Пълния текст четете в летния брой на списание "Бакхус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете заедно с Капитал (ако сте абонат), както и самостоятелно в Elephant Bookstore, веригите Inmedio и Relay, CASAVINO, La Cave du Moulin, SeeWines, So Ferments, ресторант Talents, Мини бар Гурко, Wine & Co., Imperial Gastrohub, Buenas Deli.

Поп културата пресъздава навиците и ценностите на бита, а храната неизменно е част от него. Понеже е така масова обаче, страда от имиджов проблем: смятана е за посредствена. Тук се намесва модернизмът - движението започва в края на XIX век и съответно голяма част от миналия така турбулентен XX век ще се окаже повлиян от поп културата, а с модернизма тя ще облагороди упадъчната си репутация на халтура, повишена до помпозното поп арт. Неговият първообраз е американски, но оттам бързо се разпространява по света, интегрирайки се успешно в местните култури, които чрез нейните символи са сякаш по-близо до американската мечта, оказала се лайтмотив на съвременния човек изобщо.

Корени пуска особено надълбоко в страни като България, осакатени от идеологическия монопол на тоталитаризма. В продуктите, които САЩ изнасят по цял свят, подобни общества виждат олицетворение на липсващата им лична и политическа свобода. Това е утопията на Новия свят, създадена умишлено, за да се противопостави на до скоро владеещия го Стар свят. На принципа на равно дадения шанс Америка си спечелва прозвището Страната на неограничените възможности. Този идеал като своеобразен културен империализъм завладява света, а ние разглеждаме три от храните, оформили схващането ни за поп култура, както и какво наследство оставят те на XXI век.

Пържени картофи - френски, белгийски, свободни
Веригите за бързо хранене са отговорни и за славата на пържените картофи, които заедно с бургерите са олицетворението на junk food, т.е. храната боклук. Колко ужасно и красноречиво описание за нещо, което влиза в тялото ни! Начело с най-известния търговец на пържени картофи, McDonald's, с над 4000 тона за ден, тези вериги повлияват на цялата култура на хранене. Хората свикват да им е евтино, удобно и бързо. На английски се наричат french fries, в превод "френски пържени картофи", но всъщност не са и френски. Макар и някъде да твърдят друго, основният претендент за изобретяването им е Белгия, като тяхната версия разказва, че през зимата на 1680 г. реката в град Намюр замръзнала, което създало проблем за местните, които много обичали пържена риба. Тогава по същата рецепта сготвили картофи. Те пък били наречени "френски" заради метода на нарязване (френчиране, което е "семейство" стилове нарязване на тънко), така че максимално от повърхността на продукта да има контакт с огъня. Резултатът е мека сърцевина с хрупкава коричка.



За името има и друга теза, съвпадаща с началото на "кариерата" им зад Океана. Твърди се, че американски войници, които през Първата световна война са били в Белгия, откриват там пържените картофи и ги отнасят у дома с едно "френски" отпред заради езика, говорим в Белгия. Но историята и тук се колебае. Според трети източник президентът Томас Джеферсън, известен с чревоугодничеството си, доста по-рано ги внася в САЩ от Франция, където служи като посланик на родината си от 1784 до 1789 г., заедно с още около 150 местни рецепти.

През 2003 г. те влизат и в политиката: в САЩ прилагателното "френски" е заменено от далеч по-патриотичното и според републиканеца Боб Ней по-политкоректно "свободни". French fries са прекръстени на Freedom fries като реакция срещу несъгласието на Франция с американската инвазия в Ирак, дала началото на войната там. През 2006 г. тихомълком си връщат старото "френски", но народът не се интересува и така или иначе ги нарича само fries.

Къпкейк - първо за гледане, после за ядене
За първи път рецепта, озаглавена "Къпкейк", се появява през 1828 г. при кулинарната авторка Елиза Лесли. Но още преди терминът да е въведен, такава рецепта е имало в книгата "Американско готварство" на Амилия Симънс от 1796 г., която го описва като "кекс, който се пече в чашка". Тя е пионер в две направления. Първо, гореспоменатата книга е първата родно американска готварска такава - допреди това са били все от британски автори. Втората заслуга на Симънс е измислянето на съвсем нов вид десерт - кексът е бил добре познат в западния свят, но къпкейкът е с някои подобрения, даващи му статута на бърза храна в буквален и преносен смисъл. Компактният му размер го прави удобен за декорация, но също и бърз за консумиране.



За първи път къпкейкът напуска кухнята на американската домакиня и се превръща в търговски продукт през 1919 г., предлаган от пекарната Hostess. Оттам бързо се интегрира в бита на XX век и има отчетливо обществена роля. Причина за това са естетическите му свойства. Глазурата позволява волности на въображението в пълна гама цветове. Оформената с шприц украса отгоре може да изобрази всичко и в комбинация с джобния размер къпкейкът е чудесен за подарък. Така той става част от значимите житейски събития като рожден ден, дипломиране, сватба, раждане на бебе, професионални постижения, пенсиониране - целия кръговрат на живота. А когато е изработен тематично според сезони или празници (Коледа, Великден, Хелоуин, Денят на благодарността), влиза в украсата на домове или обществени заведения.