Един от първите ми детски спомени са разходките август месец с баба и дядо в Рила и Родопите. Всеки ден по различен маршрут, често с приятели или роднини, и всеки ден с различни съкровища в раниците, набрани от нас. Не бяхме от туристите, дето правят километри, но затова пък се наслаждавахме на всичко около нас, гледки и растения. Основно беряхме боровинки и диви ягоди, но покрай тях винаги намирахме мащерка, риган, жълт кантарион или котешка стъпка. Това запали билкарската искра в душата ми и десетилетие по-късно продължих бавно и неусетно да чета и уча за растения и билки, които не познавам. Като всяка година добавям по две-три, че и повече нови.

Дали на разходка в планина или по поляна, разгледайте кои билки и цветя са покрай вас. Тук ще споделя интересни факти за най-често срещаните билки в България, пък и в Европа. Ако на път ви ухапе насекомо, намажете със сок от смачкани листа от пресен живовляк (plantago major/lanceolata). Неговите листа, и на двата вида дълголистен и широколистен, могат да се добавят в салата (по-младите) или да се използват за чай при кашлица.

Една от може би най-често срещаните билки е белият равнец (achillea millefolium). Расте наистина навсякъде от поляни до планински склонове, дори в градинки и градски паркове. Най-силната му страна е кръвоспиращото му действие. Освен със способността да спира кървенето, белият равнец може да предотвратява инфекции и да подпомага кръвообращението, когато се приема вътрешно. Често се използва като лапа, за измиване, накисване или мехлем за облекчаване на болката и за заздравяване на рани и наранявания от различен тип. Билката притежава и силно локално противовъзпалително действие.



По планините и склоновете винаги можем да видим мащерка (thymus vulgaris), която е ниско растяща и пълзи често по камъни. Нейните светло лилави-цикламени цветове заедно със зелените й листенца са чудесни за чай. Заради отхрачващото й действие, тя често се използва при бронхит, кашлица и болки в гърлото. Мащерката притежава силни противовъзпалителни, спазмолитични, аналгетични и антисептични свойства. Едно от имената й е бабина душица, това име ме кара да се усмихна.



Не толкова познат е блатният тъжник (filipendula ulmaria). Той съдържа салицин, основната съставка на аспирина и е директен естествен източник, ако си направите чай. Името му ни показва къде може да го намерим, то се среща по места които са влажни или около вода. Ухае на мед и е често използвано за десерти като сладолед и сиропи заради си този аромат. Аз лично го обожавам на чай или в букет от диви цветя. Освен за сваляне на температура той също облекчава болки (в ставите, стомаха) и помага при оплаквания свързани с бъбреците. Известно е също с името брястолистно орехче.



При разходки в планините няма как да не видите високите стъбла на лопена (verbascum densiflorum), осеяни с прекрасни златни цветове. От цветоветe можете да си направите олио за болки в ушите, а меките листа на лопена са известни с интересното име "тоалетна хартия на туриста". Цветовете и листата са прекрасни за чай при проблеми с горните духателни пътища и всякакъв вид кашлица. Билката расте всеки две години и всички видове лопен се използват, има много.





Еньовчето (gallium verum) е също една от многото билки, които в началото на лятото са почти навсякъде, тук разказвам за жълтото или същинско еньовче. Тя се използва за сподпомагане работата на отделителната и лимфната система, чай от нея улеснява изхвърлянето на токсини от организма. Други ползи са подобряване на храносмилането и метаболизма. При външно приложение еньовчето може да се използва под формата на компреси или мехлеми за лечение на кожни проблеми. В миналото то е било използвано като билка за постигане на душевен баланс и релаксация, а днес е популярно средство за успокояване на нервната система. В българската традиция еньовчето има особено значение на празника Еньовден, когато се вярва, че билките са най-силни. Според вярванията, венец от еньовче, направен на този ден, носи здраве и късмет.

Разбира се, има още много достойни за споменаване билки като жълтия кантарион, цвят от бъз и липа, пелин, червена детелина, синя жлъчка и много, много други лечебни растения. България е благословена с билки, и ако спазваме основните правила, всички можем да се наслаждваме на това богатство. Берем на чисти места и не изкореняваме, берем само билки които познаваме и винаги оставяме повече от 50% от билката на мястото на бране.

Споделям с вас две мои авторски рецепти за билков чай, който е вкусен и като леден чай през топлите месеци.

Първата комбинация е от цвят от бъз, листа и цветове от розмарин и листа от смокиня (в еднакво съотношение), помага при проблеми с дихателните пътища, ако има такива. Вторият микс е мента с ливадно орехче, много приятно и може да се приема за подобряване на храносмилането или при лека настинка.

Чудесен спътник за разходка сред природата и с много полезна информация са растителните карти на Лора от Небесно синьо.