Морска вечеря за смелчаци

Флагът на Ritual Gatherings се повява леко, от време на време закачливо гъделичкан от вятъра, а ние гледаме на него, както закъсали на самотен остров гледат към лодка в далечината. Спасени сме. Следните три думи се изтърколват измежду устните ни и слагат край на 20-минутното ни трамбоване по прашен черен път, при това в един от най-знойните летни дни.

"Добре. Струваше си."

Пред очите ни е крепостта Акра в Черноморец, издадена навътре в морето.
Камъчетата и пътеката са зад гърба ни, а пред нас по всеки един възможен начин е приключение.
"Ритуалната вечеря" е част от двудневния фестивал Ritual Gatherings в средата на юли, който съчетава музика, танци, кулинария и визуални изкуства. Идеята за него се ражда сред група приятели (предимно българи) през 2015 г., има издания в Барселона, после идва на родна територия на Южното Черноморие, през 2022 г. пък на плажа в Камчия, а сега - на крепостта Акра.

снимка: Ивайло Данаилов

Менюто този път е дело на шеф Владимир Тодоров (Fake French, The Sando Shop) и #БакхусПосланици Рене и Джун Йошида (Pop-Up Chicken, блогът Funkooks), които когато пристигаме, тъкмо виждаме, излезли за глътка въздух от кухнята. Кратко "здрасти, здрасти" и ги оставяме да работят, защото пък нас ни посреща дама с чаша студено просеко.

снимка: Ивайло Данаилов

снимка: Ивайло Данаилов

То е и единственият чужд етикет за вечерта, защото 5-степенното меню е съчетано предимно с вината на Santa Sarah, чиито лозя са съвсем наблизо, а само десертът - с кюстендилска черешова ракия от Angelove Estate, дело на Кейси и Ангел Ангелови.

Съвсем трезвено - в онзи първоначален момент след пристигането - гледаме на нещата: неголемият екип на фестивала е сътворил малко логистично чудо. Сред скалите са разположили 2 дълги маси за общо около стотина души, нищо излишно няма на масата, но пък е елегантно украсена, а като видяхме пътя, как ли са стигнали дотук с оборудването и продуктите, и как ли ще го изнесат но инфраструктурните недоразумения на българската държава настрана, това е

от онези събития, които после дълго помниш.

Разбрахме го в първия момент и нямаше нищо общо с иначе много вкусната храна, а с атмосферата. Да перифразираме Мая Анджелу, "хората може и да не помнят какво си им казал или какво са яли (не че е случаят, виж по-долу), но ще помнят как си ги накарал да се почувстват".
Накратко: усещането е сякаш си на края на света и сред непознати приятели.

снимка: Ивайло Дончев

снимка: Сандро Арабян

"Ритуалната вечеря се корени в уважението и грижата за нашата храна и за тези, които я създават: готвачи, фермери, рибари, сиренари, винари. Тя всяка година събира нова смесица от гости от различни страни, религии и култури, като им дава възможност да споделят трапеза, мисли, истории, идеи, емоции", разказва екипът на Ritual Gatherings.

След като се настанихме на масата си и задоволихме желанието си да запечатаме, макар и илюзорно, атмосферата със снимки и видеа, се запознахме с обкръжаващите ни хора. От една страна винари, от другата - музикант и лекар. Около нас имаше хора в средата на 20-те, както и такива в средата на 50-те си години. С всичките приказката поемаше в своя посока, криволичейки между съвети за градинарство, детско хранене, кой пиърсинг боли най-много, дупките по пътищата край морето, как харесваме каберне франа си и какви ли не други злободневни детайли, които изпъстрят всекидневието. Колко удоволствие могат да донесат обикновените неща като това

да говориш за ланшния сняг, докато си на скала над морето.

Не така обаче стояха нещата с менюто. Уж семпло поднесени ястия, но с продукти и мисъл: кой да знае например, че мусът от овче сирене върви така разкошно с малини, краставица и тиквени семки? Нищо сложно, все български суровини, но заедно двете октави на отделните вкусове влизат в хармония, а текстурите танцуват върху езика за няколкото мига, преди глътката морски совиньон блан да ги отмие като приливна вълна.

снимка: Ивайло Дончев

Вишисоазът - тази така далечно звучаща на българина кремсупа от Виши във Франция, която се прави на основата на пасирани картофи и праз, заради добавените й миди навяваше препратки към британски рибен чаудър, а сладката царевица се съчета с шардонето, все едно са разделени при раждане близнаци, най-накрая събрани обратно от съдбата.

снимка: Ивайло Дончев

Понеже тримата готвачи са с различни вдъхновения - Джун е наполовина японец, наполовина българин, Рене е българка, а Владимир има слабост и към френската кухня (както си личи от новия му ресторант Fake French), то и менюто го отразява. Даши биск един вид кулинарен парадокс, защото даши е бистър японски мисо бульон, а биск е френска крем супа на основата на черупчести; и към тях - деликатното участие на български череши от региона. Три различни държави и стилове, но крайният резултат беше такъв, че ни насърчи да сърбаме блажено. Огледахме се - и други около нас на масата жертваха благоприличието в името на гастрономическото задоволство. Рибата, разположена в средата на чинията, т.е. звездата на ястието, беше вълшебна, а заради подсиления морски контекст канапето от увит на спирала манголд навяваше отчетливи препратки към водорасли и свежест. Допълнени бяха от необичайно розе - гренаш, мурведър и пино ноар - три сорта, които рядко се съчетават в класически региони, но на българското Южно Черноморие в онзи момент бяха точно това, което искахме.

снимка: Ивайло Дончев

Как ви звучи гирос с гърди от Блек ангъс, зеленчуци в азиатски стил и туршия с фъстъци? Фюжън? Налудничаво? Вкусно? Да. Определено. Брутално. Хлебчето сякаш обгрижваше всичките тези съставки - от крехкото месо, до кимчито с краставица, от придаващото свежест цедено кисело мляко, тук-таме "разпиляно" отгоре, до хрупкавите фъстъци и туршия. Свиваш го в ръка и отхапваш. Голяма, разхвърляна, хаотична хапка, която ангажира всичките ти сетива. Първи задачата за това поемат ароматите, после идва ред на допира, а накрая е вкусът. Какво да му дадеш на това мощно (но за щастие, не тежко) ястие, ако не червено вино със структура и зелени, пиразинови аромати на чушка? Каберне фран естествено. Като мач на тенис е -

гиросът с органолептичен сервис към виното,

което после я връща обратно с бекхенд. Спорт, красив за съзерцание, но още по-красив за вкусване.
Най-добрата панакота я прави майка ми. Не е мнение, не е гордост - факт е. Даже не си падам много-много по десерти, камо ли по ванилия, но тази панакота - с изстъргана шушулка ванилия, с маскарпоне и мляко - е класа. Та десертът, описан като "панакота с овче мляко и босилек", предизвика леко повдигане на веждите. Обаче. Босилекът дава свежест и променя изцяло възприятието.

снимка: Ивайло Дончев

Пресните плодове са си даденост, ягодите в соса на десерта бяха разкрасени от кюстендилската черешова ракия в чашите. Семпъл, свеж, но и плътен завършек на вечерята. От там нататък следваха раздумки на маса, по стар балкански обичай - все пак за ритуали сме дошли на Ritual Gatherings. На няколкостотин метра, тъкмо колкото да се разходим след обилната вечеря, бе сцената - директно на плажа.

снимка: Явор Павлов

Гледала съм Теодосий Спасов неведнъж, но да го чуя, докато краката ми са заровени в пясъка, а акомпанимент към живото му изпълнение на кавал прави шумът на вълните, е съвсем различно преживяване. Музика, вода и светлини - облягаме се назад върху плажа, поглеждаме нагоре и звездите над нас правят свое собствено шоу

Догодина - пак. Само един въпрос ни гложди: къде ли ще бъде? Защото трудно си представям по-въздействащо място от крепостта Акра. Но от опит знам, че Ritual Gatherings винаги успяват да вдигнат нивото и да мечтаят смело.

Менюто