол, нито една отсервирана пълна чиния и емоции във въздуха.

За почитателите на хубавата храна Ан Фам е позната с кулинарния блог In An’s Kitchen, с чара и ентусиазма си, а също така и с различни кулинарни проекти, като например "Срещи с виетнамската кухня" – поредица готварски вечери с любопитни любители кулинари.
За тези, които не я познават, пък би било любопитно да разберат, че макар и икономист по образование, храната – приготвянето, поднасянето и писането за нея, е това, което винаги е носило най-голяма радост за Ан. Тя идва в България на петгодишна възраст, но ароматите и вкусовете на родния Виетнам я съпътстват навсякъде – от домашната кухня на майка ѝ до спомените от тротоарната храна по улиците на Виетнам, и оформят начина, по който готви и се храни.
 
Един поглед в кулинарния ѝ блог ни подготвя какво да очакваме: "Виетнамската кухня е балансирана, зелена и здравословна. Повече се набляга на зеленчуците, на варенето, задушаването, запарването и много по-рядко на пърженето. Продуктите със силни вкусове не се смесват, обикновено има един доминантен вкус, а останалите са спомагателни. Характерно е също продуктите да са нарязани на хапки, удобни за хващане с клечки, при ядене да се дъвчат и да се усеща истинският им вкус", пише там.
Трябва да знаем също така, че виетнамската кухня се различава значително в различните части на страната. Но макар семейство ѝ да е от Северен Виетнам, менюто на Ан бе амалгама от вкусове както от Северен, така и от Южен и Централен Виетнам, така че имахме шанса да опознаем страната в кулинарен смисъл.

Започнахме с едно южняшко ястие – салата от помело с тигрови скариди и скариден чипс. Салатата по думите на Ан е "леко пикантна", но това съвсем не се отнасяше за върха ѝ – червена виетнамска люта чушка, способна да ви превърне в комиксов герой дори само с нищожно кoличество. Затова – без смели експерименти и с много респект, някои от нас предпочетоха пестеливо да я консумират през цялата вечеря. Толкова пестеливо, че към края на вечерта почти не личи, че сме хапвали от нея.
Салатата с помело е свежа, малко сладнееща от плода и същевременно леко пикантна. Във Виетнам помелото се ползва и като зеленчук за салати, казва Ан. Притесненията ѝ, че комбинацията е малко шокираща за българския вкус, всъщност са донякъде неоснователни – през последните няколко години цитрусите намират място като съставка в салати, а и в топли ястия и в българските ресторанти, и по-любопитната публика е запозната с освежаващия им ефект.
Една от особеностите на виетнамските традиции е, че с храната не се консумира алкохол. Но пък в България добрата храна върви с хубаво вино, така че правим изключение: салатата бе комбинирана с едно интересно, свежо, сочно и добре балансирано локално вино от младата българска изба "Зеланос" – червен мискет от района на Сунгурларе, предоставено от партньорите ни от "Трансимпорт".

С предястието се пренасяме в Северен Виетнам, откъдето е и Ан Фам - любимите ѝ оризови палачинки на пара с плънка от дървесни гъби и свинско кълцано месо. Оризовите палачинки са типично ястие за "тротоарна" закуска, разказва Ан. Излизащите за работа хора ги купуват от улични продавачи и ги хапват, буквално седнали на тротоара. Приготвянето им е трудоемко – сместа, която е доста по-рядка в сравнение с тази за класическите палачинки, се разстила върху тензух, опънат над тенджера с вряща вода. Така приготвените на пара палачинки се отстраняват с помощта на дълга бамбукова пръчка и една по една се увиват с плънката от месо и гъби.
Оценяваме труда ѝ подобаващо, още повече че за вечерята са приготвени над 200 броя от тази вкусотия. Към оризовите палачинки винаги се сервира и парче колбас, подобен на леберкез. В случая беше домашно приготвен пилешки салам, който Ан признава, че прави за пръв път. "Моля да бъдете благосклонни и да приемете несъвършената му форма като ефект, а не дефект", шегува се тя. По традиция към някои виетнамски ястия се поднася сос, който в този случай се състоеше от рибен сос, оцет, захар, чесън, люти чушки, разредени с малко вода.
Комбинирахме оризовите палачинки с нежното и деликатно розе "Зеланос" – от капризния и труден сорт пино ноар, с прекрасен бледорозов цвят, фини аромати на череши и пикантни нотки.

Така стигаме до основното ястие, отново в южняшки стил, което крие предизвикателна комбинация: жасминов ориз с глазиран сом и свинско месо. Ястието се приготвя на бавен огън и шареното месо от свински гърди спомага много за сочността на рибата, а лимонената трева и джинджифилът – за страхотния ѝ аромат, казва Ан. И добавя, че това е типично зимно ястие. Комбинацията от риба и месо е нехарактерна за българския вкус, но празните чинии говорят, че предразсъдъците, ако въобще ги е имало, са напълно отстъпили пред апетитния аромат.
Особено интересна бе рибата – африкански сом, който ентусиасти развъждат и в България, като месото ѝ е доста по-плътно и изразително.
Основното ястие бе сервирано с пино ноар на "Зеланос" – леко и свежо, чудесно балансирано вино, с изразени нюанси на череша и теменужки.

Изплакваме небцата с дегустационните води Acqua Panna & S.Pellegrino, както винаги предоставени ни от "Авенди", за да се подготвим за десерта: пудинг от тапиока и зелен боб с кокосова сметана, комбиниран с финия Hennessy Fine de Coqnac. Десертът е типичен представител на Среден Виетнам и древната столица Хуе. Ан споделя, че е заложила на него, тъй като е най-близо до западната представа за "десерт" – във Виетнам всъщност концепцията за сладкиш за финал на храненето не съществува и най-често тази роля изпълняват плодовете.

И точно когато сме си помислили (с малко тъга), че това е всичко, идва още един финал: лек и ароматен жасминов и цъфтящ чай, който красиво се разтваря в каната. Към него получаваме и малки чинийки със захаросани джинджифил, кокос, тиквичка и ядка от лотос, както и подарък – малка торбичка с цъфтящ чай.

И си тръгваме, пълни с емоции, удовлетовреност и надежда, че скоро виетнамската кухня ще намери своя дом и смел домакин и в София. Защото наистина си струва.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »