С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Новият брой на "Бакхус": Империите - храня се, за да живея, или живея, за да се храня?

Андреа Пунчева
17 Декември 2021, 11:30
Share Tweet Pin it Share


Андреа Пунчева,
главен редактор на "Бакхус"


Преди няколко години от сцената на TEDxSofia горния въпрос отправи Емил Коралов, един от хората, създали "Бакхус" през 1999 г. (впоследствие - и създадел на DiVino). Тогава си дадох сметка, че някои виждат в чинията си досадна задача, други - повод за удоволствие 3 пъти на ден. Щом четете тези редове, вие по всяка вероятност сте от нашата страна.

Зимният брой на "Бакхус" вече е тук и броят може да бъде намерен в добрите обекти за продажба на печат, в любимата ни книжарница Elephant Bookstore, във винени барове и деликатесни магазини, както, разбира се, и ТУК.

Броени дни преди да завършим броя, бяхме в Париж за провеждането на световните награди, отличаващи приноса към издателската дейност - The Gourmand World Cookbook Awards, откъдето първи споделихме с вас през социалните мрежи новината, че българският фотограф Илиан Илиев спечели не една, а две награди.

Моментът придоби двойно по-голяма тежест за нас, защото Илиан е автор и на корицата на броя. Вижте я пак: ананасът е символ на гостоприемството, тъй като през вековете е бил скъп и трудно достъпен. Затова и когато домакинът е предлагал от тропическия плод, това е било ярък знак, че иска да впечатли госта си. Обърнат надолу обаче, ананасът напомня на нещо друго. Страшно харесваме как Илиан се справи със задачата да пресъздаде коледния дух, като същевременно запази кралската препратка.

На страниците на новия брой още няколко репортажа от събития бележат събуждането на хоспиталити индустрията. Гост автор в броя е съсобственичката на няколко заведения Петра Димитрова с репортаж от бар шоуто в Атина. Споделяме и нашата гледна точка за новото лице на българското вино така, както го видяхме на десетото издание на DiVino.Taste.

Този брой е като хляб, само че вместо две крайчета има два десерта, един е в началото - сладкото унгарско вино от Токай, любимо на кралските особи от Русия, Франция и Великобритания, и един в края на списанието под формата на рецепта. Тя, както и другите 4 солени рецепти, са дело на главните готвачи на наградените заведения в тазгодишното издание на "Ресторант на годината Бакхус, Acqua Panna & S. Pellegrino". След пауза през 2020 г., когато се проведе само онлайн, церемонията отново се върна тази есен в пълния си блясък, тъкмо навреме за 20-ата си годишнина.

Докато препрочитахме страниците, преди да ги пуснем за печат, забелязахме нещо странно. Сякаш материалите бяха заживели собствен живот, който не бяхме предвидили. Забелязахме как разните империи са преплетени една с друга, дори и там, където не очакваме: в текста за черния хайвер се споменава главният готвач на семейство Ротшилд, с които откриваме броя покрай винената класификация на Бордо. В текста за кърито и британския колониален език има отпратка към китайската храна, плод на съвсем друг материал. Какъв е изводът? Пари при пари отиват, власт при власт, империя при империя.
Както мъдро е допълнена сентенцията в кулинарния пътепис от Сицилия, "човекът е човек, когато е на път и се храни". Дестинациите в този брой ще ви отведат по четирите краища на света и в трите измерения на времето. Обединява ги едно: те са сред влиятелните примери в историята и бизнеса, които промениха гурме сцената.

Наздраве за новата 2022 г., нека тя ни донесе повече дестинации и благодаря, че сте част от общността на "Бакхус". Общността, която по три пъти на ден има за какво да живее.

Най-лесният начин да се сдобиете с новия брой е да кликнете ТУК.

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Profile preview
    Nelumbo
    18, 12, 30 Декември 2021, 18:12

    Все пак, да почетем великият Молиер: ,,Ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем"!

    Наздраве!

    !

Реклама »