На 29 юли 2025 г. Министерството на земеделието публикува за второ обществено обсъждане проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни (първият вариант бе от 13 юни). Консултациите приключиха на 12 август, а следващата стъпка е Министерският съвет да реши дали да внесе текста в парламента. Това е закон с потенциал да промени цените, избора и бизнес моделите по цялата верига - от фермата до касата в супера.

Какво реално пише в проекта?

• Квоти за "българско" в големите вериги (10+ магазина): минимум 50% от пресните месо, яйца, мед и олио да са с български произход; при млечните продукти квотата е 80%.
• Тавани на надценките: до 20% за преработватели (върху себестойност), 10% за търговци на едро (върху покупната цена) и 20% за търговци на дребно с оборот над 20 млн. лв.
• Минимална печалба за фермери: гарантиран минимум 10%.
• Ограничения на промоциите: отстъпката да е до 10%, а общият промоционален обем - до 25% от годишните продажби на продукт.
• Строга проследимост и договори: писмени договори, регистрация, електронна система за мониторинг; нови санкции при нарушения.
  Тези параметри фигурират в публикуваните от МЗХ материали и в обобщенията на браншовите становища и национални медии по втория вариант

Аргументът "за": стабилност за производителите

Правителствената логика: по-ясни правила и по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата, защита на българското производство и продоволствената сигурност в условия на ценови сътресения. От месеци аграрният сектор настоява за механизми срещу "изстискването" от големите търговци; част от организации в пресния сектор (плодове/зеленчуци, млечни) приветстват идеята за защита на местното и по-строг контрол върху търговските практики - макар да остават резерви за реалната изпълнимост при сезонни стоки.

Бизнес реакцията: "ще стане по-скъпо и по-бедно на избор"

Широк фронт от браншови организации - преработватели, търговци на едро и дребно - отговори с отрицателни становища. Ключовите критики:

• Правна и регулаторна несигурност - неясни дефиниции и потенциал за произвол при прилагането;
• Пазарни изкривявания - квоти и строги тавани при маржовете могат да доведат до недостиг в някои категории и повишени цени в други;
• Непропорционална административна тежест - особено за по-малки участници;
• Риск от конфликт с правото на ЕС (свободно движение на стоки, конкуренция).
  В общо писмо (14 браншови организации) и в позиция на БСК се посочва и че самата оценка на въздействието към проекта описва висок риск от поскъпване и липси.

"Новият вариант на закона на практика приключва с промоциите в големите магазини" - коментира икономистът Петър Ганев, след промяната към максимална отстъпка 10% (досега се обсъждаше лимит по обем). Аргументът на бизнеса е, че при тавани на надценките и орязани промоции веригите ще компенсират с вдигане на цените при нерегулираните артикули - т.е. накрая плаща потребителят.

Европейски паралели: какво е пробвано другаде

• Франция (EGalim I-III): от 2019 г. действа двоен лимит на промоциите - до 34% отстъпка и до 25% годишен промоционален обем за храните, плюс по-висок праг за продажба под себестойност с цел защита на фермерите. Ефектът бе спорен: периоди на стабилизация на изкупните цени, но и напрежение около потребителските цени.
• Румъния (2016): изискване 51% от ключови храни да са от "къси вериги" доведе до процедура на ЕК за нарушение и последващо смекчаване. Брюксел е последователен срещу дискриминационни мерки, които изкривяват единния пазар.

Изводът за България: колкото по-твърди са квотите и ценовите интервенции, толкова по-голям е и правният риск - и шансът от нова европейска процедура.

Как това засяга вашата кошница (и ресторантското меню)

• Млечни: достигането на 80% "българско" в големите вериги изглежда постижимо на хартия, но ще изисква пренастройване на асортиментите и договорите. Вероятни "задръствания" идват от обхвата на "идентични продукти", частни марки и географски/сезонни различия.
• Плодове и зеленчуци: родното производство е силно сезонно и чувствително към климатични шокове. Квоти + тавани на маржовете може да свият вноса точно когато местната реколта не стига - риск от празни рафтове или "икономически неинтересни" артикули за търговците на едро при 10% кумулативен марж.
• Месо, яйца, олио, мед: при сектори с по-силна локална база квотите са по-лесни за изпълнение, но логистиката и промоционалната политика стават по-скъпи/ограничени, което може да изнесе натиск върху цените на други категории. (Аналогията с Франция показа точно такъв пренос.)
• ХоРеКа ефект: таваните за преработватели и търговци на едро не са само "търговски" тема - те удрят звената, които снабдяват ресторанти и хотели. При недостатъчна рентабилност на едровите звена (10% кумулативно по веригата) доставките могат да оредеят или да се прехвърлят към по-тесен асортимент "сигурни" продукти. За шеф-готвачите това значи по-малко гъвкавост и по-къси сезонни листи.

"Ситни букви" с големи последици

В проекта има и детайли с директен пазарен ефект - например - задължение за публикуване на ценови листи в реално време за търговци с оборот над 20 млн. лв. Според модерната търговия това създава неравнопоставеност и носи санкционен риск за едни, но не и за други.



През септември следва администрацията да обобщи становищата и да подготви евентуален финален текст за внасяне.
Експертна прогноза: ако останат текстове като 80% млечни, 10% промоционален таван и твърди квоти, вероятността от европейска процедура е реална.

Ние не вземаме страна в политическия спор. Но от гледна точка на храната като продукт, култура и икономика виждаме три практически препоръки:

1. Дефинирайте ясно категориите и измерването на квотите. Иначе спорът "какво е българско" ще се води на касата, а не в регистрите.
2. Не наказвайте гъвкавостта. Промоции и динамични маржове не са "врагът" - те са инструментът, с който веригата движи обем и спасява реколта. Пазарът на храна е сезонен по природа.
3. Покажете числата. Ако целта е фермерът да не продава под себестойност, връзвайте мерките към проследима себестойност (енергия, фуражи, труд) и отворени формули в договорите - не към плоски тавани.