Как един млад готвач от HRC спечели международния конкурс Olivier Roellinger и защо устойчивата гастрономия вече не е само идея, а лична мисия

Теодор Петров не говори с патос. Говори с яснотата на човек, който вече е намерил своя път. Срещаме се малко след като спечели първо място в конкурса Olivier Roellinger 2025 - престижно състезание, посветено на устойчивата морска гастрономия, провело се тази година в Атина. Постижение, което не само изстрелва младия курсист от Кулинарна Академия HRC на международната сцена, но и показва, че промяната в гастрономията вече идва отвътре - от новото поколение готвачи.
"Започнах да помагам на майка ми и баба ми в кухнята. Баба ми беше доста строга, но обясняваше. Сега осъзнавам, че домашното готвене и това, което правим в академията, са две различни вселени. И все пак - това беше първият допир," спомня си Теодор.
Следват книги, страст към културата на храната, самообучение. В един момент интуицията му казва, че трябва да поеме по-сериозно по този път. Така стига до HRC - място, което се оказва не просто училище, а катализатор.

• 

Състезание с кауза

Конкурсът Olivier Roellinger изисква не просто талант, а отношение. Изисква да мислиш в посока Zero Waste, отговорно рибовъдство, минимален отпадък, осъзната употреба на ресурси.
"Трябваше да защитя пред 30 души защо съм избрал точно тази риба, точно тези ферми - и някои от хората в залата всъщност работеха в тях," разказва Теодор. "Беше малко шокиращо. Но и много зареждащо."
Ястията му не са случайни - гурме чиния с червено вино, въпреки съветите да заложи на бяло. Тартар от скариди, картофено паве, софрито и puttanesca с анасон. Домашното ястие? "Не беше от моите спомени, просто нещо, което исках да хапна у дома. Бързо, просто, вкусно."

"Победите или загубите не ме определят. Аз сам ще реша кога съм се доказал."

Виктория: ментор без рамки

До него през целия път стои шеф Виктория Балтутите-Бачева - преподавател в HRC и ментор, който разбира, че в един млад готвач има повече от рецепти.
"Работата на ментора е да не убива креативността, а да я развива," казва тя. "Да не караш учениците да сбъдват твоите мечти, а да им помогнеш да намерят своите."
Ролята ѝ не е авторитарна, а партньорска - понякога твърда, но никога ограничителна. "Първо идеята - после техниката," обяснява тя. "Първо да мислиш. После да готвиш."
Теодор не спестява благодарностите. "Тя ми показа как да мисля с това, което вече знам. Да не чакам отговор, а да го измисля сам."
"Устойчивата гастрономия не е мода. Това е план за бъдещето. Кара те да се замислиш за всяка капка вода, всяка пластмасова опаковка, за това откъде идва рибата в чинията ти," казва Теодор. В ястията си използва ципура и скарида от устойчиви аквакултури, редуцира отпадъка, приготвя сос от червено вино - неочаквано, но балансирано решение, което сам защитава въпреки съветите да заложи на "по-безопасен" избор с бяло.
"Аз се предизвиках," признава той. "И научих много за баланса на вкусовете. Това беше лично пътуване, не просто рецепта."

И след наградата?

"За мен трофеят е просто символ," казва Теодор. "Истинската стойност е в темата - в осъзнаването. Това беше моят дебют. Надявам се да има още."
Мечтата му? Не ресторант, не книга, не концепция. "Искам да създам нещо ново, нещо невиждано. Нещо, с което мога да бъда запомнен."

И философията му?

"Победите или загубите не ме определят. Аз сам ще реша кога съм се доказал."