В неделя финалът на световното първенство по волейбол беше прожектиран на голям екран в сърцето на Bacchus mEat & Fish Fest. Между щандовете с риба, меса и скара... чашите пенлива бира, бутилките вино и дългите опашки за храна, внезапно целият фестивал се превърна в трибуна. Едни викаха при всяка точка, други стискаха чашата си, а трети споделяха чинии със съседи, които до преди малко не познаваха. В този миг спортът и храната се сляха в един общ ритуал - такъв, който няма нужда от превод и който заличава различията.

Това усещане за споделеност не е случайно. Както показват редица изследвания, храненето и спортът са едни от най-мощните социални практики. И двете създават общност и връзка - независимо дали седим на маса със семейството или крещим пред екрана в пъб. Споделената трапеза и общият мач изграждат колективни емоции и оставят спомени, които надхвърлят самото ястие или резултата от играта.



Спортният ден често има своя собствена кулинарна вселена - от бирата и хот-дога по стадионите до домашно приготвените мезета за "мач ден". Според изследвания във Великобритания и Австралия, самият път към стадиона е белязан от мириса на скара и пържени картофи, които създават атмосфера на празник и подготвят феновете за мача. Подобно на фестивала - не е толкова важно "какво ще ям", а "с кого ще го споделя".
Исторически стадионите са били свързвани по-скоро с бърза, често нездравословна храна и с алкохол, превърнал се в символ на "мъжка" фенска идентичност. Но това постепенно се променя - клубове като Tottenham и Arsenal въвеждат веган хот-дог, азиатски street food и ястия с по-нисък въглероден отпечатък. Някои стадиони в САЩ вече имат собствени градини, които снабдяват кухнята с пресни зеленчуци. И все пак, дали ще бъде бургер на трибуните, домашна чорба у дома или морски дарове на фестивала, връзката е една и съща - храната и спортът са два от малкото универсални езици, които събират хората. Те носят усещане за принадлежност и радост, които рядко намираме другаде.



В неделния следобед в София това стана особено видимо: волейболът на екрана и храната в ръцете на публиката превърнаха Bacchus mEat & Fish Fest не просто в гурме събитие, а в празник на общността. И напомниха, че когато споделяме маса или мач, няма "ние" и "те" - има само едно "заедно".