Солта е от онези продукти, които сякаш приемаме за даденост. Стои до пипера на масата, разтваря се във водата за паста, запазва доматите за зимата. И въпреки това, именно тя е в основата на най-старите градове, на цели империи и на култури, които са я обожествявали.
Край Провадия археолозите откриват Солницата - праисторически комплекс, където хората са добивали сол още преди шест хилядолетия. Толкова ценна, че около нея възниква първият град в Европа. Представете си: място, където бялото злато определя живота, търговията и властта. Подобна е историята и на Салцбург - град, чието име буквално значи "замъкът на солта".

През вековете солта е била повече от подправка - тя е пари. В Африка цели тухли от сол се разменяли за стоки, а в Европа солените пътища определяли икономиката. Във Франция данъкът "гаве" върху солта е толкова тежък, че става повод за бунтове и една от причините за революцията. В Индия британският монопол върху солта кара Махатма Ганди да тръгне пеш на прочутия си "Солен марш".
Но солта не е само икономика. Тя присъства и в ритуалите - у нас хляб и сол посрещат госта, в Библията "солта на земята" е символ на стойностните хора, а в много култури солта пази от зло.
Днес говорим за сол в множествено число. В чиниите на шеф-готвачите се появяват fleur de sel с фини кристали, хималайска розова сол, пушена сол, черна лава от Хаваи. Една подчертава сладостта на шоколада, друга дава финал на печено месо, трета носи аромат на огън върху риба. България също пази традиция - морската сол от Поморие и Бургас се добива по древни методи и все повече влиза в гурме речника.

Науката е ясна: натриев хлорид, понякога с микроелементи. Но магията е в текстурата - люспа, която хрупва върху домат; кристал, който се топи в горещ сос; щипка, която оживява вкуса на цялото ястие.
Солта е онзи невидим фон, който прави храната завършена. Без нея няма вкус, няма и история. Тя е нишката, която свързва праисторическите солници с гурме ресторантите днес.

Днес, когато говорим за сол, неизбежно стигаме и до въпроса "коя сол е полезна и коя - не". От една страна, йодираната сол е спасила цели поколения от проблеми с щитовидната жлеза - обществено-здравна политика, въведена у нас през XX век. От друга, прекомерната консумация на рафинирана сол, лишена от минерали, често се свързва с високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. "Гурме" солите - хималайска, морска, пушена - се рекламират като по-богати на микроелементи, но в крайна сметка всички те са натриев хлорид и работят по един и същи начин в организма. Разликата идва в нюансите: кристалната структура, добавените минерали, ароматите. Полезна е не толкова самата сол, колкото мярката - щипката, която подчертава вкуса, а не лъжицата, която го удавя.